Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * отчуждаване * обезщетяване на собственици на одържавени недвижими имоти * официален документ * акт за държавна собственост * оспорване на истинността на документ * одържавени недвижими имоти

Р Е Ш Е Н И Е

№ 13

София,27.01.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Зоя Атанасова

при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 176 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. Т. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 07.10.2010г. по гр.д.№1415/2010г.
С определение №524/17.05.2011г.,постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване по въпроса дали реституцията на имоти,за които е проведено производство по отчуждаване по реда на З.,но не е платено обезщетение,настъпва ex lege по силата на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ или следва да бъде проведено производство по ЗВСОНИ по З.,ЗПИНМ и др. по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК с оглед липсата на трайно установена и преобладаваща съдебна практика.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че е необходимо провеждане на производство по ЗВСОНИ по З.,ЗПИНМ и др. в хипотеза,при която не е платено обезщетение за имот,отчужден по реда на З.. Поддържа,че съдът не е обсъдил изцяло представените по делото доказателства и не е извършил правилна преценка на доказателствената стойност на същите, неправилно е приел,че имотите са били отчуждени по реда на З.,след като не е установено да е било платено обезщетение /доколкото не са открити документи за извършени плащания/. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявените от него искове по чл.108 ЗС бъдат уважени изцяло.
Ответникът по касационна жалба [община] не изразява становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени предявените от П. К. Т. против [община] искове по чл.108 ЗС за предаване владението върху 4/15 ид.части от бивш ПИ №* по КП на [населено място] от 1971г. с площ от 383кв.м.,от който 333кв.м. попадат в УПИ *,кв.* по действащия регулационен план,обозначени по комбинирана скица №2 към заключението на в.л.Й. Й.,прието в о.з. на 01.12.2009г. с точки 1,2,3,4,5,6,7,8,9,`0,11,12,13,14,15,16,17 и 1,а 50кв.м. обозначени с точки 4,82,56,57,58,91,9,8,7,6,5 и 4-в улица; бивш ПИ №* по КП на [населено място] от 1971г. с площ от 970кв.м.,от който 912кв.м. попадат в УПИ *,кв.* по действащия регулационен план,обозначени на комбинираната скица с точки 11,10,81,9,36,35,34,80,63,64,65,66,67 и 11, а 67кв.м.,обозначени с точки 81,9,36,35,34,80 и 81-в улица; бивш ПИ №* по КП на [населено място] от 1971г. с площ от 2123кв.м.,от който 535кв.м. попадат в УПИ *,кв.* по действащия регулационен план, обозначени на комбинираната скица с точки 83,20,19,18,17,14,13,12,11,29, 28,67,68 и 83, 448кв.м. попадат в УПИ *,кв.* и са обозначени с точки 68,67,70,69 и 68, 900кв.м.,обозначени с точки 83,21,22,71 и 83, попадащи в отреждане за паркинг и 232кв.м.,обозначени с точки 83,21,22, 71 и 83-извън регулация.
Прието е,че имоти №* и №* са отчуждени от наследниците на М. Г.,а имот №* от наследници на Й. Г. за провеждане на мероприятия по З. през 1975г. Прието е обаче,че по делото не е установено да съществува каквато и да е роднинска връзка между Й. Г. и М. Г.,както и П. К. да е наследник на Й. Г.. Поради това за имот №* е прието,че искът е неоснователен поради тази причина.
За имоти №* и №* е прието,че през 1975г. са отчуждени от наследници на М. Г.,като в съставените при отчуждаването актове за държавна собственост е записано,че сумите за обезщетяване са изплатени с писмо № ІІ-5925/24.12.1975г.,след което имотите са били завзети. Тези отбелязвания и обстоятелства е прието,че косвено сочат,а оттам и установяват,че процедурата по отчуждаване на имотите за благоустройствени нужди е приключила след заплащане на обезщетение за отчуждените имоти,а ако такова обезщетение не е било платено е прието, че съществува административен ред,предвиден в ЗУТ,за прекратяване действието на неприложените регулационни планове.
Прието е също така,че в случая нормата на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ,на която се позовава П. К.,е неприложима,тъй като не е налице отнемане на имот без законово основание или не по установения от закона ред,а напротив е налице процедура по отчуждаване на имоти за благоустройствени нужди по реда на З.. Прието е,че съществува специален закон,който предвижда в какви случаи съществува възможност за възстановяване на собствеността върху такива имоти /ЗВСНОИ/,по който обаче има предвидени срокове за отправяне на искане за реституция, които към настоящия момент са изтекли. Прието е,че при проведена процедура за отчуждаване на имотите за благоустройствени нужди по реда на З. собствеността не се възстановява ex lege. И тъй като в случая по отношение правата на П. К. такова производство не е било проведено претенцията му е приета за неоснователна.
Въпросът,произнасянето по които е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае приложимостта на разпоредбата на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ в хипотеза,при която за имота е била проведена процедура по отчуждаване по реда на З.,но не е платено обезщетение.
Според настоящия състав в хипотеза,при която не е платено обезщетение при провеждането на процедура по отчуждаване на недвижим имот по реда на З. не е необходимо провеждане на производство по ЗВСНОИ по З.,ЗПИНМ и др. Правото на собственост може да се брани чрез предявяване на ревандикацонен иск,тъй като ефектът на възстановяване на собствеността настъпва ex lege-в тази хипотеза приложение следва да намери разпоредбата на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ.
При отчуждаване на недвижими имоти по реда на З. правото на собственост преминава в патримониума на държавата от момента на изплащане на обезщетение на лицето,от което имотът се отчуждава и е необходимо провеждане на предвиденото в ЗВСНОИ по З.,ЗПИНМ и др. административно производство,което има за последица възстановяване правото на собственост в патримониума на лицето,от което това право е било отчуждено. Ако процедурата по отчуждаване на имота не е приключила,но имотът е завзет от държавата,приложение следва да намери разпоредбата на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ.
Приключването на процедурата по отчуждаване чрез изплащане на обезщетение дава основание за завземане на имота от държавата. Ако тази процедура не е приключила,такова основание не съществува и следователно имотът е отнет без законово основание по смисъла на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ.
С оглед изложеното по основателността на касационната жалба настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно.
Действително с оглед изложеното по-горе,следва да се приеме,че неправилно в обжалваното решение е прието,че ако обезщетението, дължимо при отчуждаване на недвижим имот по реда на З. не е било платено, възстановяването на правото на собственост следва да се извърши по административен ред. От съществено значение обаче във всеки конкретен случай е кои имащи значение за изхода на спора факти и обстоятелства са установени по делото с оглед извършена преценка на доказателствата по предвидените в процесуалния закон правила.
В настоящия случай с молба от 04.03.2008г. по гр.д.№3754/2007г. по описа на Пловдивския районен съд пълномощникът на [община] е представил заверени копия от Акт за държавна собственост №* и №* на Г.-Х.,съставени на 18.03.1977г.,в които е отбелязано,че дължимото обезщетение на лицата,от които имотите са били отчуждени, е изплатено с писмо ІІ-5925/24.12.1975г. Актовете за държавна собственост представляват официални свидетелстващи документи,които по смисъла на чл.143 ГПК/отм./ съставляват доказателство за извършените от съставителя им действия и за истинността на изявленията му,отбелязани в акта. Представените от [община] актове за държавна собственост са приети като доказателства в о.з.,проведено от първоинстнационния съд на 10.05.2008г.,като е дадена възможност на П. К. Т. да се запознае, да вземе становище,вкл. и по реда на чл.154 ГПК в следващо съдебно заседание. В проведеното на 12.06.2008г.съдебно заседание актовете за държавна собственост не са били оспорени,с оглед на което правилно въззивният съд е преценявал извършените в тях записвания съпоставяйки ги с показанията на разпитаните по делото свидетели. Правилно е преценено,че казаното от свидетелите,че знаят от П. Т.,че имотите са отчуждени без да е заплатено обезщетение за тях,не установява липсата на обезщетяване /доколкото се основава на информация,получена от предявилото иска лице/,а оттам и че не би могло да опровергае отразеното в представените по делото и неоспорени актове за държавна собственост изпращане на писмо за обезщетяване. Поради това следва да се приеме,че в настоящия случай не е налице хипотеза на липса на обезщетяване за имот,отчужден по реда на З.. И след като по делото не е установено по отношение на процесните недвижими имоти да е била проведена административна процедура по възстановяване правото на собственост по реда на ЗВСНОИ по З.,ЗПИНМ и др.,правилно въззивният съд е приел,че П. К. Т. не се легитимира като собственик на претендираните 4/15 ид.части от имотите. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила по реда на чл.293,ал.1 ГПК.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 07.10.2010г. по гр.д.№ 1415/2010г.
Председател:

Членове: