1 Р Е Ш Е Н И Е № 629 София, 13 януари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември 2013 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря .............Д. ОКОЛИЙСКА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП ........Т. КОМОВ ........ като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1888/2013 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения Д. Д. К. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 41/2013 г. по описа на Софийски районен съд. В него се съдържат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като то не е съобразено със семейното му положение - наличие на болен родител, за когото полага грижи, липса на трудова ангажираност и финансови затруднения в семейството. В съдебно заседание пред ВКС служебният защитник на осъдения и самият той поддържат искането по изложените в него съображения и молят за намаляване на наложеното наказание. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира искането за неоснователно поради обстоятелството, че наложеното наказание съответства на целите на индивидуалната превенция. Предлага искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционна присъда, постановена от Софийски районен съд на 29.05.2013 г. по НОХД № 41/2013 г. , подс. К. e бил признат за виновен в това, че на 22.08.2012 г. в [населено място] управлявал МПС без свидетелство за управление, като деянието е извършено в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние, поради което и на основание чл. 343в ал.2 вр. ал.1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Присъдата не е била атакувана пред въззивния съд и е влязла в сила на 13.06. 2013 г. Искането за възобновяване е подадено в шестмесечния срок по чл. 421 ал.3 от НПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно. По естеството си искането за възобновяване с правно основание чл. 422 ал.1 т.5 от НПК се позовава на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК - явна несправедливост на наложеното наказание. При проверката на постановената присъда, аргументите на осъдения в подкрепа на неговото твърдение за явно несъответствие между наложеното наказание и тежестта на престъплението и неговата персонална обществена опасност, не намериха опора в доказателствената съвкупност по делото. За престъплението, за което е признат за виновен осъденият К., се предвиждат до две години лишаване от свобода. Първоинстанционният съд обстойно е обсъдил обстоятелствата, включени в обсега на чл. 54 от НК и определящи индивидуализацията на наказанието, поради което не може да бъде упрекнат, че е игнорирал което и да е от тях. Не е спорно по делото, че К. е осъждан многократно, като четири пъти е осъждан за същото престъпление /чл. 343в от НК/. Последните две осъждания са от 09.05.2012 г. и 12.07.2012 г., а инкриминираното деяние по настоящето дело е осъществено на 22.08.2012 г. - в изключително кратък срок след влизането на тези предходни присъди в сила. Нито наложеното му наказание пробация по първите присъди, нито наказанието лишаване от свобода за по-кратък период от време /три месеца/ са постигнали целите на индивидуалната превенция спрямо К.. У него проявената снизходителност на съдилищата очевидно остава чувството за незначителна обществена опасност на деянието, поради което проявява упоритост при осъществяването на нови престъпления. Не без значение е обстоятелството, че К. е осъждан и за други престъпления срещу транспорта - по чл. 345 и чл. 346 от НК. При това обстоятелство не би могло да се приеме, че е налице явно несъответствие на обществената опасност на деянието и на дееца с наложеното наказание, което определено е под средния размер на предвиденото в закона. Първоинстанционният съд е отчел всички индивидуализиращи наказанието обстоятелства, като е обсъдил и твърдения от К. мотив за извършване на престъплението и с основание не го е уважил. По делото липсват доказателства, които да потвърждават тезата на отсъдения, че е шофирал, за да откара болната си дъщеря на лекар. Разпитаните свидетели категорично са опровергали тази версия, поради което и с основание тя не е била отчетена като смекчаващо обстоятелство за отговорността на Драги К.. Останалите сочени в искането обстоятелства - тежко материално положение, необходимост да се грижи за болен баща - инвалид, не са доказани по делото, а и те не биха в по-голяма степен да доведат до смекчаване на наложеното наказание на осъдения. С оглед тези съображения съдът не намери да е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК, тъй като наложеното наказание на осъдения К. не е явно несправедливо. Поради тези съображения искането му за възобновяване на производството по делото и намаляване на наложеното наказание следва да бъде оставено без уважение. С оглед на това и на основание чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Д. К. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 41/2013 г. по описа на Софийски районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.