Р Е Ш Е Н И Е № 128 София, 23.10. 2019 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 418/2019 година по описа на ВКС, гражданска колегия и за да се произнесе, съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С. Х. С. чрез процесуалния представител адв.В.П. е обжалвал с касационна жалба вх.№ 4176 от 16.11.2018г. въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 4526 от 08.10.208г. по въззивно гражданско дело № 384/2018г. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определението по чл. 288 ГПК № 305 от 14.06.2019г. по правния въпрос дали представлява съгласие по смисъла на чл. 13 ал.7 СК от 1968г./отм./ участието на съпруга на дарителката в сделката и подписването на нотариалния акт за прехвърляне на имот – съпружеска имуществена общност , ако съпругът е подписал нотариалния акт в качеството на законен представител на надарения. Ответницата В. Х. С. е подала писмен отговор на касационната жалба, в която изразява становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Изложила е съображения, че дарението на процесния апартамент , предмет на нот.акт .№ ...../1975г. в полза на ищеца по делото е извършено в нарушение на разпоредбата на чл.13 ал.1 изр.1 и ал.7 СК от 1968г., тъй като е извършено само от единия съпруг, а другият съпруг-съсобственик е участвал само като законен представител на малолетния си син като приемател на дарението. Поради нарушение на закона, договорът за дарение е нищожен и не е породил вещноправно действие, следователно ищецът не се легитимира като собственик на процесния имот. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 13 ал. СК 1968г. /отм./ съпрузите се разпореждат съвместно с общите вещи и права върху вещи или единият от тях - със съгласието на другия. Съгласието за извършване на действия, за които законът изисква особена форма, се дава в същата форма, но ако действията се извършват в нотариална форма, достатъчна е писмена форма с нотариално заверен подпис – чл. 13 ал.7 СК 1968г./отм./. При извършване на разпореждане от единия съпруг в полза на малолетно дете, когато другият съпруг участва в нотариалното производство като негов законен представител, с подписването на нотариалния акт той изразява съгласие както за приемане на дарението от името на надарения, така и своето съгласие за разпореждането. С полагането на подписа пред нотариуса от съпруга като участник в сделката, се спазва изискваната от чл. 13 ал.7 СК 1968г. /отм/ писмена форма на съгласието с нотариална заверка на подписите. Хипотезата е аналогична на тази, при която единият съпруг участва в сделката като пълномощник на съпруга – продавач по договора - срв. решение № 643 от 15.III.1978 г. по гр. д. № 3320/77 г.на ВС, I г.о., с което е прието, че съгласието е изразено и е спазена необходимата писмена форма с нотариално заверен подпис от другия съпруг с подписването на нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот в качеството на пълномощник на съпруга, след като и този акт е надлежно подписан от нотариуса или от районния съдия. По основателността на касационната жалба. По иска с правно основание чл. 108 ЗС, предявен с първоначалната искова молба от С. Х. С. против В. Х. С. за установяване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответницата да му предаде владението на апартамент № ..... вх. ..... бл. „Т.“ на ул. ..... [населено място], въззивният съд е приел, че ищецът не е придобил собствеността върху процесния апартамент на основание дарението, направено от майка му с нот.акт № ..... от 31.03. ..... г. Изложил е съображения, че дареното жилище е било съпружеска имуществена общност, придобито по време на брака на възмездно основание от родителите на страните по делото С. С. С. и Х. Т. С., а разпореждането е извършено без дадено съгласие на съпруга-съсобственик. Мотивите за този извод са, че съгласно чл. 13 ал. 3, изр. 1 и ал.7 СК от 1968 г. /отм./ , съпрузите се разпореждат съвместно с общите вещи и права върху вещи или единият от тях - със съгласието на другия. При предвидена в закона особена форма на разпореждането, съгласието следва да бъде дадено в същата форма, а ако действията се извършват в нотариална форма, достатъчна е писмена форма с нотариално заверен подпис. Устно изразеното съгласие, респективно - знанието и непротивопоставянето, не са достатъчни, за да се приеме, че дарението е произвело предвиденото в закона вещноправно действие. В случая за дарението , оформено с нот.акт № ...../1975г. , е извършено само майката на ищеца С. С. С., без да е било налице писменото съгласие на съпруга й Х. Т. С. , заверено от нотариус. Неспазването на изискванията на чл. 13, ал. 3, изр. 1 и ал. 7 от СК от 1968 г. /отм./ според въззивния съд води до нищожност на договора на основание чл. 26 ал.1 пр. първо ЗЗД поради нарушение на императивни правни норми. Оттук е направен извод, че ищецът не е придобил вещни права от нищожния договор и предявеният ревандикационен е отхвърлен изцяло като неоснователен. При този резултат по първоначалния иск съдът не е разгледал предявените от В. Х. С. срещу С. Х. С. претенции в насрещната искова молба за нищожност на дарението като привидно по смисъла на чл. 26 ал.1 пр.1 ЗЗД и поради заобикаляне на закона – чл. 26 ал.1 пр.2 ЗЗД, като се е мотивирал, че предметът им съвпада с въпросите, анализирани по повод основния ревандикационен иск и защитата, която ищцата по насрещния иск ще получи посредством отхвърлянето на иска, предявен от С. Х. С. поради нищожността на дарението, направено в полза на последния, ще гарантира в необходимата степен нейните права. С оглед на отговора по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е основателен доводът на касатора, че изводът на въззивния съд за нищожност на дарението поради неспазване на изискването на чл. 13 ал.3 СК 1968 /отм./ е направен в нарушение на материалния закон. При този извод на касационната инстанция, се налага разглеждане на другите основания за нищожност на договора, въведени в насрещната искова молба, с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост от В. Х. С. против С. Х. С., обективно съединен с искове за прогласяване нищожност на договора като симулативен и сключен в нарушение на ЗСГ /отм./ и при заобикалянето му, позоваване на В. Х. С. на придобивна давност, по които въззивният съд се е произнесъл частично след като е направил извод за нищожност на договора за дарение, въведен като основание за придобиване на собствеността от ищеца по първоначалния иск. Неоснователен е искът за прогласяване на абсолютна симулативност на договора за дарение. При абсолютната симулация страните постигат съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях. При позоваване на такава симулация от трето, неучастващо в сделката лице, в негова тежест е да установи привидността на договора без ограничение на доказателствените средства. В случая такива доказателства не са събрани по делото. На първо място следва да се посочи, че твърдението за симулация се опровергава от самото съдържание на договора, в който дарителката е запазила за се бе си и за съпруга си правото на ползване на една стая от жилището. Ако договорът е абсолютно симулативен и страните са се съгласили той да не породи правни последици, запазване на правото на ползване би било лишено от основание. На следващо място свидетелите С. К., Е. С. и Т. С., които са сестри и брат на страните по делото, са установили в показанията си, че родителите са искали апартаментът да остане за сина им С., защото е изграден на място, което е било собственост на неговия дядо, на когото е кръстен и са му го прехвърлили като майката е била много щастлива, че са успяли да му го прехвърлят. Тези свидетели са в еднаква родствена връзка с двете страни, показанията им не са противоречиви, подкрепят се и от показанията на свидетелите М. Я., Е. П. и П. К. и съдът ги кредитира. Данни в обратната насока , че родителите не са искали да прехвърлят апартамента на сина си С. С., а са запазили собствеността за себе си, не се съдържат в показанията на другите разпитани по делото свидетели, включително и тези, посочени от ищцата по насрещния иск. Декларацията на майката от 26.08.2016г., че имотът, в който живее е собственост на дъщеря й В. С. и тя няма претенции за него, не съставлява доказателство за волята на страните по договора за дарение от 1972г. той да не породи последици. Ето защо съдът намира за недоказана симулативността на договора за дарение от 1975г. По иска за нищожност на договора за дарение поради нарушение на закона и заобикалянето му – чл. 26 ал.1 пр.1 и 2 ЗЗД ВКС приема следното: Чл. 2 от Закона за собствеността на гражданите /ЗСГ/ обн.ДВ бр. 26 от 30.03.1973 г. /отм./ съдържа забрана за гражданите да притежават повече от един жилищен и един вилен имот. Тъй като това ограничение е въведено за пръв път с този закон, е създадено задължение с разпоредбата на чл.7, ал.1 ЗСГ /отм./ притежаваните от гражданите в повече жилищни имоти, да бъдат прехвърлени в двегодишен срок от влизането в сила на закона , а за придобитите при неговото действие имоти – в двугодишен срок от придобиването им. При неизпълнение на задължението по чл. 7 ал.1 ЗСГ /отм./ е предвидено продажбата да се извърши от народния съвет – чл. 8 ал.1 ЗСГ. Същевременно с чл. 2 ал.3 ЗСГ /отм./ е дадено право на ненавършило пълнолетие лице да притежава заедно с жилищния имот на останалите членове на семейството и друго жилище, което е придобито до влизане в сила на този закон или което му бъде прехвърлено от родителите в срока по чл. 7, ал. 1. При тази законодателна уредба оспорената сделка не е нищожна на основание чл. 26 ал.1 пр.1 и 2 ЗЗД, защото е сключена в изпълнение на задължението на дарителката по чл. 7 ал.1 ЗСГ /отм./ да прехвърли притежавания от нея втори имот. Както се прие, сделката не е симулативна, следователно с нея не се постига забранен от закона резултат – запазване на повече от едно жилище от дарителката. По твърдението, обосноваващо правния интерес от отрицателния установителен иск, че В. С. е собственик на процесния имот на основание придобивна давност, което изключва придобитите от ответника права по нот.акт ...../1975г. ВКС намира следното: От показанията на братът и сестрите на страните се установява, че С. С. е живеел в Б., жилището е било празно и той не е имал нищо против родителите му, брат му Т. и сестра му В. да отидат да живеят в него през 1996-1997г. след като е започнала реставрация на семейната къща. С оглед на тези факти, които не се опровергават от показанията на останалите свидетели, следва да се приеме, че ищцата по насрещния иск В. Х. С. е била държател на жилището – упражнявала е фактическата власт на правно основание – договор за заем за послужване. Държателят не може да придобие собствеността по давност независимо от срока на упражняване на фактическата власт, защото по легалното определение на чл.79 ЗС за настъпване на последиците на давността е необходимо да се упражнява владение. Според задължителната практика на ВКС – ППВС 6/1974г. и ТР 1/2012 на ВКС, ОСГК когато основанието за установяване на фактическата власт сочи държане , то в тежест на позоваващия се на придобивна давност е да докаже, че е променил с едностранни действия намерението, които да са от такова естество, което явно и по недвусмислен начин да показват, че държателят започва да свои имота. В случая не е установено по делото извършване на такива действия, освен това ищцата по насрещния иск В. Х. С. не е осъществявала самостоятелна фактическата власт, защото е живяла в жилището заедно с майка си, която е притежавала правото на ползване на една стая, както и с брат си Т. С., допуснат до имота също въз основа на договор за заем за послужване. Когато фактическата власт не се упражнява самостоятелно, а заедно с други лица, които са държатели и упражняват собственически правомощия, извършване на ремонтни дейности и поддръжка на жилището, както и заплащане на режийни разноски не могат да се приемат за действия, които манифестират упражняване на самостоятелна фактическа власт лично или чрез другиго , която да бъде противопоставена на собственика. По изложените дотук съображения настоящият състав на ВКС приема, че предявените насрещни отрицателни установителни искове за нищожност на договора за дарение, от който извежда правото си на собственост С. Х. С., са неоснователни и следва да се отхвърлят. Дарението както се прие е сключено при спазване на изискванията на СК /отм./ и ЗСГ /отм./ и е произвело правно действие, следователно ищецът се легитимира като собственик, същевременно предявяването на иска представлява покана за връщане на вещта по смисъла на чл. 249 ал. 2 ЗЗД и от този момент заемателят ползва вещта без основание поради прекратяване на договора. Ето защо ревандикационния иск е основателен и следва да бъде уважен, а като последица от това следва да се отмени констативния нотариален акт № ...../2016 г. на нотариус К. Т. рег.№ 510, с който В. Х. С. е призната за собственик на имота на основание придобивна давност. Правото на собственост не се погасява по давност, а се изгубва съгласно чл.99 ЗС само ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. В случая се прие, че В. Х. С. не е придобила собствеността на имота по давност, поради което предявеният ревандикационен иск от С. Х. С. следва да бъде уважен. При този изход на делото В. Х. С. следва да заплати на С. Х. С. разноски за всички инстанции както в размер на 2671лв. по представения списък. Възражението на ответницата по касационната жалба за прекомерност на платения адвокатски хонорар за касационната инстанция в размер на 1300 лв. е неоснователно предвид данъчната оценка на имота 25 134 лв. и фактическата и правна сложност на делото, по което касаторът се защитава не само по своя иск, но и по насрещната искова молба, с която са предявени няколко отрицателни установителни искове. Воден от горното Върховният касационен съд, право гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 4526 от 08.10.208г. по въззивно гражданско дело № 384/2018г. и като последица от това определението по чл. 248 ГПК № 5262 от 20.11.2018г. за разноските и вместо тях ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Х. С. от П., [улица] бл. ..... вх. ..... ет. ..... ап. ....., че С. Х. С. със съдебен адрес [населено място] , [улица], ет. ..... адв. В. П., е собственик на АПАРТАМЕНТ ..... /...../, вх. ....., блок „Т.", на ул. ..... [населено място] с площ от 82.05 кв.м. състоящ се от кухня, столова, хол, една стая, сервизно помещение и разпределителни антрета, при съседи" изток - [улица], запад -двор на блока, север- апартамент на Т. Н. Г.“ и на юг - стълбище и апартамент на И. В. С. ведно с принадлещото му мазе № ..... и 13.33 идеални части от сградата, като ОСЪЖДА В. Х. С. да предаде на С. Х. С. владението на апартамента. ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК - нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № ...., том ...., рег.№ 6065, дело № ..... от 2016 г. по описа на Нотариус К. Т. рег.№ № 510. ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Х. С. против С. Х. С. насрещни установителни искове за прогласяване на нищожността на договора за дарение, сключен с нот.акт № ...../1975г. поради противоречие със закона, при заобикаляне на закона и като абсолятно симулативен както и за признаване за установено, че С. Х. С. не е собственик на гореописания апартамент. Осъжда В. Х. С. да заплати на С. Х. С. сумата 2671лв. /две хиляди шестстотин седемдесет и един лева/ разноски по делото за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: