Р Е Ш Е Н И Е № 162 София, 01.07.2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на трети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 7320 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. А. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат В. против въззивно решение № 947 от 19.04.13г. по в.гр.д. № 4693 по описа за 2012г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5710 от 10.07.12г. по гр.д. № 1196/2002г.на Софийски градски съд, като е отхвърлен предявения иск за обявяване на основание чл.135 от ЗЗД за относително недействителна по отношение на ищеца сделката за покупко-продажба на недвижим имот: апартамент № 3, с площ от 128.08 кв.м., находящ се на втори жилищен етаж на жилищна сграда в [населено място] [улица], извършена с н.а.№ 111 т.LLXX н.д. № 2352/97г. от 29.08.1997г., сключена между [фирма] [населено място], представлявано от управителя Д. като продавач и Н. А. М. като купувач, по време на брака му със С. М. и са присъдени следващите се разноски. Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт като неправилен и решаване на въпроса по същество с уважаване на иска. С определение № 292 от 25.02.2014г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК поради констатирано противоречие на въззивния акт с решение № 218 от 11.10.2013г. по гр.д.№ 1778/13г.на ІІІ г.о.на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК по въпроса за начина и доказателствените средства, въз основа на които съдът следва да формира убеждението си относно знанието на длъжника и на лицата с които е договарял за увреждане на кредитора и за необходимостта, това да бъде направено след съвкупна преценка на всички ангажирани по делото доказателства. В съдебно заседание страните не се явяват лично, но се представляват /без ТД [фирма]/. Техните процесуални представители пледират съответно за уважаване и отхвърляне на подадената жалба и представят писмени бележки. Касаторът претендира направените по делото разноски в размер на 2 295лв./от които за адвокатско възнаграждение - 2 000лв. и държавни такси -295лв./, а противната страна – Н. М. в размер на 3 600лв. за адвокатско възнаграждение. Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното : Съгласно решение № 218 от 11.10.2013г. по гр.д.№ 1778/13г.на ІІІ г.о. на ВКС - знанието на приобритателите на недвижимия имот за увреждане на кредитора на техния прехвърлител подлежи на установяване с всички допустими доказателствени средства. Доказването не е необходимо да е пълно и главно. При липса на преки доказателства, доказването може да бъде изведено въз основа на поредица от установени факти, които в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието му. При формиране на решаващия си извод по отношение на знанието на купувача за увреждане /като условие на правната норма при иск по чл.135 от ЗЗД/, съдът е длъжен да извърши преценка от фактическа страна на всички спорни обстоятелства съобразно ангажираните по делото доказателства. В конкретния случай – безспорни са следните факти: Ищецът е сключил предварителен договор с ответника [фирма] на 7.01.97г., по силата на който последният се е задължил да построи и да прехвърли на ищеца собствеността върху процесния апартамент в срок до месец август 1997г. срещу сумата от 41 000 щатски долара /като е установено, че от тях ищецът му е заплатил 34 000/. Вместо това, на 29.08.97г., с н.а.№ 111/97г.ответникът [фирма] е продал същият имот на другия ответник Н. М., по време на брака му със С. М.. Следователно ответното дружество [фирма] е длъжник на ищеца, който с прехвърлянето на същия имот на ответниците М. с договор за продажба е извършил увреждаща сделка поради осуетената възможност за реализиране на правото да се сключи окончателен договор. Сключването на последваща сделка от страна на обещателя-длъжник, при положение, че задължението му за сключване на окончателен договор не е погасено, е съзнателно волево действие, насочено към правни последици, увреждащи кредитора по предварителния договор и затова предпоставящо извод за знание на длъжника относно тези последици и увреждащия им характер /решение № 326 от 20.12.2012г.по гр.д.№ 177/12г.на ІІІ г.о./ Спорен по делото е въпроса за знанието на приобритателите по увреждащата сделка, отговорът на който е определящ за изхода на спора. Ответникът М. твърди, че не е знаел за увреждането и оспорва датата на сключване на предварителния договор и анекса към него Наличието на знание се установява с показанията на разпитания по делото свидетел Г.. Твърди, че той и ищеца К. П. са сключили предварителни договори за покупко-продажба с [фирма], но нотариални актове не са получили, защото апартаментите им били продадени на Н. и С. М.. Заявява: ”Н. знаеше, че имаме предварителни договори, защото моя и на ищеца предварителни договори бяха изготвени от адвокат Д., а се оказа, че той е адвокат и на [фирма]”. Когато разбрали, че няма да получат нотариални актове, разговаряли с адвокат Д. и от него научили, че „той е изготвил нотариалния акт на М. и го е предупредил, че друг човек има предварителен договор за този апартамент и го е закупил”. Поискал от адвоката да опише това и той го е направил, като написал декларация. Отишли и при управителя на [фирма], който също потвърдил, че е предупредил М.. Управителят казал, че уговорката му с М. била да получи от него заем, след връщането на който за М. да възникне задължение да прехвърли обратно апартаментите, без това да е изрично записано в договора им. Тези показания се възприемат напълно от настоящия състав, защото са достоверни и ясни. Те отразяват личните възприятия на свидетеля, още повече, че поради попадането му в идентична на настоящата ситуация, той има непосредствени впечатления. В този смисъл съдът не възприема оценките на ответната страна, че в показанията на свидетеля Г. имало двузначие и не можело да се направи категоричен и непредубеден извод за това,че М. е узнал за наличие на сключен за същия имот предварителен договор. От съществено значение е съдържанието на дадените показанията”Н. знаеше”/които са недвусмислени/,а не резултат на каква мисловна дейност са те. Достоверността на показанията на свидетеля произтича от факта, че той описва лично извършени от него действия /срещите си с адвокат Д. и с управителя на фирмата –строител/ и доколкото тези показания са дадени по настоящето дело – за съда няма съмнение, че той визира процесния апартамент, а не своя/който не е предмет на производството/. Не може да се възприеме и тезата на ответната страна, че според свидетеля Г. знанието на приобритателя било към момента след извършване на продажбата. Дадените пред съда показания от Г. са, че той е предупредил М., че друг човек има сключен предварителен договор за същия апартамент /№3/, което предполага сключването на предварителния договор да е преди извършването на продажбата с нотариален акт. /В този смисъл е неоснователно направеното от ответната страна оспорване на датата/. Следва да се има пред вид, че по делото е представена нотариално заверена декларация от 7.07.1998г., подписана като физическо лице от А. Д. /който е и управител на [фирма]/, която се отнася до апартамент № 10 /не до процесния, който е с № 3/. В нея Д. декларира, че „действителната воля и съгласие на страните по продажбата в груб строеж на апартамент № 10 /апартамента, за който свидетеля Г. е сключил предварителен договор/ е „купувачът да получи обезпечение на получен от него кредит в размер на 100 000долара”. Тази декларация – сама по себе си - безспорно не е годно доказателство, че твърдените факти са се осъществил така, както е отразено в нея, доколкото е носител на писмени свидетелски показания от лице, което няма качество на свидетел. Тя обаче има характеристиките на писмен документ, тъй като е материализирано върху вещ в писмено-езикова форма изявление и следва да се преценя съобразно и във връзка с всички останали доказателства по делото. Същата стойност има и другата представена по делото нотариално заверената декларация от 7.07.1998г., подписана от адвокат Д., в която отразеното в горната декларация е потвърдено, доколкото е декларирал, че в края на месец август 1997г.е изготвил договор за заем, сключен между Н. и С. М. като заемодатели и [фирма]”- заемател за сумата от 100 000долара /от които ефективно са били предоставени 80 000долара/ със срок до май 1998г. и лихва 3% месечно. Като обезпечение страните са се договорили заемополучателят да прехвърли на заемодателите два апартамента – с № 3 и с № 10, ведно с прилежащите им мазета, находящи се в жилищна сграда в [населено място] [улица]. В договора за заем се е съдържала клауза, че след изплащане на заема, обезпечението се връща. Адвокат Д. е бил разпитан по делото. Той не е потвърдил съдържанието на така описаната декларация, позовавайки се на задължението си за спазване на адвокатска тайна по чл.45 от ЗА. Пред съда е заявил : „Факт е, че аз лично не съм уведомявал нито Н. М., нито С. М. за обстоятелството, че за въпросният апартамент е сключен предварителен договор с трето лице”. Тези негови показания са в противоречие с показанията, които е дал по делото, водено от свидетеля Г. с правно основание чл.26 от ЗЗД, които са обективирани в приет като доказателство протокол от проведено на 7.03.2001г. по гр.д.№ 6333 за 2000г.на СРС заседание. Видно от същия – Д. в качеството си на свидетел, след като пояснил, че е обслужвал фирмата [фирма], че е изготвил сключения между фирмата и М. договор за заем, предвиждащ прехвърляне на недвижим имот като обезпечение, както и че е изготвил нотариалния акт, с който е осъществена прехвърлителната сделка, е заявил : ”Споменал съм на ответника М., че върху апартамента имат права трети лица” и „Казах, че апартамента е обещан с предварителен договор на трети лица и е съставен такъв договор”. Няма спор, че тези показания са били кредитирани от съда при постановяване на съдебния му акт. Фактът, че последните свидетелски показания не могат да имат сила по настоящето дело, не означава, че те не могат да се ползват. Тъй като протоколът, който ги съдържа е официален документ, който важи като писмено доказателство, те имат значение на косвено, странично доказателство, доколкото установяват липса на единство в съдържанието на двата протокола за разпит /по гр.д.№ 6333/00г.на СРС и настоящето/. Между настоящите страни е бил воден съдебен спор с правно основание чл.26 от ЗЗД, приключил с решение № 170 от 10.06.2010г. по гр.д.№ 339/09г.на ВКС, с което е отхвърлен предявения иск за признаване на установено, че сделката, осъществена с н.а.№ 111/97г. е нищожна като привидна, прикриваща обезпечение на заем, предоставен от Н. М. на [фирма]. В мотивите на постановените съдебни актове са обсъждани гореописаните декларации, чиято доказателствена стойност е преценена като на извънсъдебни твърдения и е прието, че липсват доказателства за сключен договор за заем, който да е бил обезпечен с продажба с договорка за обратно изкупуване. Въз основа на гореизложеното и главно с оглед показанията на свидетеля Г., който категорично установява, че към момента на извършване на продажбата между ответниците [фирма] и М., последният е знаел, че за имота има сключен предварителен договор с друго лице, както и поредицата от установени факти, които в своята взаимна връзка косвено несъмнено водят до този извод /по същото време М. е закупил и друг имот - на свидетеля Г., за който също е имало сключен предварителен договор, като адвокат и по двете сделки е бил свидетеля Д., който за спорното обстоятелство е дал различни показания по двете дела/, настоящият съдебен състав приема, че при извършването на сделката по н.а.№ 111/97г. Н. М. е знаел, че уврежда интересите на лицето, което е имал сключен предварителен договор с [фирма] за същия имот – К. П.. Искът по отношение на ответницата С. М. се явява неоснователен и недоказан, поради липса на доказателства за знание за увреждане. Като съпруга на купувача, тя е станала съсобственик по силата на закона, без да има каквито и да е данни да е участвала в сделката. С оглед направеното искане, в полза на касатора следва да бъдат присъдени установените като направени в настоящето производство разноски в общ размер на 2 295лв.,от които за адвокатско възнаграждение - 2 000лв./реалното им внасяне е удостоверено с договор за правна защита и съдействие № 465672 от 26.05.2014г. и държавни такси -295лв. С оглед на горното, състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 947 от 19.04.13г. по в.гр.д. № 4693 по описа за 2012г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 5710 от 10.07.12г. по гр.д. № 1196/2002г.на Софийски градски съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОБЯВЯВА на основание чл.135 от ЗЗД за относително недействителна по отношение на К. А. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] ет.2 ап.2 сделката за покупко-продажба на недвижим имот: апартамент № 3, с площ от 128.08 кв.м., находящ се на втори жилищен етаж на жилищна сграда в [населено място] [улица], извършена с н.а.№ 111 т.LLXX н.д. № 2352/97г. от 29.08.1997г., между [фирма] [населено място], представлявано от управителя Д. като продавач и Н. А. М. като купувач, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на К. А. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] ет.2 ап.2 против С. И. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица]. ОСЪЖДА Н. А. М. егн [ЕГН] от [населено място][жк]бл.81 вх.7 ет.6 ап.155 да заплати на К. А. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] ет.2 ап.2 сумата от 2 295лв./две хиляди двеста деветдесет и пет лева/, направени по делото разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.