О П Р Е Д Е Л Е Н И Е     № 113     София, 04.03. 2009 г.     Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и девета година в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                  ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                 МИМИ ФУРНАДЖИЕВА     при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ ч.гр.дело № 2238/2008 година по описа на бившето І г.о.     Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от адв. Ю процесуален представител на ищците И. Г. М., И. К. М. , двамата от град П., и от Е. Г. Х. от с. Ч., община С., област П. , против въззивно определение №2128/24.7.2008 г. по ч.гр.д. №1894/2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о. Обстоятелствата по делото са следните: И. Г. М., И. К. М. , двамата от град П., и от Е. Г. Х. от с. Ч., община С., област П. ,са предявили против О. С. , област П. , и О. администрация на област П. , установителен иск за собственост, като ищците искат да се признае за установено по отношение на ответниците, че са собственици на имот, подробно описан в исковата молба. С определение №103/18.4.2008 г. по гр.д. №907/2007 г. Асеновградският районен съд, четвърти граждански състав, е прекратил производството по делото, като е приел, че искът е недопустим. С определение №2128/24.7.2008 г. по ч.гр.д. №1894/2008 г., по частна въззивна жалба от ищците, Пловдивският окръжен съд е оставил в сила определението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че определението на районния съд е правилно, тъй като не е налице правен интерес за ищците. Съдът е приел, че не е направено искане за обезщетяване за отчуждената част от процесния имот, поради което не е образувана преписка за обезщетяване. Изложени са съображения, че ответниците не оспорват собствеността на ищците. Като неоснователни са приети твърденията на ищците, че при започнала отчуждителна процедура не могат да се снабдят с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Срещу въззивното определение на Пловдивския окръжен съд е подадена частна касационна жалба от процесуалния представител на ищците И. Г. М., И. К. М. , и Е. Г. Х. – адв. В, с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Твърди се, че изводите на въззивната инстанция са неправилни, по съображения подробно изложени в частната касационна жалба. Моли се за отмяна на обжалваните определения и връщане на делото за разглеждане на спора по същество. Ответниците по частната касационна жалба – О. С. , област П. , и О. администрация на област П. не заявяват становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения: Въззивната инстанция неправилно е приложила процесуалния закон. Заявеното в исковата молба сочи на наличие на правен интерес за провеждане на производство по установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./. Липсата на документ, удостоверяващ собствеността върху процесния имот е достатъчно основание за предявяване на посочения иск. Наличието на отчуждителна процедура за част от процесния имот, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект, което е безспорно по делото, е достатъчно, за да се приеме, че се оспорва собствеността на ищците. Ирелевантно за спора е обстоятелството дали те могат или не да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствената проверка за него. Снабдяването с такъв нотариален акт е само един от способите за установяване правото им на собственост върху имота. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, както и определението на първата инстанция, и делото върнато на А. районен съд за разглеждане на спора и произнасяне по предявения иск по същество. Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,       О П Р Е Д Е Л И:       ОТМЕНЯ определение №2128/24.7.2008 г. по ч.гр.д. №1894/2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., и определение №103/18.4.2008 г. гр.д. №907/2007 г. по описа на А. районен съд, четвърти граждански състав, и ВРЪЩА делото на последния за разглеждане на спора и произнасяне по предявения иск по същество.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: