О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София, 02.04.2009 година
Върховният касационен
съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на
31 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от
съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 132 /2009 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. В, като пълномощник на Д. И. М. против определение № 193 от 11.04.2008г. по в. гр.д. № 237/2008г. на Пазарджишки ОС, с което е оставена без уважение частната й жалба против определението за прекратяване на гр.д. № 631/2007г. на Велинградски РС.
Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на противоречие с практиката на ВКС – ПП № 6/1978г., решение № 337/29.04.1985г. и решение № 802/05.07.1996г. по гр.д. № 165/1995г. и на противоречива практика на съдилищата - Р 825/22.11.1988г., определение № 29/03.05.1999г. по гр.д. № 34/99г. относно характера на срока, определян от съда за изправяне нередовностите на исковата молба и на доказателствата, които следва да бъдат приложени към нея, за да се даде ход на делото.
Ответницата по касация И. Д. оспорва допускането до касация на частната жалба, допустимостта и основателността й. Останалите ответници не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
При преценка на редовността на частната жалба, съдът констатира, че е постъпила в едноседмичния срок от получаване на съобщението за изготвяне на обжалвания съдебен акт, изхожда от процесуално лигитимирана страна и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима. Неоснователно е възражението за липса на представителна власт. Видно от приложенията към касационната частна жалба, адв. Л е изрично упълномощен от жалбоподателката Д. И. М..
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Допускането на частна жалба до касационно разглеждане, съгл. чл. 274, ал.3 от ГПК. е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК. Повдигнатият с частната жалба процесуален въпрос е относно характера на срока по чл. 100 от ГПК/отм/ – преклузивен, или инструктивен е и дали при неприлагане на доказателства за вписване на исковата молба и за наличие на брак у преобредателката - ответница по иск по чл. 33, ал.2 от ЗС е основание за връщане на исковата молба. Въпросът за характера на срока по чл. 100 от ГПК /отм/ е изяснен в практиката. Този срок е интруктивен, определян от съда. Неспазването му няма за последица изгубване на правото да се извърши процесуалното действие, за което е определен. Противоречива е обаче практиката на съдилищата, а и на ВКС относно това не вписването на исковата молба и не представяне на доказателства за наличие на брак за преобредателка-ответница по иск по чл. 33, ал.2 от ЗС основание ли е за връщане на исковата молба. По често съдилищата приемат, че непредставянето на доказателства към исковата молба не е основание за връщането й Р № 33/16.03.1964г. Р № 337/29.ІV.1985г., Р № 825/22.11.1988г. Обжалваното определение е постановено в противоречие с тези решения, поради което е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Предвид изложеното, съдът приема, че частната касационна жалба следва да се допусне до разглеждане.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна. .
За да постанови обжалваното определение, въззивния съд е приел, че ищцовата страна не е изпълнила указанията по вписване на исковата молба и относно установяване на факта дали ответницата – преобредателка по иска по чл. 33, ал.2 от ЗС е била в граждански брак към момента на продажбата, по която се претендира право на изкупуване.
Видно от приложенията към частната жалба, исковата молба е вписана на 15.05.2008г. Това обстоятелство следва да се зачете от съда на основание чл. 188, ал.3 от ГПК /отм/, респк чл. 235, ал.3 от новия ГПК Вписването на исковата молба по чл. 33, ал.2 от ЗС е предвидено с нормата на чл. 114 б. “в” от ЗС, препращаща към чл. 112, б. “з” от ЗС, защото със съдебното решение при уважаване на този конститутивен иск настъпва директно правната промяна – замества се купувача по сделката с ищеца-съсобственик при условие че плати цената по сделката. Действието на вписаната искова молба е предвидено във второто изречение на чл. 114, ал.1 б. “в” от ЗС. Тя пази правата на ищеца при евентуално отчуждаване на имота, предмет на сделката и осигурява добросъвестност на третите лица, придобили права преди вписване на исковата молба, респективно те се считат недобросъвестни, ако са придобили права след това. Алинея 2 на чл. 114 от ЗС разпорежда да не се дава ход на исковата молба докато не бъде вписана, но не свързва не вписването й със задължение на съда да я върне. Няма препращане към нормата на чл. 100 от ГПК /отм/. Вписването на исковата молба не е част от изискването за съдържанието й по чл. 98 от ГПК /отм., респективно чл. 127 от новия ГПК, а и нормата на чл. 99 от ГПК /отм/, респективно чл. 128 от новия ГПК не изисква представяне към исковата молба и на вписан екземпляр от нея. Връщането на исковата молба или прекратяване на производството поради неизправянето й не е свързано в производството по вписването й, затова невписването й не е основание за връщане. В конкретния случай исковата молба е вписана преди да влезе в сила определението за прекратяване на делото, поради което следва да й се даде ход – чл. 114, ал.2 от ЗС.
Необосновано въззивният съд е приел, че не са изпълнени указанията по посочване дали преобредателката по сделката е била омъжена към момента на сключване на продажбата. В деня на постановяване на определението от РС служебно в съда е получена информация от СО, р.”О”, че В. К. В. е неомъжена. Следователно не е било необходимо конституиране на друг ответник-необходим другар. Въззивният съд на основание чл. 235, ал.3 от новия ГПК е следвало да отчете тази служебно получена информация.
По изложените съображения, частната касационна жалба е основателна. Обжалваното с нея определение е неправилно, както и оставеното с него в сила определение за прекратяване на делото, постановено от РС, поради което следва да бъдат отменени, като делото се върне на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 193 от 11.04.2008г. по гр.д. № 237/2008г. на Пазарджишки окръжен съд и потвърденото с него определение № 321 от 15.11.2007г. за прекратяване на гр.д. № 631/2007г. на Велинградски районен съд поради не изправяне нередовностите на исковата молба.
Връща делото на Велинградски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: