Р Е Ш Е Н И Е № 68 София, 29.04. 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на десети март, две хиляди и двадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участие на секретаря Ванюша Стоилова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 2513 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба на „МЪРКЮРИ“ ЕАД чрез адвокат Н. Б. от АК-София и касационна жалба на „ЕЙ АЙ ДЖИ ЮРЪП ЛИМИТИД (КЛОН БЪЛГАРИЯ)“ КЧТ чрез адвокат М. К. от АК-София срещу решение № 220 от 25.01.2019 г. по в.гр.д. № 3865/2018 г. на Апелативен съд София в частта, в която се отменя решение № 3495 от 01.06.2018 г. по гр.д. № 14253/2016 г. на Софийски градски съд и са уважени исковете на Х. С. С. против „МЪРКЮРИ“ ЕАД, при участие на подпомагащата страна „ЕЙ АЙ ДЖИ ЮРЪП ЛИМИТИД (КЛОН БЪЛГАРИЯ)“ КЧТ, за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва от 08.06.2013 г. до изплащането на сумата на основание чл.49 ЗЗД. Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящите изхода на делото процесуалноправни въпроси: 1. Допустимо ли е въззивният съд да промени правната квалификация на иска, дадена от първоинстанционния съд, без да изготви и представи нов доклад, в който да укаже новите обстоятелства, които подлежат на доказване, да изясни новото разпределение на доказателствената тежест и съответното събиране на доказателства? и 2. Какви са правомощията на въззивната инстанция, когато прецени, че дадената от първоинстанционния съд квалификация на предявения иск е неправилна, с оглед заявените в исковата молба твърдения? Отговор на въпросите се дава с т.2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в което се приема, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, но мотивите на решението следва да съдържат преценката на въззивния съд за установените по делото факти и приложението на закона към тях, в съответствие с вида и обема на търсената защита, тъй като обект на въззивната дейност е решаването на правния спор, при което втората инстанция не повтаря дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях, т.е. чрез собствените си действия въззивната инстанция следва да отстрани пороците по установяване на фактите и прилагането на правото. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. В същия смисъл е решение № 431/20.12.2011 г. по гр.д. № 455/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. - само когато съдът се е произнесъл извън определения от страните предмет на делото, неправилната правна квалификация на иска е основание за обезсилване на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Когато, обаче, съдът се е произнесъл по заявените от ищеца обстоятелства и искания, но е дал неправилна правна квалификация на спорното право, той е допуснал нарушение на материалния закон, което не е основание за обезсилване на решението и връщането му за ново разглеждане, т.е. когато съдът не се е произнесъл извън обхвата на търсената от ищеца защита, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция обуславя правилността, а не недопустимостта на решението, както е посочено в мотивите на ТР № 2/2011 от 29.02.2012 г. по тълк. дело № 2/2011 г. на ВКС, ОСГТК. С оглед дадения отговор на процесуалноправните въпроси, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: Според твърденията в исковата молба, в резултат на неизправност на автоматичната врата в търговски обект на ответника, при затварянето й, докато преминава през нея, ищцата пада, в резултат на което са й причинени вреди. Въззивният съд правилно приема, че отговорността по чл.50 ЗЗД е налице, когато вредите произтичат от свойствата или недостатъците на вещта, за които не са знаели собственикът и лицето, под чийто надзор се намира тя, но в нарушение на материалния закон приема, че в случая е налице тази хипотеза, а причина за увреждането на ищцата е невъзможността да се предприемат действия, които да изключат напълно възможността за инцидент при ежедневна експлоатация на автоматичната врата. Изводите на въззивния съд не могат да бъдат споделени, доколкото исковете за обезщетение се основават на твърдения за причинени на ищцата вреди, в резултат на неизправност в системата на автоматизираната входна врата, за което отговаря собственика на търговския обект, а не от свойствата на вещта. Предмет на правния спор е правото на обезщетение на пострадалата за полученото от нея увреждане при инцидент на входа на търговски обект, за чието обезопасяване отговаря ответника, т.е. предявените искове са с правно квалификация чл.49, вр. чл.45 ЗЗД (както правилно е посочено в диспозитива на въззивното решение). Изложените от въззивния съд принципни съображения за отговорността в хипотезата на чл.50 ЗЗД, не променят крайния извод в решението, че на ищцата се дължи обезщетение, поради недостатъчно обезопасяване на автоматизираната врата. В случая, съдът се е произнесъл по заявените от ищцата обстоятелства и искания, поради което не се налага връщане на делото за ново разглеждане. Въззивният съд правилно е установил фактическите обстоятелства по делото с помощта на вещо лице и показания на свидетели, въз основа на които е достигнал до извод, че на входа на търговски обект е възникнал инцидент с автоматичната врата на 08.06.2013 г., при който е пострадала ищцата по делото /св.К./. От заключението на съдебномедицинската експертиза по делото е видно, че от инцидента са причинени травматични увреждания на ищцата - счупване на дясната бедрена кост в областта на дясна тазобедрена става, която затруднява трайно движенията на долния крайник и разкъсно-контузна рана на дясното бедро от външната страна, с усложнение, което наложило извършването на три операции. Установява се, че след изписването от болнично заведение пострадалата се е придвижвала с помощни средства и е търпяла болки и страдания през целия период на възстановяване около 4-5 месеца. При съвкупната преценка на тези обстоятелства се обосновава извод, че са налице предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на ответника, който отговаря за безопасното придвижване в търговския обект. Настоящият състав на Върховния касационен съд изцяло споделя съдебната практика, според която дължимото обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени вреди съгласно критерия за справедливост, установен с нормата на чл.52 ЗЗД, се определя според установените във всеки отделен случай релевантни за спора обстоятелства. Отговорността за вреди от деликт следва да се ангажира не само когато са нарушени законови норми, но и при всяка външна проява на общото правило да не се вреди другиму. Предвид естеството на телесните увреждания, продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания, и причинените неудобства в ежедневието на пострадалата, следва да се приеме, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 20 000 лева които се дължат със законните лихви от 08.06.2013 г. до изплащане на сумата. Предвид изложените съображения, въззивното решение е правилно като резултат и следва да се потвърди в частта, в която е уважен предявения иск за неимуществени вреди на основание чл.49 ЗЗД. От Х. С. С. чрез адвокат В. Х. от АК-София са поискани разноските пред касационната инстанция, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени съгласно представените два договора за правна защита и съдействие от 16.04.2019 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 220/25.01.2019 г. по в.гр.д.№ 3865/2018 г. на Апелативен съд София в частта за неимуществените вреди. ОСЪЖДА „МЪРКЮРИ“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Х. С. С. чрез адвокат В. Х. от АК-София, разноските пред касационната инстанция в размер на 900 (деветстотин) лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. ОСЪЖДА „„ЕЙ АЙ ДЖИ ЮРЪП ЛИМИТИД (КЛОН БЪЛГАРИЯ)“ КЧТ, ЕИК[ЕИК], да заплати на Х. С. С. чрез адвокат В. Х. от АК-София, разноските пред касационната инстанция в размер на 900 (деветстотин) лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.