Р Е Ш Е Н И Е № 61 гр.София, 13 март 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 12/2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия В. Х. Ц. срещу решение № 224/15.11.2013 год. по въззивно нохд № 180/2013 год. на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение. Поддържа се, че наложеното наказание е завишено, поради което и явно несправедливо. Прави се искане след отчитане и на други, конкретно посочени в жалбата обстоятелства, да се измени като се приложи чл.55 НК и се намали както размера на наказанието, така и срока по чл.66, ал.1 НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира: Габровският окръжен съд с присъда № 98/29.10.2012 год. по нохд № 117/2012 год. признал подсъдимия Ц. за виновен в това, че през периода 29.08.2006 год. – 12.07.2009 год. в [населено място] като управител на [фирма], [населено място] при условията на продължавано престъпление избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 62 727,78 лева като потвърдил неистина и затаил истина в подадените пред ТД на НАП [населено място] справки-декларации по ЗДДС – не декларирал получени от управляваното от него дружество суми по сключени договори за продажба и строителство на недвижими имоти в размер на 313 638,92 лева без ДДС, с което е избегнал плащане на ДДС по ЗДДС. На основание чл.255, ал.3 вр.ал.1, т.2 и т.3 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Великотърновският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 180/2013 год. (постановено след отмяна от състав на Върховния касационен съд на нова присъда по въззивно нохд № 317/2012 год., с която подсъдимият е признат за невиновен и оправдан) изменил присъдата на Габровския окръжен съд в частта относно наказанието, което при предпоставките по чл.54 НК определил на 3 години, а срока по чл.66, ал.1 НК на 5 години. Въззивният съд приел, че наказанието, определено при предпоставките на чл.55 НК, не съответства на извършеното и на целите по чл.36 НК. Направил нов подробен анализ на всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства. Изложил съображения, че, освен взетите предвид от първоинстанционния съд за съдебното минало на подсъдимия и добрите характеристични данни, от значение за обществената опасност на личността му и на конкретно извършеното – с неспазването на данъчните закони и размера на укритите и неплатени данъци, са продължителния период, подбудите и последиците. С изложените съображения, които настоящият състав споделя, мотивирал отказа си да приеме като смекчаващо обстоятелство поведението на свидетелите, плащали по взаимна договореност в брой задълженията по сключения между тях и подсъдимия договор за покупко-продажба по съображения за взаимна изгода, както и липсата на съпричиняване на резултата от друго лице. Определил наказанието лишаване от свобода в минималния предвиден от законодателя размер – 3 години. Възприел като реална възможността с оглед на всички данни за личността да промени поведението си към спазване на законите в страната и правилата на обществото, както и че са налице всички останали предпоставки за отлагане на изпълнението. С оглед на извършеното и на целите по чл.36 НК приел, че е необходимо определянето на максималния срок на изпитание. Неоснователно се поддържа в жалбата, че съдът не е взел предвид съществени обстоятелства от значение за наказателната отговорност, каквито са продължителния период, изминал от началото на инкриминираното деяние, инцидентност и ситуативност-поради пребиваването му извън страната, както и данните за липсата на други данъчни нарушения и престъпления. Наказателното производство е образувано и проведено в рамките на разумния срок по смисъла на чл.22 НПК. Отсъствието на подсъдимия от страната, за което няма данни да е принудително и извън неговата воля, е основанието за отдалечаване във времето на разкриване на престъплението, поради което не би могло да бъде отчетено като основание за намаляване на отговорността му. Договореностите с други лица, обсъдено от въззивната инстанция, за взаимоотношения, оказали влияние върху решението му да осъществява фирмената си дейност в нарушение на задълженията си по данъчните закони също не е обстоятелство със значение на оневиняващо го. Престъпното му поведение е за продължителен период от време и е избегнал плащане на ДДС в особено големи размери, с което грубо е нарушил конституционно задължение и е въздействал отрицателно върху данъчната система. Това му поведение не може да бъде толерирано с несъответстваща на обществената опасност наказателна отговорност. Правилно смекчаващите обстоятелства по тяхната тежест и значение и съвкупната им оценка обосновават извода за типично общественоопасно деяние, а не за ниска степен на обществена опасност на извършеното, поради което не са налице основания за прилагане на правната възможност за определяне на наказанието на основание чл.55 НК. Установената фактическа обстановка и конкретното поведение на подсъдимия преди и по време на наказателното производство са основанието за извод, че за поправянето и превъзпитанието му е необходим по-продължителен срок на изпитание, какъвто въззивният съд правилно е определил. Наказанието, определено при спазване на правилата за индивидуализация и отчитане на всички относими за отговорността обстоятелства, съответства на правилната им оценка и на целите по чл.36 НК. Няма основание да бъде определено като явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила. На основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 224/15.11.2013 год. по въззивно нохд № 180/2013 год. на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: