Р Е Ш Е Н И Е
№ 195
гр.София 15.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Валентина Илиева
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №917 по описа за 2018 год.
Производството е по чл.290 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Агенция по заетостта, чрез изп.директор Д. Н., приподписана от юрисконсулт Д., срещу решение от 11.10.2017г., постановено по в.гр.д.№597/2017г. на Окръжен съд - Хасково, в частта, с която след частична отмяна на решение от 09.08.2017г. по гр.д.№1310/2017г. на Районен съд – Хасково, са уважени предявените от А. С. Р. искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1 и 2 КТ.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Представя писмени бележки Претендират се разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата А. С. Р. не взема становище по касационната жалба.
Постъпила е касационна жалба от А. С. Р., чрез процесуален представител адв.И., срещу решение от 11.10.2017г., постановено по в.гр.д.№597/2017г. на Окръжен съд - Хасково, в частта, с която е потвърдено решение от 09.08.2017г. по гр.д.№1310/2017г. на Районен съд – Хасково, в частта, с която е отхвърлен предявения от А. С. Р. иск с правно основание чл.344, ал.1 т.3 КТ.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата Агенция по заетостта, чрез процесуален представител юрисконсулт Д., оспорва касационната жалба като неоснователна, като съображенията си излага в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационното обжалване е допуснато с определение №629 от 10.08.2018г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение по поставения от касатора Агенция по заетостта въпрос: „Има ли разлика между делегиране на правомощия и заместване, като във втория случай какъв е обемът на правомощията на заместника. Дали същият получава пълен обем от правомощия като извършва действия от името на замествания орган или конкретните му правомощия трябва да се изброят изчерпателно в акта за заместване, или получава всички правомощия на замествания орган, с изключение на тези, които са изрично изключени в акта за заместване“. По поставения въпрос въззивното решение е в противоречие с представеното от касатора решение №510 от 11.01.2013г. по гр.д.848/2012г. на ВКС, ІVг.о. и цитираното в него решение №346/23.07.2010 г. по гр.д.№468/2009 г. на ВКС, ІV г.о., с които е прието, че в случаите, когато е налице обективна невъзможност работодателят лично да упражни правомощията си, той може да нареди да бъде заместен. За периода на заместване заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем. Заместващият титуляра, който не е изрично упълномощен, разполага с работодателска компетентност да наложи дисциплинарно наказание /а по аргумент за по-силното основание, приложен от ОСГК на ВКС в Тълкувателно решение № 6 от 11.01.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. – и за прекратяване на трудовото правоотношение и при останалите основания, които не оставят толкова трайна следа в последващите отношения, в които може да участва работникът или служителят/. Настоящият съдебен състав споделя разрешението на поставения правен въпрос, дадено в посочените касационни решения.
Касационното обжалване е допуснато и по жалбата на А. С. Р. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото в нарушение на задълженията си да обсъди представените по делото относими към спора доказателства, в противоречие с практиката на ВКС - решение №78 от 19.07.2016г. по гр.д.№355/2016г. на ВКС, ІІг.о., решение №119 от 04.06.2015г. по гр.д.№1269/2015г. на ВКС, Іг.о., решение №37 от 29.03.2012г. по гр.д.№241/2011г. на ВКС, Іг.о., въззивният съд не е обсъдил постъпилото по делото от НАП Пловдив офис Хасково писмо от 13.07.2017г. и приложената към него справка. В мотивите на ТР №6/2014г. на ОСГК на ВКС е прието, че фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение, са уважени предявените от А. С. Р. срещу Агенция по заетостта, искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1 и 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед №2467/28.04.2017г. на основание чл.330, ал.2, т.8, вр. чл.126, ал.1, т.12 КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист , длъжност ниво 12, ниво специалист 2“ във филиал М. към Дирекция „Бюро по труда” - Хасково. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от А. С. Р. иск с правно основание чл.344, ал.1 т.3 КТ.
Въззивният съд е приел уволнението за незаконно по съображения, че процесната заповед за уволнение № 2467/28.04.2017 г. на и. д. главен секретар при Агенцията по заетостта не е издадена от компетентен орган и е издадена без да е налице надлежно делегиране на работодателска правоспособност за прекратяване на трудови правоотношения. По отношение на иска за обезщетение е прието, че в настоящото производството ищцата не е провела пълно и главно доказване на обстоятелството, че след уволнението е останала без работа по трудово правоотношение, което е в нейна доказателствена тежест, съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. по т. д. № 6/2013 г. на ВКС, ОСГК и в каквато насока са дадените й указания от първоинстанционния съд.
Установено е, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, по силата на който А. Р. е изпълнявала длъжността „старши специалист , длъжност ниво 12, ниво специалист 2“ във филиал М. към Дирекция „Бюро по труда” – Хасково от 15.03.2016г. Установено е, че от 24.06.2016 г. А.Р. е управител и едноличен собственик на капитала във „Виктор-Никол“ ЕООД, т.е. установен е случай на несъвместимост на работещия по трудово правоотношение в държавната администрация с нововъзникнали след учредяването на трудовото правоотношение пречка по чл.107а, ал.1 КТ, в каквото се състои основанието за уволнение по чл.330, ал.1, т.8 КТ. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 2467 от 28.04.2017 г. на и. д. главен секретар при Агенцията по заетостта на основание чл. 330, ал. 2, т. 8, вр. чл. 126, ал. 1, т. 12 КТ, поради несъвместимост със заеманата длъжност.
Установено е от представената Заповед № РД-11-00-263 от 24.02.2017г., издадена на основание чл. 4, ал. 4, чл. 5, ал. 1, т. 5 и ал. 5 от Устройствения правилник на Агенция по заетостта, че поради ползване на отпуск за времена неработоспособност изпълнителния директор на Агенция по заетостта Д. Н. е определил свой заместник за периода от 27.02.2017 г. до завръщането му на работа. Със същата заповед е наредено на Т. Г. П. – заместник изпълнителен директор, да представлява, ръководи, координира и контролира цялостната дейност на агенцията, в това число функциите на ръководител на проекти по сключени договори по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, като издава необходимите за това административни актове, считано от 27.02.2017 г. до завръщане на изпълнителния директор на работа. В последния параграф от заповедта е посочено да се сведе до знанието на Н. Ж.– и. д. главен секретар в Агенция по заетостта за сведение. Със Заповед № РД-11-00-290 от 28.02.2017 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 и ал. 4 от Устройствения правилник на Агенция по заетостта, Т. П. е наредила на Т. Босисова Е. - и.д. главен секретар, да упражнява подробно посочени в заповедта правомощия. В точка 1.4 от същата е посочено – да сключва, изменя и прекратява трудови договори на служителите, назначени в: основния щат, допълнителния щат по реда на ПМС № 66/1996 г. и извънщатни служители по схеми на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.
Въззивният съд е изложил съображения, че разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от Устройствения правилник на Агенция по заетостта определя, че функциите на изпълнителния директор в негово отсъствие или когато ползва законоустановен отпуск, се изпълняват от определен със заповед за всеки конкретен случай заместник изпълнителен директор. Тези функции са уредени в чл. 5, ал. 1, която съдържа 25 точки, сред които и т. 16 – сключва, изменя и прекратява трудовите договори с лицата, работещи по трудово правоотношение, и издава актове за реализиране на дисциплинарната им отговорност. Въззивният съд е изложил съображения, че със Заповед № РД-11-00-263 от 24.02.2017 г. изпълнителният директор е възложил на своя заместник единствено общото правомощие, визирано в т. 1 на посочения член от правилника, а именно – да представлява, ръководи, координира и контролира цялостната дейност на агенцията, с изключение на отговорността за осъществяването ѝ, както и правомощието да изпълнява функциите на ръководител на проекти по сключени договори по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, като издава необходимите за това административни актове. Съдът е посочил, че действително при заместване за определения период от време заместващият орган изпълнява в пълен обем правомощията на замествания, но доколкото в случая с нарочна заповед са определени конкретни правомощия на заместника, то за меродавна следва да се приеме така изразената воля на замествания. По тези съображения съдът е приел, че на заместник изпълнителния директор са предоставени правомощия свързани единствено с дейността на агенцията като администрация към министъра на труда и социалната политика, като не му е изрично делегирана специфичната работодателска власт, която принадлежи единствено на изпълнителния директор. И с оглед на извода, че като заместник изпълнителния директор не е бил оправомощен да сключва, изменя и прекратява трудовите договори на работещите в Агенция по заетостта, е прието, че от своя страна той не е бил компетентен да делегира това правомощие на друг служител. На следващо място, е прието, че аргумент в подкрепа на изложеното становище се съдържа и в чл. 5, ал. 4 от Устройствения правилник на Агенция по заетостта, съгласно който изпълнителният директор може да възложи на един от заместник изпълнителните директори или на главния секретар сключването, изменянето и прекратяването на трудовите правоотношения на служителите в администрацията. Прието е, че обстоятелството, че делегирането на тези правомощия е изведено в самостоятелен текст от правилника, само по себе си обосновава извода, че същите са изключени от обхвата на компетентността на заместващия по реда на чл. 4, ал. 4 от правилника орган. Освен това е прието, че формулировката на посочената разпоредба води до заключението, че само изпълнителният директор може да възложи работодателска правоспособност на главния секретар, като същото следва да бъде извършено конкретно и изрично. Посочено е, че това се потвърждава и от разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 9 от правилника, която предвижда, че главния секретар може да изпълнява и други задачи, но възложени му от изпълнителния директор. При тези аргументи е направен извод, че делегираното от заместник изпълнителния директор със Заповед № РД-11-00-290 от 28.02.2017 г. правомощие на главния секретар да сключва, изменя и прекратява трудови договори на служителите, не е било възложено по надлежния ред и от компетентния орган. Освен това е посочено, че в Заповед № РД-11-00-263 от 24.02.2017 г. на изпълнителния директор като и. д. главен секретар в Агенция по заетостта е посочена Н. Ж., докато в издадената скоро след това от заместник изпълнителния директор Заповед № РД-11-00-290 от 28.02.2017 г. тази длъжност вече се заема от Т. Е.. Прието е, че това обстоятелство на свой ред буди съмнение относно компетентността на въпросното лице, издало процесната уволнителна заповед, доколкото по делото не са представени доказателства в тази насока. По делото обаче не е имало спор между страните, че лицето, издало процесната заповед за уволнение на ищцата е именно посоченото в нея лице и длъжностното му качество.
Посочено е във въззивното решение, че съгласно Тълкувателно решение № 6 от 11.01.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС е допустимо делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение и извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл.192, ал.1 КТ. С оглед липсата на изрична уредба в КТ и изхождайки от мястото на трудовото право като обособен самостоятелен отрасъл в гражданското право, по тълкувателен път е изведено съответно приложение на разпоредбите за доброволното представителство, съдържащи се в чл. 36 и следващите от ЗЗД, в хипотезите на възлагане на работодателска власт. Прието е от въззивния съд, че в настоящия случай обаче следва да се има предвид, че се касае за държавен административен орган, чиято дейност, структура и организация са уредени със специален подзаконов нормативен акт, какъвто е Устройственият правилник на Агенцията по заетостта. Следователно приложение следва да намери уредбата, съдържаща се в правилника, подробно регламентираща органите на агенцията, техните правомощия, както и реда за делегиране на същите. И доколкото е прието, че така предвидения ред не е бил спазен, въззивният съд е приел, че не е налице надлежно делегиране на работодателска правоспособност за прекратяване на трудови правоотношения.
С оглед отговора на поставения от касатора-работодател правен въпрос, изводите на въззивния съд са неправилни. Във всички случаи, когато титулярът-работодател отсъства поради отпуск, болест, командировка и т.н., той бива заместван от друго лице, натоварено с всичките му правомощия от компетентния орган, в която хипотеза заместващият упражнява правомощията на замествания, поради неговото отсъствие, в качеството на длъжността, която по заместване изпълнява. Заместникът има възможността по силата на своята длъжност да получи работодателска власт от титуляра си, при спазване на условията, предвидени в закона /отсъствие на титуляра и др./, доколкото се налага заместването да не става произволно, а по определени правила. Устройственият правилник на Агенция по заетостта в чл.4, ал.4, е предвидил такива, като е допуснал заместването да става само при отсъствие или когато директорът на агенцията ползва законоустановен отпуск, при това с писмена заповед за всеки конкретен случай на отсъствие. В посочената разпоредба са уредени правилата за заместване на директора на агенцията в пълния обем на правомощията му и доколкото не е предвидено друго в закона и в устройствения правилник, следва да бъде споделено даденото с ТР №4 от 22.04.2004г. на ВАС, че лицето, което замества титуляра притежава всички негови правомощия, освен тези, които са изрично изключени в акта за заместване. След като в разглеждания случай в заповедта за заместване не са изключени правомощията на титуляра – изпълнителен директор по чл.5, ал.16 от Устройствения правилник, неправилно във въззивното решение е прието, че за периода на отсъствието на изпълнителния директор заместващият го заместник изпълнителен директор на агенцията не може да упражни работодателска правоспособност от името на замествания работодател, вкл. чрез делегиране на главния секретар на агенцията.
Неоснователни са поддържаните във въззивната жалба оплаквания относно релевиран в исковата молба порок на уволнението - че не е приложена предварителната закрила за уволнение по чл.333, ал.1, т.4 КТ с оглед ползвания отпуск за временна нетрудоспособност. Предварителната закрила за уволнение се прилага само за категорията работници и служители и на основанията, предвидени в чл.333 КТ, измежду които не е приложеното от работодателя основание за уволнение на служителката.
Следващото поддържано оплакване е, че на страната не е редовно връчена заповедта за уволнение, настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Писменото волеизявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор е достигнало до нея, като адресат на изявлението, което ищцата сама признава в исковата молба, твърдейки, че е получила заповедта за уволнение от нейна колежка, като заверен препис от заповедта представя с исковата молба.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че уволнението на служителката е законосъобразно.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора-работодател основание за неправилност на въззивното решение в обжалваната от него част и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК то трябва да се отмени и исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ да се отхвърлят като неоснователни. С оглед изхода на спора за законосъобразност на уволнението, като краен изход въззивното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото на Агенция по заетостта следва да бъдат присъдени разноски за трите инстанции, вкл. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, в общ размер на 410лв.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 11.10.2017г., постановено по в.гр.д.№597/2017г. на Окръжен съд - Хасково, в частта, с която след частична отмяна на решение от 09.08.2017г. по гр.д.№1310/2017г. на Районен съд – Хасково, са уважени предявените от А. С. Р. искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1 и 2 КТ, както и в частта за разноските и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. С. Р. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица][жилищен адрес] срещу Агенция по заетостта, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед №2467/28.04.2017г. на основание чл.330, ал.2, т.8 КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист , длъжност ниво 12, ниво специалист 2“ във филиал М. към Дирекция „Бюро по труда” – Хасково, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.10.2017г., постановено по в.гр.д.№597/2017г. на Окръжен съд - Хасково, в частта, с която е потвърдено решение от 09.08.2017г. по гр.д.№1310/2017г. на Районен съд – Хасково, в частта, с която е отхвърлен предявения от А. С. Р. иск с правно основание чл.344, ал.1 т.3 КТ.
ОСЪЖДА А. С. Р. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица][жилищен адрес] да заплати на Агенция по заетостта сумата 410 лв. – разноски по делото в трите инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|