3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 366 София, 27.09.2010 година Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.09.2010 две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретар изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 333/2010 година Производството е по член 274 ал.3 т.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба,подадена от М. К. Т. К. против определение №230/03.05.2010г. на Варненски апелативен съд,постановено по гр.д.№235/2010г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение №581/17.02.2010г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№2207/2009г. по описа на същия съд,в частта му,с която се оставя без уважение молбата на ищцата М. К. Т. К. за освобождаване от държавни такси и разноски в производството по делото. Жалбоподателката излага доводи за наличие на основание за допускане на обжалване пред Върховен касационен съд по член 280 ал.1 т.2 от ГПК,като с обжалваното определение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос за приложението на член 83 ал.2 от ГПК,в противоречие с практиката на ВКС,изискваща конкретна преценка за наличието на всяка от предпоставките за освобождаване от държавна такса. В решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че съгласно представената декларация от ищцата К.,същата няма никакво движимо или недвижимо имущество и никакви доходи в Република България и независимо от това е приел,че не следва да бъде освободена от държавна такса,като е обосновал извода си на възможността процесния имот да й послужи като обезпечение за получаване на заем за плащане на таксата. С оглед постоянната практика на ВКС,налице е противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос,тъй като в приложените определения, постановени от ВКС се приема,че съдът е длъжен да направи цялостно изследване на предпоставките за освобождаване от държавна такса,в резултат на което да се прецени доколко материалното състояние на ищеца,съпоставено с дължимата държавна такса по делото,му позволява заплащането на същата,което е основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение на въззивния съд,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.2 от ГПК. Частната жалба е депозирана в срока по член 275 ал1 от ГПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Видно от данните по делото ищцата М. К. Т. К. е предявила иск с правно основание член 108 от ЗС против М. на о. на РБ,като основава претенцията си на настъпила реституция спрямо процесния имот,принадлежал на нейните наследодатели,като е образувано гр.д.№2207/2010г. по описа на Варненски окръжен съд,ХІІгр.с.С молба вх.№5384/16.02.2010г. по делото ищцата е поискала от съда да бъде освободена от внасяне на дължимата държавна такса в размер на 4021,84 лева,на основание член 83 ал.2 т.2 от ГПК,поради затруднено материално и финансово състояние,с оглед липсата на доходи и имущество,притежавано от ищцата.Във връзка с това искане е приложена на лист 38 от делото декларация за материално и гражданско състояние на ищцата К.,от което е видно,че същата не притежава никакво движимо,недвижимо имущество, никакви влогове,както и не получава трудово възнаграждение,тъй като е безработна,а като източник на средства за издръжка е посочено лицето Д. М.,с когото ищцата живее на семейни начала.При тези данни,въззивният съд е направил само формални констатации за тяхното наличие,без да ги съпостави с възможностите на ищцата да заплати дължимия размер на държавната такса в горепосочения размер,а само е навел доводи за възможности ,и то хипотетични, за ищцата да си потърси и осигури заем в размер на горната сума от над 4000 лева,за да може да осъществи защитата си.Очевидно, освен посочената издръжка,която получава от лице,с което фактически съжителства и при това положение за разлика от сключен брак при който съпруга има задължения за издръжка на семейството,в настоящия случай за ищцата липсват към момента на подаване на декларацията други доходи и нейното материално положение ,съпоставено с дължимия размер на определената държавна такса,води до извода,че същата не разполага с достатъчно средства,за да я заплати.По изложените съображения,съдът приема,че по отношение на ищцата по делото са налице основанията за освобождаване от държавна такса и разноски по делото,на основание член 83 ал.2 от ГПК. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение №230/03.05.2010г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.ч.гр.д.№235/2010г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение №581/17.02.2010г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№2207/2010г. по описа на същия съд,в частта му с която се оставя без уважение молбата на ищцата М. К. Т. К. за освобождаване от държавни такси и разноски в производството по делото ,като вместо него постановява: ОСВОБОЖДАВА от държавни такси и разноски по гр.д.№2207/2010г. по описа на Варненски окръжен съд,образувано по искова молба вх.№35196/22.10.2009г.,ищцата М. К. Т. К. на основание член 83 ал.2 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: