9 Р Е Ш Е Н И Е № 227 София,11.02.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. № 1054/2011 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 62 от 18.07.2011 г. по т. д. № 152/2011 г. на Бургаски апелативен съд. С обжалвания акт, в резултат на частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 7 от 11.03.2011 г. по т. д. № 440/2010 г. на Бургаски окръжен съд, изцяло са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата 290 288.08 лв., представляваща цена за достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа за периода от 01.07.2008 г. до 09.02.2009 г. по конкретно посочени в исковата молба 8 броя фактури, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 54 252.63 лв. – обезщетение за забава върху първата сума за периода от 22.08.2008 г. до 05.08.2010 г. К. поддържа, че въззивното решение е нищожно поради неразбираемост на изложените в него мотиви и невъзможност да се прецени дали съдът е приел исковете за недоказани по основание или за недоказани само по размер. При условията на евентуалност се твърди и неправилност на обжалвания акт на всички посочени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. В касационната жалба са изложени подробни съображения срещу извода на решаващия състав за „неправомерно” измерване на доставеното количество електроенергия, като по основния спорен по делото въпрос, свързан с мястото, на което са поставени средствата за търговско измерване, е застъпено становището, че не е допуснато нарушение на законовите изисквания, които, с оглед спецификата на случая, са не само тези по чл. 120 ЗЕ, но и по чл. 14 от Правилата за измерване на количеството енергия (обн. ДВ бр. 38 от 11.05.2007 г.). Като нарушение на съдопроизводствените правила е посочено необсъждането на „съществена част” от заключението на допуснатата техническа експертиза, както и отхвърлянето на предявения главен иск единствено по съображение за неговата недоказаност по размер, без да бъде използвана установената в чл. 162 ГПК възможност за определяне размера на претенцията по преценка на съда. Още повече, че, според касатора, размерът на процесното задължение изобщо не е бил спорен между страните, а освен това съдът не се е занимал с въпроса дали така поставените уреди за измерване пораждат съмнение относно точността на измерените количества. В тази връзка е изразено становището, че измерването на доставеното количество електроенергия не е част от фактическия състав, от който възниква задължението за плащане цената по договора, като евентуалната неточност в измерването е основание за корекция в сметката, но не би могло да има за последица невъзникване или отпадане на задължението за плащане на доставеното количество. С определение № 536 от 10.07.2012 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по значимия за делото въпрос: Дали поставянето на уредите за количествено измерване на предметната престация по договор за продажба на електрическа енергия във формално несъответствие с техническите изисквания по Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове е достатъчно основание за отхвърляне на иска за изпълнение на насрещната парична престация на купувача или в такива случаи съдът трябва да изследва доколко такова поставяне е довело до неправилно измерване, увреждащо купувача по договора. Ответникът – [фирма], [населено място] – заявява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения, изложени в писмен отговор от 13.10.2011 г., поддържани и в съдебно заседание на 28.11.2012 г. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да постанови отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] главен иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 290 288.08 лв., представляваща цена за достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа за периода от 01.07.2008 г. до 09.02.2009 г. по конкретно посочени в исковата молба 8 броя фактури /след като частично е отменил и частично е потвърдил решението на Бургаски окръжен съд по т. д. № 440/2010 г./, въззивният съд е приел, че същият е неоснователен, тъй като през процесния период измерването на доставяната на ответното дружество електроенергия не е извършвано до или на границата на имота на потребителя в съответствие с изискването на чл. 120 ЗЕ и чл. 29, ал. 3 и 4 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи. Поради това е направен извод, че като не е изпълнило задължението си за правилно определяне местонахождението на измервателните уреди, разпределителното предприятие е допуснало нарушение на закона и не е осигурило възможност за точност на данните от тях, което води до неоснователно претендиране за заплащане на недоказани суми за пренос на електроенергия. В тази връзка решаващият състав се е позовал на заключението на изслушаната по делото техническа експертиза, детайлно обсъдено от него, в т. ч. и конкретизацията и допълнените разяснения, дадени в съдебното заседание по приемането му, установяващо, че измерването на средно напрежение в [фирма] се е осъществявало в ТП „Я. 1” и ТП „Я. 2” – собственост на дружеството-потребител и че именно на негова територия са разположени и средствата за търговско измерване, което е в противоречие с императивните законови изисквания и е наложило даването на изрични предписания за отстраняването му в Решение № Ж – 02 от 21.12.2009 г. на ДКЕВР, като средствата за търговско измерване бъдат изградени на границата на собственост съгласно Наредба № 6. Съдът е приел, че измервателните уреди за отчитане на електроенергията е следвало да бъдат поставени на мястото на присъединяване на дружеството-потребител [фирма] чрез собствен кабелен електропровод към подстанция „Рибари”, която се явява и граница на имота на потребителя, а не между два негови енергийни обекта /ТП „Яна1” и „Яна2”/, както е процедирано през процесния период. В това отношение въззивният състав не е споделил становището на първата инстанция, че чл. 29 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. е относим към хипотезите при използване на собствения на потребителя електропровод за захранване с електрическа енергия на обекти само на този потребител, а не и на други потребители, какъвто е и настоящият случай – захранването е както на обекти на ответника, така и на потребителя [фирма] и при режим на аварийност на ТП „Р.”, а оттам и на ТП „Чистота”. По обусловилия допускането на касационния контрол въпрос настоящият състав приема следното: С чл. 18б, ал. 3 от приетите през 2008 г. (ДВ, бр. 46 от 16.05.2008г.) Правила за търговия с електрическа енергия (понастоящем отменени), е въведено изрично задължение за потребителите на електрическа енергия, присъединени към електроразпределителната мрежа, да заплащат на крайния снабдител не само цена за енергия, но също и цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос по електроразпределителната мрежа, като тези цени се определят от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Съгласно изричната разпоредба на чл. 18г от Правилата, цената за достъп и цената за пренос се заплащат съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия в местата на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия. Буквалното тълкуване на цитираната норма налага извода, че дължимостта на тези две цени е пряко обвързана от спазването на изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена именно в местата, установени в посочените правила или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. Освен, че е ясно и точно дефинирано в самата правна норма, това разрешение има и своето логическо обяснение в спецификата и голямото обществено значение на дейностите по производство, разпределение, пренос и доставка на електрическа енергия. Цената за достъп до и цената за пренос по електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената за достъп и цената за пренос, като компоненти на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Следователно, тези елементи от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми, от което произтича съответно и тяхната недължимост. Поради това, за основателността на такава претенция е без значение обстоятелството, дали неправомерното поставяне на средствата за търговско измерване е довело до неправилно измерване, увреждащо потребителя. С оглед изложените съображения настоящият състав приема, че: Поставянето на уредите за количествено измерване на предметната престация по договор за продажба на електрическа енергия във формално несъответствие с техническите изисквания по Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове е достатъчно основание за отхвърляне на иска за изпълнение на насрещната парична престация на купувача за заплащане на цена за достъп до и за пренос по електроразпределителната мрежа, без да е необходимо да се изследва доколко такова поставяне е довело до неправилно измерване, увреждащо купувача по договора. По основателността на касационната жалба: При така дадения отговор на релевантния за изхода на делото въпрос уважаването на предявения главен иск, чийто предмет е заплащане на цената за достъп до и цената на пренос по електроразпределителната мрежа, като част от цената на консумираната от ответното дружество електроенергия, отразена в процесните осем фактури, е обусловено от преценката дали потребеното от ответника количество електроенергия през исковия период е измерено в местата, определени в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г.), приложими към случая предвид липсата на изрични уговорки между страните. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа. Тъй като в случая не е налице „понижаващ трансформатор на потребителя”, приложима е втората от посочените две хипотези, т. е. мястото на измерване е в мястото на присъединяване. Поради безспорния по делото факт, че присъединяването на [фирма] е извършено чрез собствен на дружеството кабелен електропровод и с оглед разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и 2 ЗЕ, определянето на мястото на измерване е обусловено от границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят и средствата за търговско измерване. Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Поради обстоятелството, че в случая се касае за присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, границата на собственост следва да се определи съгласно чл. 29, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя е в мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, като средствата за търговско измерване се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното електроразпределително предприятие. Цитираните разпоредби налагат извода, че в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения, а не дали потребителят е присъединен към електропреносната или към електроразпределителната мрежа. Поради това, неоснователно е поддържаното от касатора становище, че мястото на търговско измерване е мястото, където той е присъединен към електроразпределителната мрежа. Обстоятелството, дали съоръжението, с което потребителят се присъединява, представлява част от електропреносната мрежа или от електроразпределителната мрежа, е от значение единствено за това коя е приложимата разпоредба – на чл. 18б, ал. 1 или на ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия /отм./. В тази връзка, настоящият състав споделя извода на предходните инстанции, че в случая собственият на ответника [фирма] кабелен електропровод (с наименование „Я. 3”) представлява част от електроразпределителната мрежа. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, „Електроразпределителната мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия” . С оглед на това определение и предвид безспорния по делото факт, установен и от заключението на техническата експертиза, че през процесния период кабелният електропровод на ответника е служил за захранване с електрическа енергия не само на негови обекти, но и на други потребители – на потребителя [фирма] и при режим на аварийност ТП „Р.”, а оттам и ТП „Чистота”, като трансформирането на електрическата енергия от средно в ниско напрежение е извършвано в трафопостовете на ответника „Я. 1” и „Я. 2”, следва да се приеме, че собственият на [фирма] електропровод е част от електроразпределителната мрежа, поради което и в съответствие с чл. 18б, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия /отм./ през процесния период за ответника е съществувало задължението да заплаща цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос по електроразпределителната мрежа. Както беше посочено по-горе, обаче, това задължение подлежи на изпълнение само ако е осъществено условието количеството консумирана електрическа енергия да е измерено в местата, определени по нормативен ред. В случая това условие не е налице. Количеството потребена от ответника електрическа енергия през исковия период е измервано не на границата на собственост между собствения му кабелен електропровод и електрическата уредба на електропреносното предприятие (подстанция „Рибари”), а в намиращите се след тази граница трафопостове „Я. 1” и „Я. 2”. Следователно, извършеното от разпределителното дружество измерване е неправомерно и поради това за ответника не е възникнало задължение за плащане на двата компонента от цената на консумираната електрическа енергия – цената за достъп и цената за пренос по електроразпределителната мрежа. Доколкото дължимостта на тези компоненти е обвързано от изричното условие за правомерно измерване, без значение е обстоятелството дали същото е довело до увреждане на потребителя, както и обстоятелството, че ответникът не е оспорвал верността на измерването, а до м. декември 2008 г. е заплащал цената (без двата компонента – цена за достъп и цена за пренос) на количеството доставена му електрическа енергия по издадените от ищеца фактури. Поради всички изложени съображения настоящият състав намира, че крайният извод за неоснователност на претенциите, до който е достигнал въззивният съд, е правилен и затова обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника направените в касационното производство разноски в размер на сумата 7 500 лв. – адвокатско възнаграждение, чието заплащане се доказва от представения със списъка по чл. 80 ГПК разходен касов ордер № 5795 от 26.11.2012 г. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 1ГПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 62 от 18.07.2011 г. по т. д. № 152/2011 г. на Бургаски апелативен съд. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [улица], направените по настоящото дело разноски в размер на сумата 7 500 /седем хиляди и петстотин/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: