Р Е Ш Е Н И Е     № 439   София, 20 ноември 2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и девета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                      НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 464/2009 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимата И. С. З. (виж документ за самоличност, приложен в първоинстанционното дело – л. 97) против въззивно решение № 66/15.06.2009 г., постановено по ВНОХД № 66/09 г. от Апелативен съд – гр. Б., с което е потвърдена осъдителната присъда на окръжния съд от същия град. С пръвоинстнационната присъда № 37 от 31.03.2009 г. по НОХД № 331/08 г., подсъдимата И. З. е била призната за виновна в това, че на 27.08.2008 г. е дала в дар три броя банкноти с номинал от по 20 лева, на обща стойност 60 лева на длъжностните лица С. М. Ж. – младши авто-контрольор, Н. Й. С. – младши полицейски инспектор и И. М. И. – старши полицай, за да не извършат съответни действия по служба – престъпление по чл. 304, ал.1 от НК. Наложеното наказание е при условията на чл. 55, ал.1, т. 2 б. “б” от НК, а именно “пробация” със следните пробационни мерки : 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок шест месеца; 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца; 3. поправителен труд за срок от осем месеца при удръжка върху трудово възнаграждение в размер на 25 % в полза на държавата. Касационната жалба на подсъдимата З. се позовава на всички касационни основания, като се правят алтернативни искания за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, оправдаване на подсъдимата при условията на чл. 354, ал.1, т. 2 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимата З. и процесуалният й представител не се явяват, редовно призовани. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. Присъствието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК се мотивира в жалбата с това, че предходните инстанции непълно и едностранчиво са изследвали обстоятелствата по делото, имащи съществено значение за решаване на делото, като последица от това процесуално нарушение се е достигнало до необоснованост на решението. Твърди се още, че въпреки оспорванията на защитата, предходната инстанция не е изложила в мотивите си отговор на поставените с тях въпроси, относно целта, която се преследва с даването на банкнотите, която липса на мотиви също е самостоятелно основание за отмяна на решението. Нарушението на материалният закон, според жалбата е налице, защото не е доказана съгласуваност между даващия и приемащия подкуп, относно съдържанието на исканото бездействие. Доводите, относими към третото от касационните основания, се свеждат до подценяване на ниската степен на обществена опасност на подсъдимата, довело до определяне на явно несправедливо наказание. Производството пред първата инстанция е проведено по реда на глава XXVІІ и конкретно чл. 372, ал.4 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимата З. е признала фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично се е съгласила да не се събират доказателства за тях. Първата инстанция, след като е направила констатацията, че направеното самопризнание намира подкрепа в доказателствата по делото е обявила, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и самопризнанието на подсъдимия и е разгледала делото в посочената диференцирана процедура. Известно е, че признаването на фактите, с оглед приложението на процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК, обхваща всички факти, описани в обвинителния акт – обективни и субективни, както и че съгласно чл. 373, ал.3 от НПК съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Последното, разбира се, не освобождава съдът от задължението да направи оценка на признатите факти и съответно да вземе решение – извършено ли е деяние, съставлява ли то престъпление и каква е неговата правна квалификация. Тази оценка се извършва в рамките на фактите, приети с обвинителния акт и признати от подсъдимия. Касационната проверка не констатира първата инстанция да е допуснала нарушения, тъй като с присъдата са приети фактите, отразени в обвинителния акт. Последователните действия на подсъдимата З. , извършени след пристигането на полицейските служители, изразяващи демонстративното подчертаване на служебното й положение в знак на отказ да бъде извършена проверка за наличието на алкохол с техническо средство; вербалните й изявления, съдържащи не само акцент на това служебно положение, но и закани, както и недвусмисленото подканяне напр. “..знам за какви пари работите и вие хляб трябва да ядете..”; съчетано с последващото подхвърляне на трите банкноти в полицейския автомобил, ясно очертават поведението на подсъдимата, като даване на дар, за да не извършат полицейските служители действия по служба. Тезата, поддържана от защитата, че е “абсурдно” да се предлага дар, за да не се извърши нещо “което вече е извършено”, е несъстоятелна, защото не държи сметка за обективните признаци на визирания в чл. 304, ал.1 от НК престъпен състав, както и за фактологията по делото. Детайлните съждения, че подсъдимата вече е била отказала проверка за алкохол и че няма как да изисква бездействие по подаване на сигнал, след като такъв вече е бил получен, са несъответни на признатите факти. Няма съмнение, че е получен сигнал за настъпило ПТП, но също така няма и съмнение, че едва след пристигането на полицейските служители на място са установени участниците в него (виж обвинителен акт), тоест съвсем ясно е, изискваното бездействие да се свърже – те да не подадат сигнал за допуснатото именно от З. ПТП, а не изобщо за възникването на такова. Вярно е, че подсъдимата З. е отказала изпробване с техническо средство, но вярно е също така, че полицейските служители са отправили повторна покана за изследване, в който момент подсъдимата е подхвърлила и банкнотите. Що се отнася до възражението, че изобщо няма как да се стигне до съставяне на акт за установяване на административно нарушение, защото при настъпилите съставомерни последици се предвижда досъдебно производство, може само да се препрати към разпоредбата на чл. 33, ал.2 от ЗАНН, за да се утвърди неговата неоснователност. Обобщено, развитите доводи в жалбата, като че ли изследват детайлите на извършваната полицейска проверка, а не предмета на делото – даване на подкуп за осуетяване на последната. Без изрично да е посочено в жалбата, нарушението на материалния закон се свързва с даденото в т. 14 на ППВС № 8/81 г. – когато имотната облага е дадена за бъдещо действие или бездействие, необходимо е между дееца и длъжностното лице да е постигнато съгласие относно съдържанието на това действие или бездействие по служба. Всъщност в самата жалба, се съдържа отговор на така поставения въпрос – в тези случаи “е необходимо да бъде установено, че както обективно, така и в съзнанието на даващия и получаващия подкупа трябва ако не конкретно, то поне в общи линии да бъде определено съдържанието на действието или бездействието, което се иска от длъжностното лице” (цитат, очевидно почерпен от Р №489/70 г. по н.д. № 440/70 г., ІІ н.о. на ВС). Върховният касационен съд може само да допълни, позовавайки се на същото решение, че подкуп не би бил осъществен само ако “ако дарът е даден за едно бъдещо действие или бездействие от с. на длъжностното лице, без да е определено в какво ще се изрази то, и ако то не влиза в служебните задължения на длъжностното лице”.становеното по делото сочи точно на противното – последователните действия на подсъдимата, посочени и по – горе, са очертали, че даването на парите е с оглед желанието й да не бъде проведена спрямо нея проверка (действията по осъществяване на същата са очертани в обвинителния акт), каквито са били и служебните задължения на свидетелите, ясно очертани в длъжностните характеристики и нарочните заповеди. Тук е мястото да се посочи още, че при активния подкуп деецът не е субект на служебната дейност, а е лице, заинтересовано от нейния резултат. Тоест, съгласието между насрещните субекти е необходимо с оглед резултата от бъдещата служебна дейност, затова и цитираното решение сочи изискване не за конкретност, а на по - общи параметри на съдържането на действието или бездействието. Претенцията за справедливостта на наложеното наказание, подкрепена с доводи за “ниска степен на обществена опасност на личността на подсъдимата”, не се оправдава от данните по делото, най-малкото заради проявлението именно на личността й в причинителската деятелност. Намесата на касационната инстанция е необходима в друга насока. Преди постановяване на въззивното решение (15.06.2009 г.), е настъпила промяна в закона – а именно в чл. 42б, ал.1 от НК относно пробационната мярка – “задължителна регистрация по настоящ адрес”, като е добавено “в съответствие с определената от съда периодичност, но не по-малко от два пъти седмично”. Въззивният съд не е съобразил настъпилата законова промяна, но корекцията може да стане и в това производство при сравнението на допълнената разпоредба и тези, които уреждаха изпълнението на тази мярка - чл.141 от ЗИН (отм.) и чл. 207, ал.1 от ППЗИН във вр. с параграф 6 от ПЗРЗИНЗПС. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.2, т. 1 и 2 от НК от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 66/15.06.2009 г., постановено по ВНОХД № 66/09 г. от Апелативен съд – гр. Б., като определя периодичност на пробационната мярка “задължителна регистрация по настоящ адрес” - два пъти седмично.   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. О. М. 2.     ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Р. Керанова. Намирам, че все пак е допуснато нарушение на закона, но не по посочените в жалбата доводи. Активният подкуп ще бъде довършен в момента на предаването или предоставянето на дара или имотната облага и получаването й от длъжностното лице. Ако предоставената облага бъде отказана (не бъде взета от длъжностното лице), то извършеното ще представлява опит към подкуп. В конкретният случай, по време на извършваната проверка на подсъдимата за нарушения по ЗДП, тя е подхвърлила три банкноти с номинал от по 20 лева, за да не бъдат осъществени действия по тази проверка, като съответните длъжностни лица са отказали да ги вземат и подали сигнал за това. Именно така очертаната фактология определя, че извършеното следва да се квалифицира като опит по чл. 304, ал.1 във вр. с чл. 18 от НК. Считам, че самата преквалификация не изисква смекчаване на отговорността, защото подсъдимата З. е наказана при условията на чл. 55 от НК с оглед приложената процедура по глава 27 от НПК, а отмереното наказание е справедливо. О. М. съдия Р. Керанова