Ключови фрази
Установителен иск чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ * установяване право на собственост * възстановяване правото на собственост * отмяна на отчуждаване * административен ред


6
решение по гр.д.№ 723 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е



№ 223

София, 30.10.2013 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Виолета Петрова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 723 по описа за 2012 г. приема следното:


Производството е по реда на чл.290 и сл.от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. С. Т., Я. С. Т., Н. С. К., Ц. С. Т., С. Д. Т., В. В. Т., А. А. Нивичка, Е. А. Д., Слава М. Т., А. А. Т. и Г. И. Т. срещу решение от 09.01.2009 г. по гр.д.№ 3186 от 2006 г. на Софийския градски съд, II-Г състав, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 4449 от 19.06.2012 г. по същото дело, с което е отменено решение от 30.06.2006 г. по гр.д.№ 6439 от 1999 г. на Софийския районен съд, 40 състав и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от Е. С. Т., Я. С. Т., Н. С. К., Ц. С. Т., С. Д. Т., В. В. Т., А. А. Нивичка, Е. А. Д., Слава М. Т., А. А. Т. и Г. И. Т. срещу Г. Д. К., Надежда К. З.-Х., Ц. С. К., Е. С. Д., Д. С. Г., М. Атанасова К. и К. Ц. Г. установителен иск за собственост на УПИ III-647, кв.6 по плана на [населено място], м.”Панорамен път-Специални нужди-Б. път” с площ от 1 415 кв.м. при граници: имоти с пл.№ 12, 11,14,15, 6 и 7.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Пълномощниците на ответниците М. Атанасова К., Г. Д. К., Надежда К. З.-Х., Д. С. Г. и К. Ц. Г. оспорват жалбата.
Останалите ответници Ц. С. К. и Е. С. Д. не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по наведените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 307 от 06.06.2013 г. на ВКС по настоящото дело.
С горепосоченото определение касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следния правен въпрос: подлежи ли на отмяна на основание чл.2 от З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС отчуждаването на незастроената част от отчужден незастроен имот, който е бил частично застроен след отчуждаването.
По този въпрос настоящият състав на ВКС, ГК, Първо г.о. счита следното: Съгласно чл.2 от Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по З., З., З., ЗДИ и ЗС, възстановява се правото на собственост върху отчуждени по горепосочените закони незастроени имоти, ако към момента на влизане в сила на този закон върху имотите не е започнало фактическо строителство. За разлика от чл.1, ал.2 и ал.3 от З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС, при определяне на материалноправните предпоставки за реституцията на имоти на основание чл.2, законодателят не прави разлика между случаите, когато е застроен целият имот и когато част от този имот е незастроена и тази част може за в бъдеще да се обособи като самостоятелен парцел. И в двата случая е недопустимо да бъде отменяно отчуждаването на основание чл.2 и съответно имотът да бъде реституиран.
Под „имотите” по смисъла на чл.2 от З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС, обаче, следва да се разбира имотите с техните кадастрални или регулационни граници към момента на издаване на заповедта за отмяна на отчуждаването, а не имотите с границите им към момента на отчуждаването. Тоест, от значение за решаване на въпроса дали имот подлежи на реституция на основание чл.2 от З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС по предвидения в този закон административен ред е дали към момента на издаване на заповедта за отмяна на отчуждаването от отчуждения бивш имот са обособени един или няколко самостоятелни имота, върху които не е започвало фактическо строителство. Когато е отчужден един имот, който към датата на реституцията /датата на издаване на заповедта за отмяна на отчуждаването/ регулационно или кадастрално е заснет като два или повече самостоятелни имота и върху един от тези имоти не е започнало фактическо строителство към датата на влизане в сила на закона, няма законова пречка този незастроен имот да бъде реституиран на неговите бивши собственици, макар да е застроен другият имот- част от общия бивш отчужден имот.
Поради това на поставения по делото правен въпрос /подлежи ли на отмяна на основание чл.2 от З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС отчуждаването на незастроената част от отчужден незастроен имот, който е бил частично застроен след отчуждаването/ следва да се отговори, че на основание чл.2 от горепосочения закон може да бъде отменено отчуждаването на част от бившия отчужден имот, върху която част не е започнало фактическо строителство към момента на влизане в сила на реституционния закон през 1992 г. и която част регулационно или кадастрално е обособена като самостоятелен имот към момента на издаване на заповедта за отмяна на отчуждаването.

С оглед отговора на поставения по делото правен въпрос, обжалваното решение на СГС е неправилно и като такова следва да бъде отменено. В него неправилно е прието, че след като един от парцелите /част от отчуждения имот/ е застроен, то не подлежи на реституция по чл.2 от З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС и незастроения парцел, представляващ друга част от бившия отчужден имот.

Тъй като след отмяна на решението не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, по аргумент от чл.293, ал.3 от ГПК настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора. От събраните по делото доказателства /нотариален акт № 143, рег.№ 786 по нот.д.№ 763 от 19.05.1915 г., разпореждане № 701 от 21.05.1958 г. на МС, удостоверение от 10.12.1955 г. на техническия отдел на К. РНСДТ, заповед № 4550 от 25.07.1953 г., акт за държавна собственост № 3826 от 26.03.1958 г., отчуждителна преписка, скици и разписни листи по кадастрални и регулационни планове, заключения на съдебно-технически експертизи, удостоверение за наследници на И. Т. и др./ е безспорно установено, че през 1953 г. по реда на чл.39 от З. от наследодателя на ищците И. К. Т. е отчужден за нуждите на МВР част с площ от 1785 кв.м. от собствения му незастроен имот пл.№ 32, кв.15 по кадастралния план на [населено място]- Б.. По регулационния план на [населено място], м.”Панорамен път-Б.”, одобрен със заповед № 4550 от 25.07.1953 г., тези 1785 кв.м. са били включени в общо 6 парцела, отредени за нуждите на МВР: парцели VI-22, VII-37, VIII-32, XI-38, X.-31 и X.-24. Тъй като регулацията по плана за обществени мероприятия от 1953 г. не е била приложена за парцели VII-37 и X.-31, от тази част от отчуждения имот е бил образуван имот пл.№ 13, к.л.589 по кадастралните планове от 1958 г. и 1977 г. По кадастралния план от 1994 г. незастроената част от имот пл.№ 13 е била заснета като самостоятелен имот пл.№ 647 с площ от 1415 кв.м. Със заповед № РД-09-50-319 от 24.07.1996 г. е утвърден нов регулационен план на [населено място], м.”Панорамен път- Специални нужди- Б. път”, по силата на който за имот пл.№ 647 е бил отреден парцел III-647 в кв.6. С оглед на така установените факти и приетия по-горе отговор на поставения по делото правен въпрос следва да се приеме, че към момента на издаване на заповедта за отмяна на отчуждаването през 1999 г. /заповед № РД-43-69 от 09.03.1999 г. на Кмета на Столична община/ са били налице предпоставките на чл.2 от З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС за възстановяване на собствеността на наследниците на бившия собственик И. Т. върху процесния парцел III-647 по регулационния план от 1996 г.: 1. Този парцел е бил част от имота, бивша собственост на наследодателя на ищците И. Т., 2. Бившият имот на И. Т. е бил отчужден за осъществяване на обществено мероприятие през 1953 г. по силата на един от посочените в реституционния закон закони /З./, 3. Към датата на влизане в сила на реституционния закон /а и към момента на издаване на заповедта за отмяна на отчуждаването/ върху този парцел не е било започнало фактическо строителство и 4. Към датата на реституцията през 1999 г. незастроената част от отчуждения имот вече е била обособена като самостоятелен имот по регулационния план на населеното място /парцел III-647 по регулационния план от 1996 г./. Поради това издадената в полза на ищците като наследници на И. Т. заповед № РД-43-69 от 09.03.1999 г. на Кмета на Столична община е валиден и материално законосъобразен административен акт, който има вещнопрехвърлително действие- довел е до възстановяване на правото на собственост на наследниците на И. Т. върху процесния имот- УПИ III-647 в кв.6 по регулационния план на [населено място], м.”Панорамен път- Специални нужди- Б. път”, утвърден със заповед № РД-09-50-319 от 24.07.1996 г.
Неоснователно е възражението на ответниците, че процесният парцел не подлежи на реституция на основание чл.2 от З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС, тъй като бил част от имот- публична държавна собственост. По делото няма такива доказателства. Напротив, от представеното по делото удостоверение вх.№ ДИ-16-00-380 от 09.11.1994 г. на СО- ТОА „В.” се установява, че имот пл.№ 13, който според заключенията на експертизите е идентичен с процесния парцел III-647, кв.6 по плана на [населено място], м.”Панорамен път- Специални нужди- Б. път” от 1996 г., не е с държавен или общински характер и не е актуван като държавен, а от заключенията на вещите лица се установява, че върху този парцел не е било извършвано строителство на каквито и да е сгради, включително и сгради- публична държавна или общинска собственост. Няма доказателства този парцел III-647да представлява прилежаща част към сгради- публична държавна собственост, а и не би могъл да представлява такава прилежаща част, тъй като по регулационния план на населеното място е самостоятелен имот.
Предвид на гореизложеното ищците се легитимират като собственици на процесния УПИ, поради което предявеният от тях установителен иск за собственост следва да бъде уважен.
На основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ следва да се отмени издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт № 18, том X. по нот.д.№ 2341 от 26.05.1995 г. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. по тълк.д.№ 3 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, не следва да се отменя нотариален акт № 179, том L. по нот.д.№ 11339 от 19.05.1997 г., по силата на който Надежда З., В. Клисурски и Ц. Клисурски са продали на Д. Г. и Г. К. процесния имот.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК ответниците дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените от тях разноски по делото пред трите съдебни инстанции в размер на 2 793,50 лв. съгласно представения списък.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение от 09.01.2009 г. по гр.д.№ 3186 от 2006 г. на Софийския градски съд, II-Г състав, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 4449 от 19.06.2012 г. по същото дело И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ по отношение на М. Атанасова К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] Г. Д. К. със същия адрес, Надежда К. З.- Х. със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.Н. С., Ц. С. К. от С., кв.Б., ул.Д.” № 10, Е. С. Д. от [населено място], кв.Б., [улица], Д. С. Г. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, ап.10 чрез В. П. и К. Ц. Г. със същия съдебен адрес, че Е. С. Т., Я. С. Т., Н. С. К., Ц. С. Т., С. Д. Т., В. В. Т., А. А. Нивичка, Е. А. Д., Слава М. Т., А. А. Т. и Г. И. Т. всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3 са собственици на основание чл.2 от Закова за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по З., З., З., ЗДИ и ЗС на следния недвижим имот: УПИ III-647, кв.6 по плана на [населено място], м.”Панорамен път- Специални нужди- Б. път”, одобрен със заповеди № 452 от 09.11.1962 г. и № РД-50-09-219 от 24.07.1996 г., с площ от 1 415 кв.м. при граници: имоти с пл.№ 12, 11,14,15, 6 и 7.
ОТМЕНЯ на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ констативен нотариален акт № 18, том X. по нот.д.№ 2341 от 26.05.1995 г.
ОСЪЖДА М. Атанасова К., Г. Д. К., Надежда К. З.-Х., Ц. С. К., Е. С. Д., Д. С. Г. и К. Ц. Г. да заплатят на Е. С. Т., Я. С. Т., Н. С. К., Ц. С. Т., С. Д. Т., В. В. Т., А. А. Нивичка, Е. А. Д., Слава М. Т., А. А. Т. и Г. И. Т. с горепосочените адреси на основание чл.78 от ГПК сумата 2 793,50 лв. /две хиляди седемстотин деветдесет и три лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски по делото пред трите съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.