Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * договор за изработка * плащане на цена * разваляне поради неизпълнение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 163

София 28.05.2014 г.


В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми май, две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ


при секретаря Райна Пенкова
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 6458/2013 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. А. Г. и Н. Г. К., двамата със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника им адвокат И. М., срещу въззивно решение №II-30 от 19.06.2013 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. №1885/2012 г., с което е отменено решение №1098 от 23.07.2012 г. на Бургаския районен съд по гр. дело №5513/2011 г. и са отхвърлени исковете им срещу М. Р. И. за сумата 13 869 лв. – заплатена цена по неизпълнен договор за изработка. Въззивният съд е приел, че по делото не се установява по безспорен начин обстоятелството ищците да са развалили устно сключения допълнителен договор за изработка, за да могат да претендират връщане на дадената по договора сума. Представената по делото нотариална покана касае единствено искане за връщане на дадената сума, но не представлява разваляне на договора по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. При наличието на договор, който не е развален ищците биха могла да претендират единствено изпълнение заедно с обезщетение за забава или да искат обезщетение за неизпълнение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, но не и да претендират връщане на даденото по договора.
Жалбоподателите са изложили твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според тях въззивният съд неправилно е приел, че исковете са неоснователни. По делото е безспорно установено, че между страните по делото е сключен договор за строителство на жилищна сграда до нулев цикъл. Впоследствие след изпълнението на този договор е постигнато и устно съгласие за изграждане на цялата сграда до груб строеж. Ответникът по исковете не е изпълнил последното си задължение, поради което те са развалили договора и даденото по този развален договор – сумата 13 869 лв. трябва да им бъде върната.
Ответникът по жалбата М. Р. И., [населено място], не е заявил становище.
С определение №222 от 12.02.2014 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №II-30 от 19.06.2013 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. №1885/2012 г. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правните въпроси за това дали искането за връщане на даденото по договор може да се тълкува като изявление за разваляне на договора.
По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
С развалянето на договора се прекратява действието му. Правото да се развали двустранният договор е потестативно и възниква при неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря. Неизпълнението не е задължително да е пълно. Необходимо е и предоставянето на допълнителен подходящ срок за изпълнение. В случаите, при които такъв срок не е даден или даденият е неподходящ, но не последва изпълнение в достатъчен срок, развалянето на договора настъпва, ако такъв срок фактически е изтекъл след това. Не се допуска разваляне, ако неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора. В доказателствена тежест на кредитора е да докаже вземането си, а на длъжника – изпълнението, като вината се предполага. Последиците от неизпълнението не се състоят единствено в развалянето на договора. По правило развалянето на договора прекратява облигационното отношение с обратна сила, което означава, че всеки трябва да върне това, което е получил на отпаднало основание. Искането за връщане на даденото по договор може да се тълкува като изявление за разваляне на договора ако в зависимост от всички факти може да се приеме, че има недвусмислена воля за прекратяване на облигационното отношение. Това е така, защото възстановяването на съществуващото положениe /restitutio in integrum/ също е последица от неизпълнението, поради което искането за връщане на даденото може да съдържа и имплицитно изявление за разваляне.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
Установено е по безспорен начин, че между страните по делото е сключен писмен договор от 30.07.2009 г. за строителство на жилищна сграда до нулев цикъл. Ответникът по иска е изпълнил строителството по този договор и е получил уговореното възнаграждение в размер на 55 000. Впоследствие след изпълнението на писмения договор е постигнато и устно съгласие за продължаване на строителните работи, за което ищците са заплатили на ответника 13 869 лв. По този устно сключен допълнителен договор за изработка изпълнителят е извършил строително-монтажни работи/изграждане на септична яма, армиране, изпълнение на кофраж и заливане с бетон на 23 броя вертикални колони на първия жилищен етаж и изпълнение на кофраж на плоча на първи жилищен етаж/ на стойност 7 367 лв., след което е преустановил работата и сградата е завършена от друго лице. Изпълнението на тези строително-монтажни работи е установено от представения по делото протокол от 03.10.2010 г. С нотариална покана от 04.04.2011 г. ищците са развалили договора като са поискали връщане на сумата 13 869 лв.
При тази безспорно установена фактическа обстановка неправилно е прието, че ищците не са развалили устно сключения допълнителен договор за изработка, за да могат да претендират връщане на дадената по договора сума. С иска по чл. 55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В случая ответникът по иска е доказал извършванато на строително-монтажни работи на стойност 7 367 лв. и дължи връщане на сумата 6502 лв.
Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Въззивното решение трябва да се отмени в частта, с която са отхвърлени исковете на Б. А. Г. и Н. Г. К. срещу М. Р. И. за разликата над 6502 лв. до 13 869 лв. Исковете трябва да се уважат за сумата 6502 лв. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора на касаторите трябва да бъдат присъдени 260.18 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №II-30 от 19.06.2013 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. №1885/2012 г. в частта, с която са отхвърлени исковете на Б. А. Г. и Н. Г. К. срещу М. Р. И. за разликата над 6502 лв. до 13 869 лв. – заплатена цена по неизпълнен договор за изработка.и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. Р. И., [населено място], да заплати на Б. А. Г. и Н. Г. К., двамата със съдебен адрес [населено място], сумата 6502 лв. – стойност на платено възнаграждение по договор за строителство на жилищна сграда в У. /**-*** в кв. ** по плана на с.о. „И.” в землището на [населено място], [община], заедно със законната лихва от 17.06.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 260.18 лв. деловодни разноски.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №II-30 от 19.06.2013 год. на Бургаския окръжен съд по гр.д. №1885/2012 г. в останалата обжалвана част.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ:1.





2.