Ключови фрази
Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * справедливост * справедливост на обезщетението * критерии за определяне на неимуществени вреди * неимуществени вреди * Пряк иск на увредения спрямо застрахователя * Пряк иск на увредения срещу застрахователя * дължимо обезщетение * доказателства * указания на ВКС по прилагането и тълкуването на закона * указания на ВКС * указания на съда * оценка на доказателства * размер на обезщетението


9
Р Е Ш Е Н И Е

№ 60092
гр. София, 08.07.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1072 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :




Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 22 от 21.01.2021 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение № 459 от 21.02.2020 г. по гр. д. № 2821/2019 г. в частта, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 757 от 01.02.2019 г. по гр. д. № 10726/2016 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от С. И. Х. и Ю. Т. А. против ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликите над сумите 12 500 лв. и 20 000 лв. до сумите 50 000 лв., претендирани като обезщетения за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 13.03.2016 г. Решенията са постановени при участие на Л. Л. Е. в качеството на подпомагаща страна на страната на ответника ЗК „Лев Инс“ АД.
В касационната жалба на С. И. Х. и Ю. Т. А. - двамата от [населено място], се прави искане за отмяна на въззивното решение в обжалваната част като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на исковете по чл.432 КЗ до размер на сумите 50 000 лв. с присъждане на разноски. Касаторите поддържат оплаквания, че изводите на въззивния съд относно размера на дължимите обезщетения са необосновани и формирани в нарушение на чл.52 ЗЗД, като обезщетенията са занижени и не кореспондират с действителния обем и интензитет на доказаните в хода на делото неимуществени вреди.
Ответникът по касация ЗК „Лев Инс“ АД със седалище в [населено място] оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. С отговора на касационната жалба, депозиран чрез процесуален представител - юрисконсулт, ответникът е поискал присъждане на разноски за производството пред ВКС.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е подаден отговор от подпомагащата страна Л. Л. Е. от [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото и на заявените касационни основания, съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното :
За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е анализирал събраните по делото доказателства и е формирал извод, че в резултат на реализираното от Л. Е. - водач на МПС със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗК „Лев Инс“ АД, ищците С. Х. и Ю. А. са претърпели неимуществени вреди /болки и страдания/, за които имат право да получат обезщетения, определени съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, в размер съответно на 25 000 лв. и 40 000 лв. Въз основа на доказателствата въззивният съд е направил извод за основателност на противопоставеното от ответника възражение, че ищците са допринесли за проявлението на вредите като са поели риска да пътуват в лек автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач при очакван и предвидим риск за реализиране на ПТП от негова страна, поради което е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД и е редуцирал определените обезщетения до размер на сумите 12 500 лв. и 20 000 лв., съразмерно на възприетия принос от 50 %. В зависимост от изводите, до които е достигнал, въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд в частта, с която предявените от ищците искове са уважени за сумите 12 500 лв. и 20 000 лв., отменил е решението и е отхвърлил исковете за разликите над сумите 12 500 лв. и 20 000 лв. до присъдените от първата инстанция 27 000 лв. /за С. Х./ и 31 500 лв. /за Ю. А./ и е потвърдил решението в частта, с която исковете са отхвърлени до пълните претендирани във въззивното производство размери от 50 000 лв., съответно 55 000 лв.
Решението на въззивния съд е допуснато до касационен контрол в обжалваната част на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради отклонение от задължителната съдебна практика в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и от създадената при действието на чл.290 ГПК /редакция преди изменението от ДВ бр.86/2017 г./ задължителна практика на ВКС при разрешаване на значимия за изхода на делото правен въпрос за критериите по чл.52 ЗЗД, които следва да бъдат съобразени от съда при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ, респ. чл.226, ал.1 КЗ (отм.).
Според задължителните указания в т.ІІ от Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД, като понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е обусловено от множество конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят при определяне на размера на обезщетението. В случаите на причинени телесни увреждания от значение за размера на обезщетението са обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, характера и тежестта на получените телесни увреждания, продължителността и интензитета на понесените болки и страдания, както и цялостното негативно отражение на увреждането върху живота и здравето на пострадалия. В създадената при действието на чл.290 ГПК практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД последователно е акцентирано върху изискването при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди съдилищата да се придържат стриктно към дадените от Пленума на ВС задължителни указания и върху необходимостта съдът да се произнася по размера на обезщетението след задълбочено обсъждане и преценка на всички установени по делото факти, които имат значение за постигане на целта, заложена в разпоредбата на чл.52 ЗЗД - присъждане на справедливо по размер обезщетение. Възприето е разрешението, че за да удовлетворява критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД, обезщетението трябва да осигурява на пострадалия адекватен паричен еквивалент на претърпените в резултат на деликта неимуществени вреди, проявили се във формата на болки, страдания, неудобства, неприятни изживявания и т. н.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно травматичните увреждания, получени от двамата ищци - сега касатори, при произшествието на 13.03.2016 г., и претърпените по повод на тях болки, страдания и неудобства, но не е оценил в достатъчна степен всички релевантни за приложението на чл.52 ЗЗД факти, в резултат на което е формирал необосновани и незаконосъобразни изводи за размера на дължимите обезщетения.
От неоспореното заключение на назначената в първоинстанционното производство съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещо лице - ортопед, се установява, че вследствие на произшествието от 13.03.2016 г. касаторът - ищец С. Х. е получил мозъчно сътресение в лека степен, без последващи неврологични увреждания; контузия и охлузване на меките тъкани на дясната скулна област на главата; разкъсно - контузна рана на долната устна; множество охлузвания на лицето; контузия на белия дроб; линейно - амиелични фрактури на 9-ти и 10-ти гръдни прешлени, причинили трайно затруднение в движенията на снагата за около 6 месеца. Непосредствено след инцидента С. Х. е постъпил в болнично заведение, където е приведен в реанимация за стабилизиране на състоянието, а впоследствие е поставен на постелен режим на неоперативно лечение до 17.03.2016 г., когато е изписан и лечението е продължило домашно - амбулаторно с предписани медикаменти, при постелен режим за първите два месеца. Във връзка с увреждането на гръбначния стълб ищецът е провел рехабилитация и в продължение на 4 месеца е носил корсет. Лечебният и възстановителен период са продължили 6 месеца, през които ищецът е търпял болки и страдания по повод на травмите, по-интензивни през първите 30 дни и по време на рехабилитацията. Движението на гръбначния стълб е възстановено за срок от 4 месеца, като фрактурата на 9-ти и 10-ти гръдни прешлени е стабилизирана, но от рентгенографиите са установени снишения на телата на прешлените; Функцията на белия дроб е възстановена в рамките на 30 дни; Мекотъканните увреждания са зараснали за две седмици, но при прегледа е констатиран траен напречно разположен белег с дължина 3 см. в областта на долната устна. По време на прегледа вещото лице е констатирало, че ищецът е с възстановено общо здравословно състояние, без очаквани негативни последици и усложнения, с изключение на появата на спорадични болки в гърба при напрежение и промяна на времето.
Съвкупната преценка на получените в резултат на произшествието телесни увреждания, на продължителността и особеностите на лечебния и възстановителен процес, мотивира настоящата инстанция да приеме, че определеното от въззивния съд в полза на касатора С. Х. обезщетение от 25 000 лв. е недостатъчно, за да се постигне пълно обезщетяване на претърпените от същия неимуществени вреди. Размерът на обезщетението не е съобразен в достатъчна степен с тежестта на част от получените травми - мозъчно сътресение, контузия на белия дроб и линейни фрактури на два гръдни прешлена, които поради естеството си са свързани с понасяне на значителни по интензитет болки и страдания. Основателно е оплакването в касационната жалба, че при определяне на обезщетението не са отчетени продължителността и особеностите на възстановителния процес по повод фрактурата на прешлените, при лечението на която касаторът е бил поставен на постелен режим за два месеца, а четири месеца е трябвало да носи корсет, което му е създало редица затруднения, ограничения и неудобства в ежедневието. Не е отдадено необходимото значение и на получената контузия на лицето с множество охлузвания и рана на долната устна, които несъмнено са причинили на касатора болки и неприятни усещания при възприемане на собствената му външност. Съобразявайки броя, вида и тежестта на получените травми, продължителността и интензитета на търпените по повод на тях болки, страдания и неудобства, наложените по повод на травмите ограничения в придвижването и общуването, особено неприятни за човек на възраст 26 г. /на каквато е бил касаторът към момента на инцидента/, както и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието /излизане на лекия автомобил от пътното платно вследствие загуба на управлението от водача и удар в метален електрически стълб с последвала смърт на пътника на предната седалка/, настоящата инстанция намира, че справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, което се следва на касатора С. Х. като паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди, възлиза на сумата 40 000 лв. При възприет от въззивния съд принос на пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД 50 %, обезщетението следва да се редуцира с Ѕ до размер на сумата 20 000 лв., за която искът по чл.432 КЗ е основателен и следва да бъде уважен, като на касатора се присъдят още 7 500 лв. (над присъдените от въззивния съд 12 500 лв.). Претенцията за определяне на обезщетение в размер на 50 000 лв. е неоснователна, включително като се има предвид категоричното становище на вещото лице от съдебномедицинската експертиза, че касаторът е възстановен от получените травми и няма сериозни остатъчни последици от получените при инцидента увреди.
Основателни са и поддържаните от касатора Ю. А. оплаквания за неправилно занижаване от въззивния съд на размера на претендираното с иска по чл.432, ал.1 КЗ обезщетение.
В заключението на съдебномедицинската експертиза се съдържат констатации, че в резултат на претърпения пътен инцидент Ю. А. е получил контузия на главата и гърдите; мозъчно сътресение; открита фрактура на голямопищялната кост в долната й част; дълбока разкъсно - контузна рана на лявата подбедрица; изкълчване на дясната тазобедрена става. Фрактурата на голямопищялната кост е причинила затруднение в движението на десния долен крайник за срок от 5 месеца, а изкълчването на тазобедрената става - затруднение в движенията на крайника за срок от 6 месеца. След инцидента Ю. А. е приет в лечебно заведение, където му са му направени изследвания, извършено е спешно хирургично обработване на раната на лявата подбедрица и под анестезия е наместена изкълчената дясна тазобедрена става, след което десният крак е поставен на екстензия. На 15.03.2016 г. пострадалият е претърпял хирургична операция за открито наместване на счупения голям пищял и стабилизиране на фрактурата с интрамедуларен пирон и на 24.03.2016 г. е изписан от лечебното заведение. Лечението е продължило в домашни условия, като през първите 4 месеца пострадалият е бил на постелен режим заради забраната да стъпва на десния крак и нуждата от възстановяване на счупването на голямата пищялна кост. Общият период на лечение и възстановяване е продължил 6 месеца, като през първите два месеца след инцидента и по време на провеждане на рехабилитация ищецът е търпял интензивни болки и страдания, които по-късно са имали спорадичен характер и са се проявявали при обща преумора на крайниците и влошаване на времето. Раната на лявата подбедрица е зараснала за 15 дни, а счупената голяма пищялна кост - за 4 месеца, като при прегледа вещото лице е установило, че не е премахнат поставения за стабилизиране на костта метален пирон и че за целта е необходима операция, свързана с нови болки и страдания за период от 30 дни, след която отново трябва да се проведе рехабилитация. По време на прегледа вещото лице е констатирало също, че движенията на лявата колянна и глезенна стави са в пълен обем и сила и пострадалият се придвижва самостоятелно, без помощни средства; Дясната тазобедрена става също е зараснала, но пострадалият изпитва затруднения при клякане и продължително изкачване на стълби; В областта на дясната подбедрица е видим груб кожен белег 4/5 см., покрит с пластика от кожа, взета от лявото бедро, и представляващ траен козметичен дефект.
Предвид установените от съдебномедицинската експертиза травматични увреждания и предизвиканите от тях болки, страдания и неудобства за продължителен период от време, съставът на ВКС намира за необоснован извода на въззивния съд, че сумата 40 000 лв. е достатъчна за обезщетяване на произлезлите от произшествието неимуществени вреди в правната сфера на касатора Ю. А.. Макар да е обсъдил подробно броя и тежестта на получените травми и процеса на лечение и възстановяване по повод на тях, въззивният съд не е оценил адекватно интензитета на произлезлите от травмите болки и страдания, както и ограниченията, които касаторът е следвало да изтърпи, лекувайки се при постелен режим в продължение на три месеца, без възможност да стъпва на десния си крак за период от четири месеца. При определяне на обезщетението не е отчетен особено съществения за приложението на чл.52 ЗЗД факт, че към момента на инцидента касаторът е бил на 27 г. и преживените травми, в т. ч. силен психически стрес, и последвалият дълъг период на лечение и възстановяване по необходимост са ограничили социалния му живот и са довели до негативни емоции и изживявания, трудно преодолими във времето. Извън обхвата на преценката за справедливия размер на обезщетението е останала и констатацията на вещото лице за необходимост от извършване на нова операция за премахване на металния пирон, поставен за стабилизиране на счупената лявопищялна кост, която безспорно ще предизвика поява на нови страдания и неудобства, включително с оглед наложителната - според мнението на вещото лице, повторна рехабилитация. Подведени под разпоредбата на чл.52 ЗЗД, фактите по делото дават основание на настоящия състав да приеме, че за да бъде удовлетворено изискването за справедливост, в полза на касатора Ю. А. следва да се определи обезщетение в размер на сумата 50 000 лв. В зависимост от установения от въззивния съд процент на съпричиняване на вредите - 50 %, обезщетението следва да бъде намалено с Ѕ до сумата 25 000 лв. и искът по чл.432 КЗ да бъде уважен за още 5 000 лв. /над присъдените от въззивния съд 20 000 лв./.
С касационната жалба са въведени оплаквания за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон - чл.51, ал.2 ЗЗД, при произнасяне по възражението на ответника - застраховател за принос на касаторите за настъпване на вредите. Поради недопускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените в производството по чл.288 ГПК въпроси във връзка с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД оплакванията за неправилност на въззивното решение, произтичаща от нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД, не следва да се обсъждат.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК решението на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено в частта, с която исковете с правно основание чл.432, ал.1 КЗ са отхвърлени за разликите над сумите 12 500 лв. и 20 000 лв. до сумите 20 000 лв. и 25 000 лв., и вместо това ответникът ЗК „Лев Инс“ АД следва да бъде осъден да заплати на касатора С. Х. сумата 7 500 лв. и на касатора Ю. А. сумата 5 000 лв. - допълнителни обезщетения за претърпените при ПТП на 13.03.2016 г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.05.2016 г. /определеният с влязлата в сила част на въззивното решение начален момент на забавата в изплащането на обезщетенията/ до окончателното плащане. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на исковете по чл.432, ал.1 КЗ за разликите над сумите 20 000 лв. и 25 000 лв. до претендираните пред касационната инстанция по 50 000 лв., въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
В зависимост от крайния изход на делото ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на адв. Н. Д. от САК сумата 2 819.95 лв. - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА с включен ДДС за трите съдебни инстанции, а в полза на бюджета на съдебната власт - държавна такса по чл.78, ал.6 ГПК в размер общо на 971.80 лв. (при съобразяване на присъдената от предходните инстанции държавна такса върху уважената част от исковете и на обстоятелството, че касаторите са освободени от заплащане на държавна такса частично за производството пред първата и пред въззивната инстанции и изцяло за производството пред ВКС). Предвид частичната неоснователност на касационната жалба касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация сумата 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК за производството пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 459 от 21.02.2020 г. по гр. д. № 2821/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 757 от 01.02.2019 г. по гр. д. № 10726/2016 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от С. И. Х. и Ю. Т. А. против ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликите над сумите 12 500 лв. и 20 000 лв. до сумите 20 000 лв. и 25 000 лв., и вместо него постановява :

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати на основание чл.432, ал.1 КЗ на С. И. Х. с ЕГН [ЕГН] сумата 7 500 (седем хиляди и петстотин) лв. и на Ю. Т. А. с ЕГН [ЕГН] сумата 5 000 (пет хиляди) лв. - допълнителни обезщетения за неимуществени вреди от настъпило на 13.03.2016 г. ПТП, ведно със законната лихва от 26.05.2016 г. до окончателното плащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 459 от 21.02.2020 г. по гр. д. № 2821/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 757 от 01.02.2019 г. по гр. д. № 10726/2016 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявените от С. И. Х. и Ю. Т. А. искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликите над сумите 20 000 лв. и 25 000 лв. до претендираните по 50 000 лв.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати на адв. Н. Д. от САК със служебен адрес [населено място], [улица], офис 4, сумата 2 819.95 лв. (две хиляди осемстотин и деветнадесет лв. и деветдесет и пет ст.) - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВКС сумата 971.80 лв. (деветстотин седемдесет и един лв. и осемдесет ст.) - държавна такса по чл.78, ал.6 ГПК.

ОСЪЖДА С. И. Х. с ЕГН [ЕГН] и Ю. Т. А. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД общо сумата 150 (сто и петдесет) лв. - юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие в процеса на Л. Л. Е. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], в качеството на подпомагаща страна на страната на ответника ЗК „Лев Инс“ АД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :