2 2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 13 София, 22.01.2019 година Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита Соколова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Гълъбина Генчева при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова частно гражданско дело № 4759 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК. С определение №V-543, постановено на 21.03.2018г. от Бургаския окръжен съд по в.гр.д.№937/2016г. е оставена без разглеждане молбата на [фирма] за тълкуване на решение №V-139 от 02.02.2018г. по в.гр.д.№937/2016г., както и молбата за изменение на същото решение в частта за разноските. Определението е обжалвано от [фирма] с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че посочените от въззивния състав разпоредби в обжалваното определение не само че не противоречат на искането, а самите те го обосновават, тъй като обжалваното въззивно решение подлежи на изпълнение и в този смисъл е издаден и изпълнителен лист. Според жалбоподателя не подлежи на тълкуване само решение, което вече е изпълнено, с оглед на което подадената от него молба е допустима и навременна, а в частта за разноските е и основателна и допустима. В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по частната жалба „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Представя доказателства, че въззивното решение вече е изпълнено, като на 13.06.2018г. е извършен въвод. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.80 ГПК страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските, ако не е представила списък на тези разноски най-късно до приключване на последното съдебно заседание в съответната инстанция. След като съдът вече се е произнесъл по искането за присъждане на разноски, страната може да иска изменение на постановения съдебен акт само ако е налице несъответствие между присъдената сума и съдържащото се в списъка на разноските твърдение за тяхното осъществяване. В случая с решение №V-139 от 02.02.2018г. Бургаският окръжен съд се е произнесъл по искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, като е присъдил в полза на [фирма] съдебни разноски съобразно отхвърлената част на исковете, предявени срещу дружеството. Списък на направените от дружеството разноски до приключване на последното съдебно заседание пред въззивния съд не е бил представен, поради което правилно съдът е приел искането за изменение на решението в тази му част за недопустимо. Правилен е и изводът на въззивния съд за недопустимост на молбата за тълкуване на решение №V-139 от 02.02.2018г. На първо място по изложените в обжалваното определение съображения, че на тълкуване съгласно чл.251, ал.1 ГПК подлежи само влязло в сила решение. В случая постановеното по в.гр.д.№937/2016г. от Бургаския окръжен съд решение №V-139 от 02.02.2018г. е обжалвано пред ВКС от [фирма]. Освен това, видно от представения с отговора протокол за въвод във владение, на 13.06.2018г. решение №V-139 от 02.02.2018г. е и изпълнено. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение №V-543, постановено на 21.03.2018г. от Бургаския окръжен съд по в.гр.д.№937/2016г. Определението е окончателно. Председател: Членове: