ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 326 София, 21. април 2021 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3748 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1006/15.05.2020 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 6164/2018, с което е потвърдено решение № 5840/11.09.2018 по гр. д. № 18081/2014 на Софийския градски съд, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200.000,00 лева. Недоволен от решението е касаторът А. Р. И., представляван от адв. С. С. от САК, който го обжалва в срок като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда при проверката на редовността на исковата молба, ако при проверката за надлежната процесуална легитимация на ответника бъде констатирано, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник, да укаже на ищеца да отстрани в определен срок нередовността на исковата молба чрез предприемане на действия за конституиране на надлежния ответник, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като решението е очевидно неправилно. Ответникът по жалбата „Аджибадем Сити Клиник Многопрофилна болница за активно лечение Токуда“ ЕАД, София, представляван от адв. В. Г., я оспорва като счита, че не са посочени основания за допускане на касационно обжалване, а по същество въззивното решение е правилно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Третото лице помагач „застрахователно дружество Евроинс“ АД, София, представлявано от юрк. Й. Д., оспорва касационната жалба, като счита, че е нередовна, недопустима, а по същество – неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 18.07.2011 г. ищецът е потърсил медицинска помощ и е бил прегледан от лекар в ДКЦ „Токуда“, като са му били са извършени още два последващи прегледа в същото лечебно заведение, а при втория ищецът е бил насочен за лечение към УМБАЛСМ „ПИРОГОВ“ от д-р В. Ч. с диагноза „Гангрена диабетика халуцис декстри“. По делото е прието за безспорно установено, че на ищеца е проведено лечение в УМБАЛСМ „ПИРОГОВ“, като са доказани твърдените факти относно търпените болки и страдания във връзка с проведеното лечение и наложилите се две оперативни намеси, както и последвалата трайна инвалидизация, съгласно приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, което заедно с приложените писмени доказателства (медицинска документация) и свидетелските показания са кредитирани изцяло от съда. Като основателно е прието възражението на ответника за липсата на пасивна материалноправна легитимация. Като неоснователно е прието възражението на ищеца, че ДКЦ “Токуда“ и болница „Токуда“ към датата на извършените му прегледи са били едно и също юридическо лице. Въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е счел, че ответното дружество не е пасивно легитимирано да отговаря за причинените и претърпени от ищеца неимуществени вреди, поради което и не може да бъде ангажирана неговата отговорност. Изложени са съображения, че за да бъде осъществен фактическия състав на чл. 49 ЗЗД е необходимо да бъде осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, като вредите следва да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа или от бездействието на изпълнителя, когато е следвало да се осъществят определени действия, а в случая ответното дружество не е възложител на работата, при изпълнението, на която са настъпили процесните вреди. Дейността на ответното лечебно заведение към датата на твърдения деликт е била регулирана от Закона за здравето (ЗЗ), в редакцията му към ДВ бр. 45/14.06.2011, и от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), в редакцията му към ДВ бр. 45/14.06.2011, както и от съответните Медицински стандарти, утвърдени с Наредби на министъра на здравеопазването. Прието е, че съгласно чл. 8 и чл. 9 ЗЛЗ, че ДКЦ “Токуда“ и МБАЛ „Токуда“ към 18.07.2011 г. са две различни лечебни заведения. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗЛЗ, лечебните заведения по глава Втора от закона се създават по ТЗ и ЗК. Видно от справка в търговския регистър към месец 07.2011 г. и понастоящем МБАЛ „Токуда Болница София“ и ДКЦ „Токуда“ са регистрирани като отделни юридически лица, различни по вид и структура, с различно управление и представителство, както и с различен ЕИК (като невярно е прието възражението на ищеца, че двете дружества имат едни и същ ЕИК). В този смисъл е прието, че ищецът твърди с исковата молба и с допълнителна изрична уточнителна молба, че е бил преглеждан за периода от 18.07.2011 г. до 25.07.2011г. от лекари в ДКЦ „Токуда“ и този факт нито се оспорва от страните, а напротив подкрепя от съдебно-медицинската експертиза и писмените доказателства, представени от ответното дружество, установяващи служебните отношения на медицинския персонал, прегледал ищеца за посочения период и ДКЦ „Токуда“. Въззивният съд е приел за доказано обстоятелството, че ищецът е имал качеството на пациент на ДКЦ „Токуда“, а не на ответното дружество МБАЛ „Токуда Болница София“, доколкото съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗ пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ. В случая е прието за очевидно, че медицинска помощ е оказана на ищеца от лекари, служители и медицински персонал в ДКЦ “Токуда“, който е възложител на работата, при извършването, на която е настъпил твърдения процесен деликт. Не се спори по делото, че д-р М. и проф. Ч. имат по смисъла на чл. 49 ЗЗД качеството на служители на ДКЦ „Токуда“, при осъществяване на дейността си по лечение на ищеца за процесния период, но като ответник по делото не е конституирано дружеството ДКЦ “Токуда“, а МБАЛ „Токуда болница София“. Въззивният съд се е позовал на приетото с т. 5 от ТР №1/2013 по т. д. №1/2013 на ВКС, ОСГТК, че когато касационната инстанция констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Приел е, че в случая, първоинстанционният съд е констатирал подобно противоречие, но са дадени точни и ясни указания на ищеца по редовността на исковата молба, а доколкото конституирането на ответника по делото е единствено и изцяло само предоставено на волята на ищеца, съдът не разполага с правомощия служебно да подмени конституирания от ищеца ответник, дори при констатиране на липса на материално правна легитимация. Липсата на материално правна легитимация води до неоснователност на предявения иск, а не до недопустимост на същия, поради което въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по повдигнатия въпрос, който обуславя изхода на делото и е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1006/15.05.2020 на Софийския апелативен съд по гр. д. № гр. д. № 6164/2018. Насрочва делото за разглеждане за открито съдебно заседание за 06.10.2021 г. от 9,00 часа, за когато да се призоват страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.