Р Е Ш Е Н И Е № 258 Гр.С., 12.11.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през двехиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3104 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество срещу решение №.135/10.01.2013г. по г.д.№.35/12г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено решение на Окръжен съд Бургас №.180/3.07.12г. по г.д.№.414/11 и е постановено друго, с което е отхвърлено искането по чл.28 З./отм./ на К. за отнемане в полза на държавата от А. И. К. на основание чл.4 ал.1 З./отм./ на описаното в искането имущество и е отменено допуснатото обезпечение с определение на Бургаски окръжен съд №.413/21.02.13г. по г.д.№.322/11г. Излагат се оплаквания за материалноправна и процесуалноправна незаконосъобраз ност на решението с искане за неговата отмяна и уважаване на иска. Сочи се, че въззивната инстанция неправилно е приела, че е необходима връзка между придобиването на имуществото и конкретно установената престъпна дейност, вкл. че основателността на предположението се извежда от вида на престъплението, за което е осъден ответника, продължителноста на престъпната дейност, неговата резултатност, респективно че не е отчела липсата на законни доходи и не е обсъдила представени доказателства - протокол №.33/16.05.09г. по нохд №.44/09г. на РС Царево, за предходно осъждане на ответника по чл.354а НК през 2004г. Ответната страна А. И. К. оспорва жалбата. Върховна касационна прокуратура излага становище за нейната основателност. С определение №.680/30.05.2013г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следния въпрос: „При преценка за основателността на направеното мотивирано искане от К. необходимо ли е да има пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност?” С обжалваното решение е прието, че ответникът е осъден за престъпление, което попада в обхвата на чл.3 ал.1 т.25 З. /отм./ - по чл.354а ал.3 т.1 НК – за това, че на 13.03.09г. е държал високо рисково наркотично вещество коноп /канабис, марихуана/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол, и през определения от комисията период на проверката /9.08.03г.-1.03.2011г./ е придобил имущество /пет недвижими имота – един поземлен имот, три апартамента – от които един в съсобственост, един склад; два леки автомобила/ на значителна стойност по смисъла на пар.1 т.2 от З. /отм./, но не е налице връзка между придобиването на имуществото и конкретно установената престъпна дейност на лицето. Съдът е посочил, че придобиването на имущество от извършителя на престъплението по чл.3 ал.1 З./отм./ може да е както пряко, така и косвено от престъпната дейност, но във всички случаи трябва да има такава връзка или да може да се направи предположение за съществуването й - не е достатъчно установяването на престъпна дейност и на имущество на значителна стойност, а и на такива факти и обстоятелства, които биха могли да обосноват извод, че имуществото е придобито със средства именно от престъпната дейност на лицето по чл.3 З./отм./, при липса на законен източник. Отразил е, че в случая комисията не е обосновала твърдението си за наличие на такава връзка, от събраните доказателства не може да се направи основателно предположение, че лицето се е облагодетелствало именно от конкретната престъпна дейност /доколкото държането на 2бр. наркотично вещество на общо тегло 11,843грама в рамките на един ден не сочи на възможност за набавяне на средства от престъпна дейност през проверявания период предвид вида на престъплението /държане на наркотично вещество//, липсват и доказателства, обосноваващи предположението, че имуществото, придобито от ответника, е със средства от тази престъпна дейност. Заключил е, че посочената обща цена на наркотичното вещество /71,07лв./, липсата на доказателства за извършени други престъпления, свързани с финансова облага на ответника, както и събраните доказателства, свързани с начина на придобиване на процесното имущество, не дават основание да се приеме, че в придобиването му са вложени средства от престъпна дейност. По поставения въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, съдът приема следното: Отговор на въпроса се съдържа в ТР №.7/2013г. от 30.06.2014г. на ОСГК на ВКС – прието след подаване на касационната жалба и образуване на настоящото производство. Съгласно същото законът изисква връзка между престъпната дейност и имуществото, което се отнема. Придобиването на имуществото следва да е от установената, конкретна, престъпна дейност. Законодателят има предвид само онази престъпна дейност, която е изрично определена в чл.3 ал.1 З.(отм.)-изброените състави по Наказателния кодекс в точки 1-25 (§1 т.3 от закона). За да пристъпи гражданският съд към процедура по отнемане на имуществото, престъплението следва да е установено от наказателния съд с влязъл в сила съдебен акт, постановен по реда на НПК, и само в изключението по чл.3 ал.2 З.(отм.) – от гражданския съд, по мотивираното предложение на Комисията. Съдът в производството по чл.28 З.(отм.) не може да отнема имущество, макар и придобито от престъпна дейност според хипотезите на чл.3 ал.1 от същия закон, когато тя не е установена по реда на НПК или по реда на чл.124 ал.5 ГПК, както и придобитото от друга престъпна дейност, извън съставите, изброени в чл.3 ал.1 т.1-25 З.(отм.), нито придобитото от друга незаконна дейност имущество, включително и такова с неустановен произход. Данъчните и други финансови нарушения, свързани с декларираните доходи и имущество на извършителя на престъплението, доколкото самите те не са престъпна дейност, за която, при наличните условия на чл.3 от З.(отм.), е започнало производство от Комисията, се установяват и съответно санкционират по ДОПК. Следователно в подобна хипотеза – само на незаконно придобито имущество, дори и от лица, признати за виновни в извършване на престъпления по чл.3 ал.1 З.(отм.), без връзка между престъпното деяние и придобиването на имуществото, то не може да бъде отнето по реда на чл.28 ал.1 от същия закон. Придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е както пряко, така и косвено от престъпната дейност (чл.1 и § 3 от закона), но във всички случаи тази връзка трябва да бъде установена, или да може да се направи предположение за съществуването й (арг. чл.3 ал.1, чл.4 ал.1). Предположението е основателно, когато от осъществяването на твърдяните факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между причината и следствието. В случая, с оглед вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки, да може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние по чл.3 ал.1 З.(отм.) и имуществото, чието отнемане се иска. Н. на законен източник за придобиване на имущество не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава Комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин. В. съд е постановил решението си въз основа на правни изводи, които изцяло съответствуват на посочената по-горе задължителна съдебна практика, отразена в ТР №.7/2013г. на ОСГК на ВКС. Именно като е изследвал фактите и обстоятелствата по делото, вида и характера на конкретната установена престъпна дейност, липсата на доказателства, обосноваващи предположението, че имуществото, придобито от ответника, е със средства от тази престъпна дейност, съдът е достигнал до извода, че не може да се направи обосновано предположение, че в придобиването му са вложени средства от същата. Правилно и законосъобразно е заключението му, че не е достатъчно единствено наличие на имущество на значителна стойност и осъществена престъпна дейност изобщо, а трябва да е налице връзка /пряка или косвена/, между придобиването и конкретната престъпна дейност, респективно обосновано предположение за наличие на такава. Н. на законен източник за придобиване на имущество не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност. Същевременно, не е налице твърдяната хипотеза на необсъждане на доказателства за предходно осъждане на ответника по чл.354а НК през 2004г. - в контекста на твърденията в касационната жалба, че това осъждане обосновава съществуването на подобна връзка. По делото не се намират доказателства за конкретно предходно осъждане на ответника, респективно за вида на престъплението, за което той е бил реабилитиран по право. Довод в тази връзка е бил направен за първи път в писмените бележки на ищеца пред първата инстанция с позоваване на протокол №.33/16.05.09г. по нохд №.44/09г. на РС Царево. Този документ, обаче, инкорпорира одобреното от съд споразумение за осъждането по чл.354а ал.3 т.1 НК през 2009г. - във връзка с което е предявено настоящото искане по чл.28 З./отм./, предмет на разглежданото дело. Извън отразяването за наличие на реабилитация по право по отношение на подсъдимия, протоколът не съдържа други данни за предходното му осъждане – както относно конкретния състав по НК, по който е бил признат за виновен, съответното деяние и времето на извършването му, така и относно съдебния акт, с който е било извършено осъждането и наложено наказание. Такива не се съдържат и в другите находящи се в кориците на делото доказателства. Предвид всичко изложено по-горе, обжалваното решение, като постановено в съответствие със закона и задължителната практика на ВКС, трябва да се потвърди. Мотивиран от горното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение №.135/10.01.2013г. по г.д.№.35/12г. на Бургаски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: