3 Р Е Ш Е Н И Е № 82 София, 16 март 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 73 по описа за 2015 година. С присъда по нохд № 89/14 г. Районният съд-гр.Тетевен признал подсъдимия Х. И. И. за виновен в извършване на две престъпления и го осъдил както следва: на основание чл.198, ал.1, чл.58а, ал.1 и чл.54 НК на 2 години и 4 месеца лишаване от свобода; на основание чл.170, ал.2, във връзка с ал.1, чл.58а, ал.1 и чл.54 НК на 1 година лишаване от свобода; на основание чл.23 НК е определено общо наказание, като е наложено най-тежкото от посочените – 2 години и 4 месеца лишаване от свобода, и е постановено то да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. По реда на чл.59, ал.1 и 2 НК е зачетено времето, през което подсъдимият е бил задържан - от 21.01.2014 г. до влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подс.И. е осъден да заплати: на Й. М. М. сумата от 50.00 лева – имуществени вреди, дължими ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане, а по сметка на държавата – 10 лева, държавна такса. С решение № 83 от 11.07.2014 г. по внохд № 197/14 г. Окръжният съд-гр.Ловеч потвърдил присъдата. Осъденият И. е депозирал искане за възобновяване на наказателното дело, с което заявява, че не е извършил престъплението, а отделно от това наложеното му наказание е явно несправедливо. Пред ВКС осъденият лично и защитата му поддържат искането. Последният допълва, че е налице и касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за отсъствието на основания за възобновяване на наказателното дело. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането за възобновяване е допустимо, а разгледано по същество – неоснователно. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Протоколът за съдебното заседание, проведено на 04 април 2014 г. (42-46), не дава основание да се приеме, че на подсъдимия не са били разяснени правата, в посоката претендирана от защитата му. На същото място добре е видно, че съдът не имал основание да отлага разглеждането на делото, за да може подс.И. да възстанови причинените имуществени вреди, доколкото последният изрично е заявил, че „няма пари”, за да направи това (л.45). Данните по делото указват, че между прокурора и защитата на подсъдимия не е постигнато споразумение за решаване на делото по реда на глава 29 от НПК и това няма как да предпостави критично отношение към дейността на съда. Съдът може да одобри постигнато между страните споразумение, но няма правомощие да ги мотивира към това. Възражението, свързано с необходимостта от съдебно-психиатрично изследване на подс.И., пренебрегва основното изискване по чл.144, ал.2, т.т.3 и 4 НПК. Употребата на алкохол, поначало, а и в конкретния случай не е обосновала съмнение във вменяемостта на подсъдимия, още по-малко в способността му правилно да възприема фактите. Поради това и съдът по същество не е имал основание да изяснява тези обстоятелства по реда на чл.144 и сл. НПК. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на глава 27 НПК, в частност по чл.371, т.2 НПК, като подсъдимия е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е постановил определение по реда на чл.372, ал.4 НПК и изготвил мотивите в съответствие с изискванията на чл.373, ал.3 НПК. Предпоставките за диференцираната процедура (действително направено волеизявление по чл.371, т.2 НПК и законосъобразност на доказателствената преценка), не са игнорирани; спазен е регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратеното съдебно следствие, а присъдата е постановена в съответствие с изискванията на чл.373, ал.3 НПК. При тези констатации, предвид указанията, дадени с Тълкувателно решение № 1/09 г. на ОСНК, допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите от него фактически положения по обвинителния акт. В рамките на последните се съдържат констатации, които очертават наличието на признаците от обективна и субективна страна на престъпните състави по чл.198, ал.1 и 170, ал.2 НК, поради което правилно е ангажирана отговорността на извършителя им, а именно – жалбоподателя. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Наложените наказания не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК. При липсата на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност – чл.55 НК, правилно наказанията са индивидуализирани в рамките на предвиденото от закона – чл.54 НК, а после редуцирани, съобразно чл.58а, ал.1 НК. Данните за съдебното минало на молителя, без значение за съставомерността на извършените деяния, най-вече обстоятелството, че на 31.08.2012 г. е изтърпял ефективно наказание лишаване от свобода, което не е внесло очаквания коректив в поведението му, щом на 19.01.2014 г. е извършил инкриминираните две престъпления, не дават основание да се приеме, че обема на отговорността му следва да бъде намален. По вид, размер и начин на изтърпяване наложените наказания способстват постигането на целите по чл.36 НК. Въззивният съдебен акт е правилен и законосъобразен и в гражданската част. Водим от горното, като не установи основания за възобновяване на наказателното дело, на основание чл.424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. И. И. за възобновяване на внохд № 197/14 г. на Окръжния съд-гр.Ловеч. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: