Р Е Ш Е Н И Е № 582 гр. София, 27.12.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 декември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1971/2012 година. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимият Д. В. П., понастоящем в затвора Бургас и на неговия защитник – адвокат Р. Н., против въззивно решение на Бургаския апелативен съд, постановено по внохд № 176/2012 г. По същество се сочи, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, поради неправилна квалификация на деянието, а наложеното наказание явно несправедливо. Направени са искания за изменението му в правната квалификация или за намаляване на определеното наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивно решение № 160/24.09.2012 г., Бургаският апелативен съд, наказателно отделение, е потвърдил присъда № 64/28.02.2012 г., постановена по нохд № 1876/2011 г., на Бургаския окръжен съд, с която подс. Д. В. П. е бил признат за виновен в извършено на 03.07.2011 г., в с. А., общ. Карнобат, обл. Бургас, престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 НК и при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, осъден на дванадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор, при „строг” първоначален режим, зачетено предварителното задържане, решен въпроса с веществените доказателства и присъдени направените разноски. По довода в жалбата на служебният защитник за допуснато нарушение на закона: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията във връзка с този довод, посочени в жалбата и поддържани в съдебно заседание, се свеждат до твърденията, че поради неправилна преценка на доказателствата, неоснователно инстанциите не са квалифицирали извършеното деяние, по чл. 118 НК. При приетите за установени и от въззивния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен правилно. По своята същност възраженията на подсъдимия и неговата защита, се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционното решение, във връзка с приетата фактическа обстановка и от там за правната квалификация на деянието по чл. 116 НК. Достоверността на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова, процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата, е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция при установяване на правнорелевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подсъдимия в осъществяване от обективна и субективна страна на състава, точно на посоченото престъпление и за правната квалификация на деянието, са изцяло подкрепени от обясненията му, дадени на досъдебното производство, протоколите с показанията на св. З., П., Н., Г., Д., В., С., Г., П., П., от многобройните експертни заключения, от приложените писмени и веществени доказателства, включително протокол за оглед на местопроизшествие. Следователно, вътрешното й убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от преките доказателствени източници, подробно посочени по-горе, правилно оценени и от въззивната инстанция, при спазване процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е осъществен именно състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 НК. Направен е законосъобразния извод, че обясненията на подс. Д. П. от досъдебното производство, напълно се подкрепят от горе изброените, събрани на досъдебното производство доказателства и че направеното доброволно самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 НПК обхваща всички обстоятелства, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се отнасят до времето, мястото, средството и механизма на извършване на деянието и причинените на пострадалия наранявания. При така установените факти и обстоятелства и от въззивния съд, относими към предмета на доказване, изводите му, за законосъобразността на първоинстанционната присъда са правилни. Съображенията му изложени в мотивите към решението, са много подробни, последователни и аргументирани, споделят се от настоящата инстанция и не се нуждаят от преповтаряне. Точно е посочено, че е законосъобразен направения извод за наличие на пряк умисъл за убийство в действията на подсъдимия. Посочените в касационната жалба възражения във връзка с този довод, се поддържат за пръв път пред настоящата инстанция. В тази връзка следва да се отбележи, че са напълно законосъобразни направените изводи в мотивите на въззивният съд, с оглед на безспорните данни по делото, установени и приети от посочените по – горе доказателства, че въпреки обективираното поведението на пострадалия, в случая не може да бъде обоснован извод, че то е станало пряка причина за възникване в подс. П., на състояние, на силно раздразнение при което да е извършил убийството. Такова състояние на физиологичен афект при извършване на деянието не се установява. Макар и да е имало конфликт между пострадал и подсъдим, при последния липсва стеснение на съзнанието, той съзнава обстановката, може да прецени факторите и да насочва поведението си. В тази връзка, правилно Апелативният съд е мотивирал изводите си, че за субективната страна на деянието следва да се съди най – вече от конкретните обективни действия на дееца предшестващи настъпилия вредоносен резултат, а не от неговите последващи обяснения и интерпретации на произтеклите събития. Поради това и следва да бъде отхвърлено искането, за преквалификация на деянието по чл. 118 НК. Съставът на Върховният касационен съд, изцяло възприема изводите на решаващия и въззивния съдилища, относно постановяването на осъдителната присъда, по приетата от тях квалификация. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивният съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Д. П., е извършил именно престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба, за преквалифициране на деянието. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Лишени от основание са възраженията и по този направен довод. При определяне размера на наказанието решаващия съд, от своя страна и въззивната инстанция, са подложили на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. Правилно е индивидуализирана санкцията при условията на чл. 54 НК, и при приложение на чл. 58а, ал. 1 НК, с оглед на производството по Глава 27 НПК е била намалена с 1/3 - в размера от 12 години лишаване от свобода. В тази връзка, са били взети в пред вид всички данни за обществената опасност на извършеното деяние и за личността на дееца. С оглед на това и настоящата инстанция счита, че санкцията се явява напълно справедлива. Допълнителното й намаляване е не би било оправдано, тъй като няма да отговаря на целите по чл. 36 НК, на задачите на наказателната репресия по отношение на индивидуалната и генерална превенции. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 160/ 24.09.2012 г., постановено по внохд № 176/2012 г., на Бургаския апелативния съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: