Ключови фрази
характер на иска в заповедно производство * установителен иск в заповедно производство

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№  382

 

София 15л06л2009 година

 

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети юни две хиляди и девета година в състав:

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

                 ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА

                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар

и с участието  на прокурора

изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева 

ч. т. дело №  417/ 2009 год.

 

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “Т” АД - гр. Р. срещу Определение № 179 от 29.ІV.2009 г. по ч.гр.д. № 358/ 2009 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 9.ІV.2009 г. по гр.д. № 4915/ 2008 г. на Русенски районен съд, с което е прекратено производството по делото, като недопустимо. По съображения, че съдът неправилно е приел, че ищецът няма право да предяви осъдителен иск, а следва да предяви установителен иск, срещу което жалбоподателят възразява, че няма да защити правата си, тъй като този иск няма да доведе до влизане на заповедта за изпълнение в сила, както и няма да може да се издаде изпълнителен лист, жалбоподателят иска определението да се отмени.

С Приложение към частна жалба жалбоподателят излага, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - за приложението на чл. 415 вр. чл. 422 и чл. 416 ГПК, като е необходимо ВКС да се произнесе по новите разпоредби на заповедното производство, по които липсва утвърдена съдебна практика.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.

За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения осъдителен иск, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 415 ал. 1 ГПК, когато длъжникът е подал възражение против заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, кредиторът предявява иск, характерът на който е определен в чл. 422 ГПК - за съществуване на вземането, т.е. установителен иск. Съдът е посочил, че за предявяването му ищецът не следва отделно да обосновава правен интерес, нито предпоставките на вземането, които са нормативно определени. Съдът не е възприел довода на ищеца, че правилният иск е осъдителен, по съображения, че за характера му е дадена легална законова регламентация, както и с оглед правните последици на влязло в сила решение по този иск - ако искът бъде уважен, ще отпаднат последиците от възражението и заповедното производство ще завърши с издаване на изпълнителен лист, а ако бъде отхвърлен - изпълнителен лист няма да се издаде. Съдът е заключил, че нормата на чл. 422 ГПК е обща, че се отнася до двата вида заповедни производства, че е императивна и не предоставя на засегнатия кредитор право на избор на средствата за защита и че ако се приеме за основателно искането да се разгледа осъдителен иск, при уважаването му ще възникне едновременно със заповедта за изпълнение, второ изпълнително основание за едно и също притезание.

С обжалваното определение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос за характера на иска по чл. 422 ГПК, който въпрос е съществен, тъй като от разрешаването му зависи изходът на делото и конкретно преценката за допустимост на предявения осъдителен иск. По изложения въпрос няма трайно установена съдебна практика, тъй като институтът на заповедното производство е нов институт, който се прилага от влизане в сила на ГПК (Д.в. бр. 59/ 2007 г.). Затова следва да се допусне касационно обжалване на определението на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Правилно с обжалвано - то определение е прието, че е недопустим осъдителен иск, предявен след подадено от длъжника възражение срещу заповед по чл. 410 ГПК. Характерът на иска - за съществуване на вземането - е посочен в закона - чл. 422 ГПК - и се определя и от целта на иска при подадено от длъжника възражение - да се установи вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Ако искът за съществуване на вземането бъде уважен, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист, поради което при тази предвидена в закона възможност, ищецът няма правен интерес да предяви осъдителен иск за вземането си. Такъв иск ищецът можеше да предяви преди да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение, по повод на което е издадена заповед за изпълнение и поради постъпилото възражение от длъжника, правният интерес на кредитора е да предяви установителен иск за съществуването на вземането, и за него липсва правен интерес да предяви осъдителен иск за вземането.

Поради изложеното правилно въззивният съд е потвърдил првоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото, образувано по предявен осъдителен иск по чл. 422 ГПК от кредитора след издаване на заповед за изпълнение и подаване на възражение от длъжника. Частната жалба срещу въззивното определение е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 179 от 29.ІV.2009 г. по ч.гр.д. № 358/ 2009 г. на Русенски окръжен съд.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: