О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 412   София, 13.07.2009 година   Върховният  касационен  съд  на  Република  България,  четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юли две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ           ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МАРИО ПЪРВАНОВ при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова дело № 1092/2008 година по описа на ІІ гр.отделение на ВКС Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Т. от гр. В. чрез адв. Г от ВАК срещу определението на Варненския окръжен съд от 4.ІV.2008 г. по ч.гр.д. № 372/2008 г., с което е оставено в сила определението на Варненския районен съд от 18. Х.2007 г. по гр.д. № 697/2005 г. Поддържа се, че при постановяване на обжалваното определение са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, като поставения от нея въпрос за отмяна на наложената възбрана е релевантен за точното приложение на закона. Частната жалба е подадена срещу въззивно определение, което според постановилия го съд не подлежи на обжалване, поради което то не е било съобщено на жалбоподателката, така че подадената от нея жалба следва да се приеме, че е постъпила в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275 ал.2 от ГПК. В срока по чл. 276 от ГПК не е постъпил отговор от противната страна О. Ф. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че в случая са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, поради което частната жалба следва да се допусне до разглеждане. С определение от 16.ІІ.2005 г. по гр.д. № 697/2005 г. на Варненския районен съд е допуснато обезпечение на бъдещ иск на О. Ф. срещу пет физически лица с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД чрез налагане на възбрана върху сграда, обект на съсобственост между ответниците, прекратена със спогодба с определен едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск считано от 16.ІІ.2005 г. Въз основа на това определение е издадена обезпечителна заповед на 17.ІІ.2005 г. чрез налагане на възбрана върху цялата сграда за обезпечение на бъдещия иск на Ф. срещу ответниците с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД. По частна жалба на четирима от посочените ответници срещу определението от 16.ІІ.2005 г. Варненският окръжен съд с определение от 28.V.2005 г. по ч.гр.д. № 855/2005 г. е отменил определението на районния съд по чл. 309 от ГПК(отм.) и вместо това е допуснал обезпечение на бъдещия иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД чрез налагане възбрана върху цялата сграда, обект на съсобствеността, при условие, че О. Ф. представи доказателства за внесена парична гаранция в размер на 30 000лв. С молба от 25.ІХ.2006 г. по гр.д. № 697/2005 г. на Варненския районен съд ответницата С е поискала да се отмени допуснатото обезпечение в полза на Ф. чрез възбрана върху цялата сграда поради невнесена гаранция в размер на 30 000 лв. Тази молба е разгледана от районния съд като такава по чл. 321 от ГПК(отм.) и е оставена без уважение, тъй като не са налице хипотезите на чл. 321 от ГПК. Това определение на ВРС е обжалвано пред Варненския окръжен съд от Т. , който с определение от 5.ІІІ.2007 г. по ч.гр.д. № 16/2007 г. го е оставил в сила по съображение, че е заведено дело пред ВРС по обезпечения бъдещ иск, което е висящо, поради което не са налице предпоставките за отмяна по чл. 321 от ГПК(отм.). Посочено е, че обезпечителната заповед не е обезсилена от Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 855/2005 г., а не е и поискано допълване на определението на Варненския окръжен съд за отмяна на обезпечителната заповед поради невнесена парична гаранция от 30 000 лв. На 29.VІІІ.2007 г. е постъпила молба от Т. за обезсилване на обезпечителната заповед за налагане на възбрана, издадена по ч.гр.д. № 697/2005 г. на Варненския районен съд, с уточнение, че по определението на Варненския окръжен съд от 25.V.2005 г. обезпечителна заповед не е издавана, тъй като не е внесена гаранцията в размер на 30 000 лв. Варненският районен съд с определение от 18. Х.2007 г. по гр.д. № 697/2005 г. е приел, че молбата е недопустима, тъй като обезпечителната заповед не подлежи на самостоятелен контрол, като тя може да бъде обезсилена само с определение на въззивен съд, с което същия отменя определението на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечението. По частната жалба на Т. срещу това определение на ВРС Варненският окръжен съд в закрито заседание от 4.ІV.2008 г. по ч.гр.д. № 372/2008г. е оставил в сила определението на районния съд по съображение, че след отмяната на определението от 16.ІІ.2005 г. на Варненския районен съд по гр.д. № 697/2005 г. то не съществува в правния мир. Приема се, че при липсата на текст в определението от 28.V.2005 г. по ч.гр.д. № 855/2005 г. за обезсилване на издадената въз основа на отмененото определение от 16.ІІ.2005 г. обезпечителна заповед, включването на такъв текст в определението на окръжния съд би следвало да се поиска от жалбоподателката по реда на чл. 193 ал.1 от ГПК, което не било направено. Обезпечителната заповед не подлежала на отделно обезсилване и молбата за това- процесуално недопустима. Поради това въззивният съд е оставил в сила определението на Варненския районен съд от 18. Х.2007 г. по ч.гр.д. № 697/2005 г. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че в обжалваното въззивно определение на Варненския окръжен съд се игнорира иманентната връзка между определението за допускане на обезпечение и издадената въз основа на него обезпечителна заповед. Съотношението между посочените два съдебни акта – определение и заповед, е аналогично на съотношението между подлежащото на изпълнение съдебно решение и издадения по силата му изпълнителен лист. След отмяната на определението за допускане на обезпечение издадената въз основа на него обезпечителна заповед няма основание на самостоятелно съществуване в правния мир независимо от обуславящия я съдебен акт по допускане на обезпечение. Без значение е дали е поискано изрично обезсилване, респ. отменяване на заповедта от заинтересованата страна. Съдът е длъжен да се произнесе по премахване на създадената с отменения предходен съдебен акт последица, аналогично на задължението му по чл. 241 ал.3 пр.2 на ГПК(отм.), съответстващо на това в чл. 245 ал.3 пр.2 от новия ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист. Като е отказал да обезсили издадената обезпечителна заповед, въззивният съд е нарушил тези задължения, поради което след допускане на касационното обжалване на въззивния съдебен акт следва да се отмени това определение и в съответствие с правомощията си по чл. 217 ал.2 от ГПК(отм.) да се произнесе настоящата инстанция по този въпрос. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение   О П Р Е Д Е Л И:   ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на С. Ат. Т. от гр. В. със съдебен адрес адв. Г от гр. В., бул. С. № 100а срещу въззивното определение на Варненския окръжен съд от 4.ІV.2008 г. по ч.гр.д. № 372/2008 г. ОТМЕНЯВА определението на Варненския окръжен съд от 4.ІV.2008 г. по ч.гр.д. № 372/2008 г. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОБЕЗСИЛВА обезпечителната заповед, издадена от Варненския районен съд на 17.ІІ.2005 г. по гр.д. № 697/2005 г. на същия съд. УКАЗВА на Варненския районен съд, че следва да извърши необходимите действия за вдигане на възбраната. Определението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: