2 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 695/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е № 61 гр.София, 02 март 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на втори февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА със секретар Румяна Виденова при участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 695/2010 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред него по протест от съответния прокурор срещу въззивната (нова), оправдателна присъда на Плевенски окръжен съд, която съдът издал спрямо подсъдимия М. А. С. след отмяна на осъдителната присъда на районния съд в същия град. Присъдата във втората инстанция - № 390 от 27 октомври 2010 год. по внохд № 535/2010 год. е по обвинението, че на 5/6 декември 2006 год. подсъдимият е извършил кражба с взлом от имота на Т. Х. В. в[населено място], на вещи, изработени от мед, общо за 112 лева – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с ал.1, т.3 НК (още защото е извършено и при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК). Осъдителната присъда в първата инстанция, респ. наказанието 3 години лишаване от свобода при строг първоначален режим в затвор, е по същото обвинение. Касационният протест е за отмяна на оправдателната присъда и ново разглеждане на делото в окръжния съд заради нарушение на материалния закон, но по съображения, които прокурорът е отнесъл към процесуалните правила по оценката на доказателствата. Протестът е поддържан и в съдебното заседание на тази инстанция, докато подсъдимият не е изразил отношението си към него. ВКС намери протеста за неоснователен. Дори ПОС да не е бил достатъчно убедителен, когато е изразил „съмнение относно начина и времето на оставянето на следите [от ръката на подсъдимия] върху иззетото стъкло [от прозорец в имота на пострадалия]” (с.3 от мотивите към присъдата, която освен това недостатъчно убедително е озаглавена „решение”), прокурорът, изготвил протеста и допълнението към него, не се е спрял на въпроса дали ако липсваше такова съмнение, са налице все пак достатъчно доказателства за осъдителна присъда. Ако прокурорът си беше поставил въпроса, той вероятно не би настоявал за ново разглеждане на дело, по което в най-добрия за обвинението случай би могло да се направи само предположение, че С. е автор на кражбата (освен дактилоскопните отпечатъци, няма никаква друга улика срещу него или ако се приеме, че има – разколебаното му алиби – и тя самостоятелно, и заедно с другата улика са очевидно недостатъчни за категоричен, при това – единствено възможен извод в тази насока). Отделен е въпросът за отбелязаното по-горе противоречие в протеста между поддържаното касационно основание и аргументите в негова подкрепа, противоречие, което най-вероятно се дължи на неправилното разбиране, че оправдателната присъда може да бъде оспорвана пред ВКС само при нарушение на закона по чл.348, ал.1, т.1 НПК (за това разбиране вж. още в р.394/02-І, Б.. 9/02). Ръководен от изложеното и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС – І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивната (нова) присъда № 390 от 27 октомври 2010 год. по внохд № 535/2010 год. на Плевенски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ 2