Р Е Ш Е Н И Е № 93 гр. София, 23 юни 2020 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор П. Долапчиев изслуша докладваното от съдия Рушанова н.д. № 321/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК. Образувано е по искане на осъдения М. А. И. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 142/2019г. по описа на РС – Раднево поради неучастието му в съдебното производство. В искането осъденият посочва, че съдебното производство е протекло в негово отсъствие, като липсват доказателства за редовното му призоваване и не е получавал призовки на посочения от него адрес. По този начин бил лишен е от възможността на упражни правото си на защита. Моли производството да бъде възобновено, постановеният по него съдебен акт да бъде отменен, а делото – върнато за ново разглеждане с оглед предоставяне на възможност за лично участие в процеса. В допълнение към искането се изтъкват конкретни доводи в подкрепа на направените оплаквания. С позоваване на обстоятелствата относно призоваването на осъдения И. се сочат основания и по чл.422, ал.1, т.5 от НПК и алтернативно се иска делото да се изпрати на Апелативен съд- Пловдив за произнасяне по тях. В съдебно заседание пред ВКС служебният защитник и осъденият поддържат направеното искане за възобновяване на наказателното производство. Прокурорът от ВКП намира искането по чл. 423, ал. 1 от НПК за неоснователно и изразява становище, че същото следва да бъде оставено без уважение, тъй като осъденият И. е знаел за воденото срещу него наказателно производство, същият е бил привлечен на досъдебното производство като обвиняем лично, а впоследствие се е поставил сам в невъзможност да бъде редовно призоваван в съдебна фаза. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на допустимостта и основанията за възобновяване по чл. 423 и сл. от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено от осъдения в шестмесечния срок от узнаване за влязлата в сила присъда. За дата на узнаване от осъдения И. на постановената спрямо него присъда следва да се приеме тази на задържането му на03.04.2020г. по повод изпълнение на влязлата спрямо него присъда с наложено наказание „лишаване от свобода”. Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно, поради следните съображения: Досъдебното производство е проведено с личното участие на осъдения. С постановление от 03.04.2019г. (л. 20 от ДП) М. А. И. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 170, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, като в протокола е отразен отказът му да ползва адвокатска защита и посочен от него адрес - [населено място], [улица]. От същата дата спрямо него е определена мярка за неотклонение „Подписка”. Разяснени са му и последиците от взетата мярка за неотклонение. На 17.04.2019г. (л. 22 от ДП) е проведен и разпита му в качество на обвиняем, в който е заявил, че не желае материалите по досъдебното производство да му бъдат предявявани. След внасяне на обвинителния акт срещу М. И. за престъпление по чл.170, ал.2 във връзка с ал.1 от НК било образувано нохд № 142/19г. по описа на РС - Раднево. Призован на известния по делото адрес - [населено място], [улица], осъденият И. не бил намерен на него, а призовка е върната в цялост с отбелязване, че лицето не живее на посочения адрес от месеци, а актуалният му адрес е неизвестен. Съдът е изискал справка за актуален адрес, като е установен нов такъв - [населено място], [улица]. За следващото съдебно заседание осъденият бил призован и от този адрес, като призовката била върната с отбелязване, че е непознат на адреса, а на него от 3 години живее друго лице. Така, след осигуряване на служебен защитник на подсъдимия и при условията на чл. 269, ал.3, т.1 от НПК на 24.06.2019г. (л. 23 от първоинстанционното производство) съдът дал ход на разпоредително заседание. В следващото съдебно заседание на 03.07.2019г., подсъдимият отново бил нередовно призован, а съдът изменил мярката му за неотклонение от „Подписка” в „Задържане под стража” и осъденият е обявен за общодържавно издирване. С писмо от 10.02.2020г.(л.41 от нохд № 142/2019г. на РС- Раднево) на ОД-МВР-Стара Загора съдът е уведомен, че подсъдимият не е издирен и е с неустановено местонахождение. В съдебно заседание от 18.02.2020г. съдът дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия, а производството протекло задочно. С присъда №3 от 18.02.2020г. М. А. И. е признат за виновен по повдигнатото обвинение да е извършил престъпление по чл.170, ал.2 във връзка с ал.1 от НК и осъден на 1(една) година и 6(шест) месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. Присъдата влязла в законна сила на 05.03.2020 година. Видно е, че съдебното производство е протекло изцяло в отсъствието на осъдения И., поради неоткриването му на известните по делото адреси. При така посоченото развитие на наказателното производство и процесуално поведение на осъдения, може да се заключи, че осъденият е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, още от досъдебната фаза на процеса, която е проведена изцяло в негово присъствие. Изложените фактически обстоятелства във връзка с процесуалното развитие на делото водят до извода, че осъденият И. се е отклонил от известния по делото адрес, без да уведоми за това съда и без да посочи друг за неговото призоваване, въпреки че е бил наясно за наличието на висящ и неприключил наказателен процес. Съдът е проявил необходимата процесуална активност във връзка с осигуряване на участието на осъдения И. в производството, като след съответната констатация, обоснована на получената информация, че същият не е намерен на посочения от него адрес и се намира на неизвестен такъв, е провел надлежно и законосъобразно съдебно производство, финализирано с атакувания съдебен акт. При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал.1 НПК за възобновяване на наказателното производство. Необходимо условие за уважаване искане на това основание е осъденият да не е бил запознат с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение и в този смисъл - да не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство. От друга страна неучастието му в производството следва да се дължи не на негово недобросъвестно процесуално поведение, а на проявена от страна на съда и органите на досъдебното производство пасивност във връзка с осигуряването на реални гаранция за реализиране на правото му за лично участие в процеса. В настоящия казус осъденият е участвал в досъдебната фаза на наказателния процес, а непризоваването му за съдебното производство се дължи на изцяло на неговото поведение, изразило се в отклоняването от известния по делото адрес и непосочването на нов, на който да бъде намерен и призован за съдебно-следствени действия. Същевременно, осъденият е бил запознат не само с обвинението срещу себе си, но и с процесуалните си задължения, произтичащи от качеството му на обвиняем и взетата спрямо него мярка за неотклонение. С укриването си, осъденият сам се е лишил от възможността надлежно да упражни правото си на лично участие в производството, тъй като се е отклонил от известния адрес за призоваване, като липсват каквито и да са било данни да е уведомил съда относно промяната на местопребиваването си. В заключение - неучастието на подсъдимия в процеса е личен процесуален избор, поради което той не може да черпи права в своя полза, като претендира отмяната на постановената задочна присъда, възобновяването на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане. С оглед на това, не са налице предпоставките на чл. 423 ал. 1 от НПК, поради което искането на осъдения М. И. за възобновяване на наказателното производство следва да се остави без уважение. В искането за възобновяване се заявяват оплаквания във връзка с нарушения на правилата по призоваване на осъдения, както и относно справедливостта на наложеното му наказание - доводи, които са относими към основанието по чл. 422, ал.1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 424, ал.1 от НПК компетентен да се произнесе по допустимостта и основателността на наведените оплаквания е съответния апелативен съд, а именно Апелативен съд - Пловдив, на който делото следва да се изпрати. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. А. И. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 142/2019г. по описа на РС – Раднево. Изпраща делото на Апелативен съд - Пловдив за произнасяне по искането за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: