2 Р Е Ш Е Н И Е № 456 София, 01 ноември 2013година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четвърти октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ :НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора :Кирил Иванов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1386 по описа за 2013 година Производството е за възобновяване на нохд.№912/2012 г. на Районен съд гр.Дупница и внохд.№94/2013 г. на Окръжен съд гр.Кюстендил, образувано по искане на осъдения В. И. М.. В съдебно заседание искането се поддържа лично от осъдения и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове при спазване на процесуалните правила и закона,наказанието на осъдения справедливо и искането му за възобновяване изцяло неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 13.05.2013 г. постановено по внохд.№94/2013 г. на Окръжен съд гр.Кюстендил е изменена присъда по нохд.№912/2012 г. на Районен съд гр.Дупница, като е определен първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от три месеца,наказание приведено по реда на чл.68 ал.1 НК - на строг, в останалата й част, с която М. е признат за виновен на 23.04.2012 г. в [населено място] да е извършил престъпление по чл.343 б ал.1 НК-управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация от 2,22 %о,за което и при условията на чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца,при строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието присъдата е потвърдена. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения М. : С искането са ангажирани всички касационни основания-нарушение на закона,съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието. Основното оплакване е за нарушени грубо разпоредбите на Наредба №30/27.06.2001 г., за реда за установяване употреба на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС ,тъй като не бил съставен протокол за медицинско освидетелстване на лицето и в химическата експертиза липсвали голяма част от данните съобразно чл.18 от Наредбата.Съда не установил по надлежния ред управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия над 1,2 %о и неправилно е приложил закона. На досъдебното производство разпитите на св.С.,Е. и П. били извършени от ненадлежно лице,на което не са възлагани тези действия от прокурор,следовател или дознател. Доводите са неоснователни. Инстанционните съдилища са събрали по предвидения в НПК процесуален ред необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства.Последващия анализ, не сочи на превратно тълкуване или игнориране на доказателства,подчинен е на правилата на формалната логика.Обсъдени са всички доказателства и е посочено ,кои обстоятелства от предмета на доказване се приемат за установени и на коя доказателствена основа. Освен претендираните нарушения на Наредба №30 /27.01.2001 г. по делото има достатъчно други доказателства-показанията на св.Ш.,св.Г.,св.Г.,св.Е. и св.П. /последните двама служители на МВР повикани на местопроизшествието /, които установят,че подсъдимия е управлявал собствения на съпругата му лек автомобил на инкриминираната дата и място в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта установено с Алкотест от 1,78 %о/.Не без значение е и обстоятелството, че в съдебно заседание пред първоинстанционния съд на 14.11.2012 г. не е оспорено приемането, на атакуваната сега експертиза на в.л. И..Непълнотите в протокола за медицинска експертиза /където следва да се свали статуса на освидетелстваното лице/ очевидно се дължат на отразеното „по повод битов инцидент”-виж л.40 от досъдебното производство. Неоснователно е и оплакването за съществено процесуално нарушение с разпита на досъдебното производство от „ненадлежен” орган.Тези свидетели са разпитани в съдебно заседание ,а и твърдението ,че разпиталия на 24.04.2012 г. в [населено място] свидетели - св.Е. ,св.С. и св.П. – полицейски орган Х. е ненадлежен е недоказано. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно.На инкриминираната дата и място подсъдимия тогава М. е управлявал лек автомобил,след употреба на алкохол с концентрация на последния в кръвта му от 2,22%о и по този закон е осъден,т.е. приложен е закона който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.Инстанционните съдилища са взели предвид всички обстоятелства от значение за определяне вида и размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на М..Наказанието е при превес на смекчаващите вината обстоятелства ,близо до минимума предвиден в закона и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила ,а искането за възобновяване на осъдения М. изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения В. И. М. за възобновяване на нохд.№912/2012 г. на Районен съд гр.Дупница и внохд.№94/2013 г. на Окръжен съд гр.Кюстендил. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :