1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 251
гр. София, 21.12.2015 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при участието на секретаря Р. Иванова .
при участието на прокурора Стаменова
изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д № 812/2015г
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. Т. от [населено място], общ. Р. срещу решение №609 от 27.10.2014г по гр.дело № 836/2014г. на Пловдивски апелативен съд в частта ,с която е потвърдено отхвърлянето на иска за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ( в нова редакция чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ) причинени от незаконно наказателно преследване с повдиганте на обвинение в извършване на престъпление по чл.198 ал.1 във вр. чл 20 ал.2 НК по ДП №84/2011г на РПУ- К., което е прекратено, включително задържане на ищеца под стража във връзка с него , до пълния предявен размер от 70 000 лева, т.е за разликата над присъденото от второинстанционния съд обезщетение от 2000 лева като солидарно дължимо от Прокуратурата на РБ и РС Карлово .
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон по прилагането на критерия на чл. 52 от ЗЗД при определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди в частта, с която потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска. Присъденото обезщетение е занижено предвид тежестта на обвинението в извършване на грабеж при съучастие , продължителният, след изтичане на процесуалните срокове период на разследването до прекратяването му и приложената най-тежка мярка за неотклонение , която веднъж съдът е отказал да измени в по- лека. В резултат е налице незаконно лишаване от свобода за 156 дни. Неправилно е преценена относителната тежест на тези обстоятелства и релевантната практика на Европейския съд по правата на човека и в практиката ВКС при определяне на обезщетение в сходни случаи при обвинение в тежки умишлени престъпления ,каквото е било повдигнатото срещу ищеца обвинение в квалифициран състав на грабеж и ефективно задържане По искове на основание чл. 2 от ЗОДОВ тези обстоятелства са отчитани при определяне на обезщетението в значително по- висок и справедлив размер при наличие на други влезли в сила присъди включително . При висок интензитет са били засегнати основни права и свободи на ищеца при разследването ,неприкосновенността на жилището и личния живот -претърсване,показност на процесуални действия ,използване на справки от мобилни оператори за личните разговори на ищеца и близките му. Претендират се разноски по списък .
Ответниците по жалбата не са заявили отговор, такъв е постъпил от ОД на МВР –Пловдив , което лице, според очертания от касационната жалба предмет, не е страна в настоящето производство.
Становището на Прокуратурата е за неоснователност на жалбата. Обезщетението от 2 000 лева е справедливо по размер .
С определение №579 от 22.05.2015г състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба при основанието на чл. 280 ал.1 т. 1 от ГПК , по въпроса за задължителната преценка на всички относими и конкретно установени обстоятелства при определяне на обезщетението по чл. чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ , съобразно критерия на чл. 52 от ЗЗД ,за случай ,при който е налице продължителен арест по повдигнато обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление с последващо прекратяване на наказателното производство от Прокуратурата,незаконността на наложената мярка за неотклонение задържане под стража в този случай , ако тя е била съдебно потвърдена и значението на водено друго наказателно производство , по което лицето е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода , но за по-леки престъпления ,без да му е налагана мярка за неотклонение задържане под стража за същите .
По изведения материално правен въпрос ,обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане ,Върховен касационен съд ,ІІІ г.о намира следното :
Допуска се нарушение на принципа на чл. 52 от ЗЗД , ако при обезщетяване на вреди от незаконно обвинение в тежко умишлено престъпление по чл. 198 НК- квалифициран състав на грабеж , което обвиняемият не е извършил , макар да е извършвал и в последствие да е осъден с влязла в сила присъда за кражби , съдилищата не преценят вредоносните последици от конкретното обвинение и ограниченията на основни човешки права , съпътстващи задържането под стража , когато мярката е наложена в пряка връзка с незаконното обвинение. Свързаните с упражнено задържане под стража негативни изживявания на човека ,когато е лишен от свобода, до определена степен не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своето естество и проява и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент.
Ако за времето на ефективно изтърпяване на задържането , наложено във връзка с незаконното обвинение се установи , че за целия , или част от този период ищецът е търпял като мярка за процесуална принуда задържане под стража и по друго обвинение , при постановена влязла в сила осъдителна присъда по него може да се формира извод ,че за съответния период задържането е било законно.Независимо дали ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда по незаконното обвинение , или предварителното производство по него е било прекратено поради недоказаност, наложената в тази връзка мярка за неотклонение „задържане под стража” е търпяна незаконно, което съдът съобразява при обезщетението по чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ(предишна редакция чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ). Наличието на други приключили с осъдителна присъда наказателни производства срещу същото лице , включително ако с тази присъда е постановено лишаване от свобода , е от значение за естеството и размера на други претендирани вреди , напр. накърнен авторитет и добро име, злепоставяне в социалното и професионално обкръжение и пр., но не е основание за прилагане на чл. 5 от ЗОДОВ при вредата от ефективното задържане под стража.
Касационната жалба е частично основателна .
В обжалваното решение въззивният съд не е отчел гореизложеното във връзка с прилагане критерия на чл. 52 ЗЗД , макар да е коригирал незаконосъобразното разбиране на първоинстанционния съд за неоснователност на иска и да е отчел други обстоятелства от значение за проявлението на вредите и размера на обезщетението .Изтъкнат е факта ,че паралено с обвинението в извършване на престъпление по 198 ал.1 във вр чл. 20 ал.2 НК ,повдигнато от Прокуратурата на 17.02.2011г във връзка с дознание №84/2011г на РПУ К., ищецът е осъждан по н.о.х.д№1708/2007г за кражба и в условията на продължавано престъпление по чл. 195 ал.1 т.3,т.4 и т.7 вр чл. 194 ал.1 вр чл. 28 ал.1 , вр чл. 26 НК , а при условията на продължавано престъпление и повторност е бил осъден на три години лишаване от свобода по н.о.х.д №3895/2012г на ПРС. По делото е установено , че при налагане на наказанието лишаване от свобода по н.о.х.д №3895/2012г е приспаднато времето ,през което ищецът е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 48 часа на 01.03.2012г и 06.03.2012г ,както и по реда на НПК за времето от 02.05.2012г до 05.05.2012г и от 07.05.2012г до 09.05.2012г Във връзка с обвинението по 198 ал.1 във вр чл. 20 ал.2 НК , повдигнато от Прокуратурата на 17.02.2011г , по отношение на ищеца е било упражнено 72 часово задържане и по искане на Прокуратурата , с определение №25/18.02.2011г РС Карлово е постановил мярка за неотклонение „задържане под стража”. Мярката е изменена в по- лека ,а именно „парична гаранция” с определение №664/21.07.2011г на Пловдивски ОС и до този момент е била наложена ефективно ,след обжалване и потвърждаване от по- горния съд .Тъй като обвинението срещу ищеца Т. в извършване на престъпление по 198 ал.1 във вр. чл. 20 ал.2 НК е прекратено от Прокуратурата с постановление от 20.09.2012г поради това, че разследването не може да го докаже въз основа на събраните доказателства , възниква основание за отговорност на държавата съгласно чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ ,в който случай вредите от задържането под стража следва да се обезщетят съвкупно с вредата от незаконното обвинение, като свързани с него. Обезщетението следва да обхване и тези вреди . Липсва мотив и обосновка за правния извод на въззивния съд ,че в случая задържането на ищеца под стража подлежи на обезщетяване само за период от 21 дни(от 01.07.2011 до 22.07.2011г) , а за останалото време то е законосъобразно, доколкото не се е осъществила хипотезата на чл. 2 ал.1 т.1 ЗОДОВ. При конкретните обстоятелства този извод е в противоречие указанията, дадени в т.13 от ТР №3/2004 на ОСГК .Независимо че мярката за процесуална принуда не е била отменена като незаконосъобразна, а заменена с по- лека от съда и независимо от факта , че след периода на задържането си във връзка с обвинението в грабеж , Т. е бил задържан при разследване на друго негово престъпление , за което и осъден с влязла в сила присъда , налице е подлежаща на обезщетяване вреда от наложената най- тежка мярка за неотклонение, търпяна за целия период на задържане по прекратеното обвинение. Наличието на осъждане за други престъпления с основание е изтъкнато като довод за намаляване размера на обезщетението по чл. 2 ,т.2 от ЗОДОВ(сега чл. 2 ,т.3 ЗОДОВ), доколкото ищецът е претендирал като вреда и злепоставянето му в обществото ,изпитвани от него срам и неудобство от това , само че въззивният съд е приел значително намален размер на дължимото обезщетение като е присъдил само 2000 лева,при положение че обвиняемият Т. е бил задържан под стража повече от пет месеца .Обезщетението е прекомерно занижено и въззивното решение следва да бъде отменено в една част. С решение по същество Върховен касационен съд следва да приложи чл. 52 от ЗЗД, като определи справедливо по размер обезщетение. Предвид изтъкнатото вече във връзка със другите осъждания на ищеца следва да се има предвид ,че последният е извършвал и съответно осъден за престъпления с по-ниска степен на обществена опасност и по- леко наказуеми от това, в което е бил незаконно обвинен , и че средствата за процесуална принуда при процесното наказателно преследване - по обвинението в грабеж , са били по-интензивни. До момента на задържането му във връзка с процесното обвинение ищецът е бил осъждан само условно.По-силно при него е било безпокойството и притеснението от възможността да бъде предаден на съд и да му бъде наложено тежко наказание. Тогава ищецът е бил на 24 години.По отношение на Т. са предприети процесуални действия в рамките на разследването, засегнали неприкосновеността на дома и личните му вещи. Както при всеки човек , задържането под стража и обвинението е дало неблагоприятно отражение върху самочувствието и психиката на ищеца. Бил е притеснен, изнервен и отслабнал (св. Д. ,св. Т.) но не са установени специфични здравословни проблеми от психическо или физическо естество ,обусловени от конкретното разследване,нито е установено ищецът да е загубил работата си именно поради него .Не се е установила от показанията на свидетелите и загуба на социален или професионален статус , или загуба на възможност за трудова и социална реализация. Засегнати са били защитени от Конституцията на РБ основни човешки права и ценности . В общественото злепоставяне обвинението в престъпление грабеж също има принос , но следва да се отчете , че както преди повдигането на това обвинение , така и след прекратяването на производството по него ищецът е извършвал и е продължил да извършва престъпления. В случая предишното и последващо осъждане нямат отношение към фактическите предпоставки на чл. 5 ал.1 ЗОДОВ,тези обстоятелства не оправдават неоснователното повдигане на конкретното обвинение и мерките за процесуална принуда във връзка с него , но следва да се отчетат, когато по справедливост са определя обезщетение за увреждане ,изразяващо се според исковата молба в чувство на безсилие, онеправданост, изгубване на доверие в националните институции , опетняване на доброто име и злепоставяне в обществото.
При горните обстоятелства, според настоящата инстанция едно обезщетение от 5000 лева ще отговори на обществения критерии за справедливост. Спрямо присъденото от въззивния съд размерът на обезщетението следва да се завиши , но при определяне на конкретния и справедлив размер на обезщетение настоящата инстанция съобразява въздействието на търпяната процесуална принуда върху конкретната личност. В изложените по- горе аспекти на това въздействие,за период от една година и седем месеца и като се вземат предвид извършените от ищеца други деяния , за които е осъден, настоящият състав на Върховен касационен съд отчита и основание за намаляване на обезщетението, определено глобално , макар периодът на задържане под стража при Н. Т. да е значителен.
Предвид гореизложеното,въззивното решение следва да се отмени в частта , с която въззивният съд е потвърдил решението на първа инстанция , за разликата над сумата 2000 лева до размера на сумата 5 000 лева като обезщетение за претърпените вреди и само в частта, с която за тях е ангажирана отговорността на Прокуратурата на РБ. За установените по делото вреди от постановено във връзка с прекратеното обвинение „задържане под стража” , привлеченият като ответник Районен съд [населено място] не е легитимиран да отговаря.Легитимирана да представлява държавата по иска за обезщетение на вреди от незаконно обвинение е Прокуратурата на Република България, защото тя го повдига , предявява и поддържа. Според т.13 на ТР №З от 22.04.2005 по тълк. дело N'23/2004 г., ОСГК на ВКС в тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража. Тази вреда е в причинна връзка с действията на Прокуратурата на РБ, защото без повдигане на неоснователно обвинение не би се стигнало до постановяване на мярката, макар съдът самостоятелно да е преценявал нейното налагане със свой акт. Това разрешение следва и от приетото в ТР № 5/15.06.2015 по т.д № 5/2013 ОСГК,предвид изключването на съда от кръга ответници по ЗОДОВ за случаите, при които включително по съдебен ред е било постановено ,или потвърдено задържане на обвиняемия под стража, като мярка за неотклонение .
Обезщетението за разликата до 5000 лева следва да се присъди от настоящата инстанция със законни последици , които включват законната лихва от прекратяване на наказателното преследване , на датата 17.10.2012г. Разноски следва да се присъдят допълнително , по съразмерност съгласно условието на чл. 78 ал.1 ГПК. Касационната жалба, както и иска са частично основателни. Разноски за защита от адвокат се претендират съгласно чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдвокатурата от адв. А. А. от АК Пловдив ,за процесуално представителство,и съобразно осъдителния диспозитив. Допълнително в тежест на ответника и в полза на адвоката на ищеца ,поел защитата му безплатно ,следва да се присъдят 600 лв. разноски.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
Отменява решение № 609 от 27.10.2014г по гр.дело № 836/2014г. на Пловдивски апелативен съд в частта , с която е потвърдено решение №909 от 14.05.2014г по гр.д №3098/2013г на Пловдивски окръжен съд за разликата над присъдените 2000 лева до размера на сумата 5000 лева обезщетение за вреди по иска на Н. В. Т. от [населено място],общ.Р. срещу Прокуратурата на РБ на основание чл. 2 ,т.2 от ЗОДОВ и вместо това постанови :
Осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на Н. В. Т. от [населено място], общ. Р. ,ЕГН [ЕГН], още 3000лева обезщетение за неимуществени вреди от задържане и водене на наказателно производство ДП №84/2011г на РПУ –К. с повдигане на обвинение в извършване на престъпление по чл. 198 ал.1, във вр.чл.20 ал.2 НК,което е прекратено ,заедно със законната лихва върху тази сума , считано от 17.10.2012г до окончателно изплащане .
Осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат А. В. А. от АК Пловдив ,гр. Пловдив , ул. сумата 600 лева за безплатно оказана защита и процесуално представителство по делото ,на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата .
Оставя в сила решението в останалата обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: