Р Е Ш Е Н И Е
№ 369
гр. София,29 юни 2010г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно
заседание на седемнадесети юни, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ
: ФИДАНКА ПЕНЕВА
КЕТИ МАРКОВА
при участието на секретаря
ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора
АТАНАС ГЕБРЕВ
изслуша докладваното от
съдията КЕТИ МАРКОВА
н. д. № 341/ 2010г.
Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите А. Й. Й., от с. Г., обл. Търговище, депозирана от неговия служебен защитник адв. Цв. Игнатов, и Ю. Й. Й., от същото село, срещу въззивно решение № 51 от 26. 03. 2010г., на Варненския апелативен съд, наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 18/ 2010г., по описа на съда, с което е изменена, в частта й за правната квалификация на деянието и размера на наказанията, и потвърдена в останалата, присъда № 61 от 26. 11. 2009г., по НОХД № 203/ 2009г., на Окръжен съд- гр. Т., наказателно отделение.
В касационната жалба на подсъдимия А. Й. Й. се релевират доводи за необоснованост, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2- 3 НПК. Искането е за отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, или алтернативно- за намаляване размера на наложеното му наказание, до средния, предвиден в закона. Подсъдимият, лично и чрез назначения му в настоящото производство служебен защитник, в съдебно заседание пред касационната инстанция поддържа жалбата, по съображенията в нея, със заявеното искане.
В саморъчната касационна жалба на подсъдимия Ю. Й. Й. се поддържа довод за явна несправедливост на наложеното наказание. Заявява се искане за отмяна на обжалваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане, с указания за приложение на чл. 55 НК, или за намаляване на наказанието от касационната инстанция.
Частният обвинител и граждански ищец Н. Т. К., не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция, редовно призован, не изпраща процесуален представител, и не взема становище по касационните жалби.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбите и на двамата подсъдими са неоснователни, поради което счита, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбите, становищата на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба на подсъдимия А. Й. Й. е неоснователна.
Касационната жалба на подсъдимия Ю. Й. Й. е неоснователна.
С първоинстанционната присъда Окръжният съд- гр. Т., наказателно отделение, е признал подсъдимите А. Й. Й. и Ю. Й. Й., двамата от с. Г., общ. Попово, обл. Търговище, за виновни в това, че на 25. 03. 2009г., в с. Г., общ. Попово, в съучастие като извършители, отнели чужди движими вещи- пари в размер на 1747 лв., от владението на Н. Т. К., от същото село, без негово съгласие, и с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, и деянието е придружено с опит за убийството на К. , поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, и чл. 54 НК, ги е осъдил на по осемнадесет години лишаване от свобода- за всеки от тях, като е постановил наказанията да се изтърпят в затворническо общежитие от закрит тип, при строг първоначален режим, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС.
На основание чл. 68, ал. 1 НК, е привел в изпълнение наказанието осем месеца лишаване от свобода, по отношение на подсъдимия Ю. Й. Й., наложено му по НОХД № 522/ 2006г., на РС- гр. П., в затворническо общежитие от закрит тип, при строг първоначален режим, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС.
На основание чл. 70, ал. 7 НК е постановил подсъдимият А. Й. Й. да изтърпи отделно и неизтърпяната част от наказанието си по НОХД № 543/ 2005г., в размер на два месеца и девет дни, за което е условно предсрочно освободен, с определение от 22. 12. 2008г., по ЧНД № 619/ 2008г., на ОС- гр. П., в затворническо общежитие от закрит тип, при строг първоначален режим, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС.
На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднал времето, през което подсъдимите са били с мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Осъдил е подсъдимите А. Й. Й. и Ю. Й. Й. да заплатят на Н. Т. К. сумата 20 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 45 ЗЗД, като е отхвърлил предявения граждански иск в останалата му част, като неоснователен.
Осъдил е подсъдимите да заплатят разноските по делото в полза на държавата и на частния обвинител и граждански ищец.
Постановил е разпореждане с веществените доказателства.
С обжалваното въззивно решение Варненският апелативен съд, наказателно отделение, е изменил цитираната първоинстанционна присъда, като е преквалифицирал престъплението- от чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, в такова по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК, и е намалил размера на наказанията- на по петнадесет години лишаване от свобода, за всеки от подсъдимите, които е постановил да изтърпят в затворническо общежитие от закрит тип, при строг първоначален режим. Потвърдил е присъдата в останалата й част.
Поддържаният в жалбата на подсъдимия А довод за необоснованост не подлежи на обсъждане и преценка в настоящото производство, тъй като необосноваността е извън кръга на лимитативно регламентираните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК отменителни основания, поради което и не би могла самостоятелно да обуслови касационна проверка. Последната инстанция по фактите е въззивната и в нейните правомощия е да събира и проверява доказателства, както и да установява и ревизира фактите по делото. ВКС контролира материалноправната и процесуална законосъобразност на проверяваните съдебни актове, респ.- спазването на установената процедура при извършените от органите на досъдебното производство и съдилищата процесуални действия. Доводът за необоснованост е бил поддържан и пред втророинстанционния съд, който правилно го е отхвърлил като неоснователен, след като задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, изцяло е възприел фактическите констатации на първата инстанция, излагайки в мотивите си убедителни, основани на закона и доказателствата по делото съображения, които изцяло се споделят от касационния съдебен състав, поради което и преповтарянето им е безпредметно. Мотивите на проверяваното решение съдържат аргументиран отговор на всички въпроси, касаеща релевантната фактология и нейната доказателствената основа, в съответствие с изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Предходните съдилища са изпълнили задълженията си на орган по ръководство и решаване на делото, в съдебната фаза на процеса, да съберат и проверят всички доказателства, относими към предмета, очертан с нормата на чл. 102 НПК, и необходими за разкриване на обективната истина, съгласно чл. 13 НПК. Анализирали са доказателствените източници, обсъждайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на принципните изисквания на чл. 14 и чл. 18 НПК, и тези по чл. 107 НПК. Касационната инстанция намира, че липсват основания да се счете, че доказателствата по делото са били интерпретирани едностранчиво, изопачено или тенденциозно, тъй като събирането, проверката и оценката на доказателствата, обосновали вътрешното убеждение на въззивния съдебен състав по фактите, е извършено в съответствие с действащите процесуални норми.
Предходните инстанции детайлно са се занимали с обясненията на подсъдимите, като задълбочено са анализирали лансираната от тях версия за събитията през инкриминираната вечер, и по- конкретно опита им за частично разграничаване от доказаните им в процеса действия по хвърлянето на пострадалия в кладенеца, ограничавайки обема на признанията си до обстоятелствата по насилственото отнемане на процесната парична сума. Освен чрез показанията на пострадалия свидетел Н, обсъжданото обстоятелство е доказано и чрез обясненията на подсъдимия Ю, депозирани пред съдия на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание на 27. 10. 2009г. пред ОС- гр. Т.. л. 153, НОХД № 203/ 2009г., на ОС- Търговище; т. 2, л. 105- 111 от досъдебното производство). В синхрон с установеното от тях са и показанията на свидетелите С, включително за обстоятелствата, касаещи действията на всеки от двамата касатори и пострадалия след деянието. В този смисъл, липсва основание да се сподели тезата, застъпена в жалбата на А. Й. , че показанията на пострадалия К. са кредитирани неправилно, без да са били проверени. Освен, че за неговата свидетелска годност е назначена, изслушана и приета съдебно- психиатрична експертиза, заключила, че при освидетелствания няма причини от психо- патологичен характер, които да нарушават способността му правилно да възприема фактите по делото и да дава достоверни показания за тях, те са проверени и чрез съпоставянето им с данните, изведени от останалите доказателствени източници: свидетелски показания, множеството веществени доказателства и експертните заключения във връзка с тяхното изследване- биологична, трасологична, химическа, дактилоскопна, ДНК, съдебно- медицинските експертизи за уврежданията на пострадалия и механизма на тяхното възникване, резултатите от проведените следствени експерименти, данните, изведени от протоколите за проведени процесуално- следствени действия- оглед, претърсване и изземване, доброволно предаване, и частично- от обясненията на подсъдимите, всички обсъдени обективно и всестранно, съобразно тяхното действително съдържание. В тази насока следва изрично да се изтъкне, че суверенно право на решаващия съд е да прецени кои от доказателствените източници да кредитира и кои да отхвърли. Когато той мотивирано е изложил съображенията си по този въпрос, и то основани на закона и доказателствата по делото, както е в случая, той не извършва приписваното му процесуално нарушение.
При тези данни, касационният съдебен състав приема, че въпросът за авторството на престъплението е решен правилно от инстанциите по същество.становени са конкретните действия на всеки от жалбоподателите по осъществяване на изпълнителното деяние на съставното престъпление грабеж, включващо отнемане на движимите вещи, и принуда, чрез употребата на сила, при доказания в процеса механизъм, като способ за това. Изводите по същество, за вината и отговорността на касаторите, са изградени въз основа на комплексната оценка на всички доказателствени материали, събрани по делото, обсъдени задълбочено, обективно и всестранно от съдилищата.
Предвид изложеното по- горе, в процесния случай липсват основания да се счете, че съдилищата са формирали своето вътрешно убеждение въз основа на негодни доказателствени средства, на несъществуваща доказателствена основа, или интерпретацията на доказателствените материали да е извършена в разрез с установените от закона процесуални правила.
Несъстоятелен е и доводът за нарушено право на защита подсъдимите, мотивиран с тезата, че двамата са били лишени от правото на разглеждане на делото по глава ХХVІІ НПК. Диференцираната процедура „съкратено съдебно следствие” е уредена от закона процесуална възможност за разглеждане и приключване на производството в първата съдебна инстанция, при изрично установени предпоставки, но и с регламентираното правомощие на компетентния съд да преценява тяхното наличие или отсъствие за всеки отделен случай. Ето защо, липсва правно основание тази диференцирана процедура, чието провеждане е поставено от законодателя в дискрецията на съда, при определени от него условия, да бъде отнесена към процесуалните права на обвиняемото (подсъдимо) лице, в обема им, дефиниран по чл. 55 НПК, защитени от НПК, Конституцията и действащите международни актове, по които Р България е страна.
Както правилно са заключили предходните съдилища, обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което законосъобразно подсъдимите А. Й. и Ю. Й. са признати за виновни и осъдени за извършеното от тях, в съучастие, деяние по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, при констатираното наличие на всички обективни и субективни признаци на състава на това престъпление. В този смисъл апелативният съд законосъобразно е преквалифицирал престъплението в посочения по- леко наказуем престъпен състав, съобразявайки, че опитът за убийството на пострадалия, обективирано чрез хвърлянето му в кладенеца, след упояване с алкохол и нанесен тежък побой, е последващо изпълнението на престъплението, и то в неговата цялост- било е насочено не към отнемане на предмета, или към запазване владението върху него, а към осуетяване на възможността за разкриването на жалбоподателите като автори на инкриминираното посегателство в бъдеще, т.е. след като вече те са били установили своята трайна фактическа власт върху отнетите пари. Ето защо, верни и основани на закона са изводите на въззивния съд, че в случая е осъществена съвкупност от две отделни престъпления: по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2 НК, и по чл. 116, ал. 1, т. 8, предл. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Тъй като обаче обвинение за второто не е повдигнато, наказателната отговорност на двамата дейци законосъобразно е ограничена до квалифицирания по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2 НК грабеж, предвид доказаната по делото средна телесна повреда, причинена на пострадалия, съобразно предложената от прокурора фактическа и правна формулировка на обвинението.
Наказанието на подсъдимите е определено законосъобразно и справедливо, с оглед приетата от второинстанционния съд правна квалификация, при стриктното спазване на критериите по чл. 54 НК. Взети са предвид изключително високата степен обществената опасност на конкретното деяние и дейците, подбудите за извършване на престъплението и всички релевантни смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. ВКС не констатира да са игнорирани налични смекчаващи обстоятелства, или тяхната относителна тежест да се е оказала подценена, за да бъде споделена тезата в жалбите на А. и Ю. Й. , че размерите на наказанията лишаване от свобода са завишени по размер. И двамата подсъдими са осъждани, а инкриминираното деяние са извършили в изпитателен срок, единият от тях- на предходна условна присъда, другият- след условното си предсрочно освобождаване, по реда на чл. 70 НК. Очевидно е, че постановяваните срещу тях осъдителни присъди не са произвели своя възпитателен и превантивен ефект. Същият характер на отегчаващи обстоятелства имат също лошите характеристични данни и интензитетът на упражнената принуда, включително телесните увреждания, причинени на пострадалия, извън съставомерната средна телесна повреда. От съществено значение при отмерването на санкцията е дадената от въззивния съд адекватна оценка на действията на извършителите по отношение на безпомощния възрастен човек, непосредствено след довършване на престъплението. Касае се за един действително нечовешки, брутален акт на драстично и жестоко посегателство върху човешкия живот, обективиран чрез опит за убийство, незавършил фатално за пострадалия, по причини, стоящи изцяло извън волята на дейците. Безспорно доказано е по делото, че въпреки хвърлянето му с главата надолу в дълбок кладенец, пълен с вода, в студен сезон на годината, само поради дългогодишно упражнявания от К. фамилен занаят- да изгражда кладенци, включващ и специфичното умение да се придвижва чрез катерене по камъните надолу и нагоре, макар и с много усилия, предвид състоянието, в което се е намирал след престъплението, той е успял да излезе на повърхността и по този начин да се спаси. Касае се за отегчаващо отговорността обстоятелство, със значителна относителна тежест, оставащо изцяло извън съставомерните признаци на състава на престъплението, приет от АС- Варна, което преценено комплексно с останалите, е предпоставило извода за техния съществен и значим превес над смекчаващите. В тази насока правилно въззивният съд е заключил, че приетите като смекчаващи обстоятелства частични самопризнания и връщането на предмета на престъплението (макар и с участието на друго лице), не могат да обосноват различни изводи относно наказателната санкция. Поради това, наказанията от по петнадесет години лишаване от свобода, т.е. в максималния размер, предвиден в закона, са отмерени справедливо и в съответствие с принципите за индивидуализацията им. Липсва основание за намаляване на техния размер, съобразно заявеното от касаторите искане, включително и за приложение разпоредбата на чл. 55 НК. Не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, а и никое от тях няма характера на изключително, съобразно обсъдените констатации за значителен превес на отегчаващите обстоятелства. При тези очевидни данни, става безпредметно да се обсъжда, че в случая не е изпълнена и втората кумулативна предпоставка- и най- лекото, предвидено в санкционната част на особената наказателноправна норма наказание, да се оказва несъразмерно тежко.
Ето защо, касационният съдебен състав прие, че наказанията, наложени на всеки от подсъдимите А. Й. и Ю. Й. , са съобразени с реализиране на целите, визирани в чл. 36 НК, и принципа за съответствието им с извършеното от тях престъпление, въплътен в нормата на чл. 35, ал. 3 НК.
Предвид горните съображения, като намери, че касационните жалби на подсъдимите А. Й. и Ю. Й. , с които е сезиран, са изцяло неоснователни, ВКС в настоящия си състав, прие, че съобразно правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, следва да остави в сила обжалваното въззивно решение.
Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 51 от 26. 03. 2010г., постановено по ВНОХД № 18/ 2010г., по описа на Варненския апелативен съд, наказателно отделение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: