Р Е Ш Е Н И Е № 128 София 08.01.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети декември, две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА при секретаря Славия Тодорова изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3026/2020 г. Производството е по чл.307,ал.2 ГПК. Образувано е по молба на Т. Л. Г., [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 55331/01.03.2019 г., постановено по гр. д. № 16508/2016 г. по описа на Софийски районен съд. С посоченото решение, постановено във втората фаза на делбата, е изнесен на публична продан допуснатият до делба между бившите съпрузи Т. Л. Г. и Г. Ц. Г. недвижим имот, а именно: апартамент № 68, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 106,28 кв. м. /подробно описан/, заедно с таванско помещение № 68; постановено е сумата, получена от продажбата, да се разпредели между съделителите, както следва:1/2 ид. ч. за Т. Л. Г. и 1/2 ид. ч. за Г. Ц. Г.; Т. Л. Г. е осъдена да заплати на Г. Ц. Г. сумата от 15 864,86 лева – обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за ползването през периода от м. 03.2015 г. до м. 01.2018 г. на приспадащите му се идеални части в недвижимия имот, както и сумата от 300 лева – мораторна лихва за периода от 01.03.2015 до 30.01.2018 г.; Т. Л. Г. е осъдена да заплати на Г. Ц. Г. сумата от 8 746,58 лева – сума, с която същата се е обогатила за сметка на Г. Ц. Г. за заплатени от него консумативни разходи за вода и топлинна енергия във връзка с ползването от страна на Т. Л. Г. на процесния недвижим имот, както и сумата от 1 528,53 лева – мораторна лихва за периода от 19.02.2015 г. до 30.01.2018 г.; и са отхвърлени предявените от Г. Ц. Г. против Т. Л. Г. искове по чл. 59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД в останалата част до пълния предявен размер. Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителката твърди, че делото е с предмет съдебна делба на недвижим имот – апартамент № № 68, находящ се в [населено място], придобит от нея и бившият ѝ съпруг Г. Ц. Г. в режим на СИО по време на брака им чрез договор за продажба № 51 от 29.01.1997 г. Твърди, че гр. д. № 16508/2016 г. по описа на Софийски районен съд, образувано по предявения от Г. Ц. Г. против нея иск за делба от 24.03.2016 г., е разгледано в нейно отсъствие, като вследствие на допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с призоваване на страните, същата е била лишена от възможност да участва в делото. По делото е изискана и извършена справка за постоянния и настоящия ѝ адрес, като е установено, че това е адресът, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Макар по делото да са налични данни за безрезултатни посещения на посочения адрес, молителката сочи, че направените в приложените съобщения отбелязвания са неверни, доколкото тя живее на този адрес от януари 1997 г., към момента с нея живее и пълнолетната ѝ дъщеря Й. Г. Г., всички съседи я познават. Същевременно в съобщенията било отразено, че „никой не отваря, оставено е съобщение без резултат, а съседите твърдят, че не познават търсеното лице“. Призовкарят не е изпълнил служебните си задължения, поради което съобщенията за образуваното дело не са ѝ редовно връчени. Молителката сочи още, че назначеният по делото особен представител многократно е бил заменян с друг. Ответникът по молбата за отмяна Г. Ц. Г., чрез пълномощника си адвокат И. С., оспорва наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното : Молбата за отмяна е процесуално допустима. С влязло в сила решение от 25.07.2017г. по гр.д.№ 16508/2016г. на Софийския районен съд е допусната съдебна делба при равни квоти между Г. Г. и Т. Г. на недвижим имот – описания апартамент № 68. С влязлото в сила решение № 55331/01.03.2019 г., по гр. д. № 16508/2016 г. на СРС, постановено във фазата по извършване на делбата, процесният делбен имот е изнесен на публична продан и са уважени частично предявените срещу нея претенции по сметки. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1,т.5 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска на няколко основания, а именно когато установи, че вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото, или не е била надлежно представлявана, или не е могла да се яви поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Съобразно разпоредбата на чл.303,ал.1,т.6 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязлото в сила решение, когато при нарушаване на процесуалните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл.29 ГПК. В разглеждания случай, се твърди, че в нарушение на процесуалните правила молителката не е била редовно призована в производството по допускане на делбата, както и в производството по извършването и се иска отмяна на постановеното във втората фаза съдебно решение. Видно от книжата по делото, посоченият адрес за ответника Т. Г. е : [населено място],[жк],№80,ет.14, ап.68. Препис от исковата молба е изпратен на ответника на този адрес. Приложено е по делото съобщение с отбелязване от връчителя, че адресът е посетен на 28.04., 15.05., 30.05. 2016г., но никой не отваря; оставяни са съобщения – без резултат; достъпът до входа е затруднен; съседите не съдействат и твърдят, че не се познават. Следващата призовка е с отбелязвания, че адресът е посетен на 07.06., 26.06., 01.07., 09.07.2016г., но никой не отваря.Оставяни са съобщения, но без резултат. На 09.07.2016г. е поставено уведомление по чл.47,ал.1 ГПК. Няма спор, а и съгласно справка за данни по адресна регистрация, постоянният и настоящ адрес на Т. Г. е този в[жк]от 2001г. Няма данни за друг регистриран постоянен и настоящ адрес в страната, освен този, от който са върнати книжата. При тези данни е приложена разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК и на ответника е назначен особен представител – адвокат Б. Г., която е представила отговор по чл.131 ГПК. С писмена молба от 21.02.2017г. адвокат Г. е посочила, че е налице условието на чл.35,ал.2 ЗА и не може да участва в процеса,тъй като съдът е отказал да призовава лично ответницата. С определение съдът е назначил посочения от САК по реда на ЗПП нов особен представител – адвокат Х. Й., на която впоследствие са изпращани книжата по делото, в т.ч. преписите от постановените съдебни решения в първата и втора фаза на делбата. По делото – в съдебни заседания, в качеството си на процесуални представители на ответницата са участвали и преупълномощени от адвокат Й. адвокати – П.А. и Д.А.. При тези данни следва извод, че не са налице допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителя в делото. Няма спор, че настоящият и постоянен адрес по смисъла на чл.38 ГПК е този, на който е извършвано призоваването като ответникът не е намерен. След като в два пъти в продължение на месец той не е намерен на адреса, не е намерено лице, което да се съгласи да приеме съобщението, правилно е приложена разпоредбата на чл.47,ал.1 ГПК. Невъзможността ответникът да бъде намерен е констатирана по предвидения в същата разпоредба ред и правилно са приложени разпоредбите на чл.47,ал.1 ГПК /поставено е уведомление/ и на чл.47,ал.6 ГПК – назначен е особен представител. Констатациите в съдебните книжа са направени от длъжностното лице по призоваване и представляват официално удостоверяване. Твърденията на молителя, че са неверни, не са подкрепени с доказателства. Наличието на жалба до СРП с дата 30.09.2019г. във връзка с извършеното призоваване и отбелязвания на връчителя, не може да обори доказателствената сила на посочените документи като неистински. Не е налице влязъл в сила съдебен акт, съобразно изискванията на чл.303,ал.1, т.2 ГПК. С оглед изложеното, не може да се приеме, че е налице соченото основание на чл.303, ал.1,т.5 ГПК. Доколкото молителят твърди, че бил представляван от различни особени представители, т.е. навежда доводи и по чл.303, ал.1, т.6 ГПК, следва да се посочи, че и това основание не е налице. Спазена е процедурата по назначаване на особен представител, вкл. след отказа на първия такъв– адвокат Г., да представлява молителя. Процесуалното представителство е осъществено от посочения по надлежния ред - чл.25 и сл. ЗПП адвокат, който съгласно чл.26, ал.3 ЗПП има право да преупълномощава друг адвокат от НРПП, което също е изпълнено. С оглед изхода на производството на ответника следва да се присъдят направените разноски в размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. Л. Г., [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 55331/01.03.2019 г., постановено по гр. д. № 16508/2016 г. по описа на Софийски районен съд. ОСЪЖДА Т. Л. Г., [населено място], да заплати на Г. Ц. Г., [населено място], разноски за производството по чл.307 ГПК в размер на 800 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: