Р Е Ш Е Н И Е № 143 гр. София, 13 март 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шести март през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Юлиана Петкова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 343 по описа за 2013 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Л. Г. А. срещу решение на Военноапелативния съд № 50 от 28.12.2012 г, по ВНОХД № 47/12, с което е потвърдена присъда на Софийски военен съд № 123 от 10.07.12, по НОХД № 123/12, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 10.10.2010 г, в [населено място], поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е нарушил чл. 48, ал. 1 от Правилника за приложение на Закова за контрол на взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите и чл. 17, т. 5 от Инструкция за притежаване, съхраняване и ползване на ловно гладкоцевно оръжие и боеприпаси и правила за безопасност при дейностите с тях в системата на Съюза на ловците и риболовците в България, като след деянието е направил всичко, зависещо от него, за спасяване на пострадалия, с оглед на което и на основание чл. 123, ал. 4 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и „лишаване от право да ловува”, за срок от три години, както и да заплати на гражданските ищци Ц. Б. С. и Т. Б. И. обезщетение за неимуществени вреди, в размери от по 40 000 лв, за всяка от тях, заедно със законните последици. С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъква се, че събраните доказателства са обсъдени едностранчиво и тенденциозно, че вътрешното убеждение по релевантните факти е опорочено, че изводите относно начина на произвеждане на изстрела не почиват на вярна интерпретация на доказателствените източници, че не е следвало обясненията на подсъдимия да бъдат интерпретирани като защитна теза, че неправилно е оценена Съдебнобалистичната експертиза, че следва да се кредитира твърдението на подсъдимия за произвеждане на неволен изстрел, че неправилно са ползвани показанията на св. Я., съдържащи производни доказателства, че не е взето предвид влошеното здравословно състояние на подсъдимия в деня на инцидента, че материалният закон е приложен неправилно, че се касае за случайно деяние, че наложеното наказание е явно несправедливо, че са завишени размерите на уважените граждански искове. С жалбата се правят алтернативни искания: да бъдат отменени осъдителните съдебни актове и жалбоподателят да бъде оправдан, или да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане на Военноапелативния съд, или да бъде намалено наложеното наказание, респективно, да бъдат намалени присъдените обезщетения за неимуществени вреди. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият не участва лично в касационното производство. Поверениците на частните обвинители и граждански ищци считат, че жалбата е неоснователна. Частните обвинители и граждански ищци не участват лично в настоящето производство. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: ВКС намери, че не е допуснато релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Събраните доказателствени източници са анализирани в съответствие с изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика, тоест, липсва порок във вътрешното убеждение по релевантните факти. По делото е изяснено, че прострелването на пострадалия е в резултат на целенасочен изстрел, целящ поразяване на животно, при което се е стигнало до причиняване смъртта на пострадалия. Верен е изводът, че се явява неубедителна версията на подсъдимия за произвеждане на случаен изстрел, тъй като тази версия е опровергана от гласните доказателства и от заключенията на Съдебнобалитичната / СБЕ / и Допълнителната СБЕ / ДСБЕ /. Вещите лица са категорични, че за да бъде произведен изстрел, е необходимо да се приложи усилие върху спусъка на оръжието, равно на 2-3 кг. Изследван е въпросът и за техническата неизправност на оръжието. Установено е, че пушката е била техническа неизправна, но е била годна да произведе изстрел, а и намерената на местопроизшествието гилза е била отстреляна от същото оръжие / в този смисъл са СБЕ и ДСБЕ /. Вярно са интерпретирани показанията на св. А., св. М., св. П., св. Я., възприели непосредствено след инцидента изявлението на подсъдимия, че съжалява за стореното, но е смятал, че стреля по лисица. Съдилищата са отчели характера на това извънпроцесуално признание и правилно са го ценили в контекста на събраните обвинителни доказателства, а не изолирано от тях. Вярно е преценена версията на подсъдимия, изводима от обясненията му, като защитна такава, опровергана от другите доказателствени източници. Изяснено е, че подсъдимият е действал в нарушение на правилата за безопасност при провеждане на лов, а именно: да се стреля само по видима цел, да се стреля само когато се види животно, да не се стреля по храсти, да не се ходи със заредена пушка / на инкриминираната дата, преди започване на лова, на участниците в ловната дружина е направен надлежен инструктаж в тази насока /. В конкретния случай, ловът е бил организиран за стрелба по диви прасета, а правилата за безопасност са изключвали поразяването на друг вид животни. При правилно установените релевантни факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Деянието е съставомерно по чл. 123, ал. 4 вр. ал. 1 НК и такава е възприетата правна квалификация. Липсва хипотезата на случайно деяние по чл. 15 НК, какъвто верен извод са извели и съдилищата по същество. Това е така, защото деецът не е предвиждал настъпването на престъпния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди и предотврати / ако би спазил правилата за безопасност при провеждане на лова, не би допуснал настъпването на съставомерните последици /. Следователно, правилно са решени въпросите относно субективната страна на деянието. Доводът за влошеното здравословно състояние на извършителя като основание за отпадане на наказателната му отговорност не може да бъде споделен, тъй като, в конкретния случай, това се явява ирелевантно за съставомерността на деянието. Не може да бъде уважено искането за приложение на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК /, тъй като предпоставките на посочената хипотеза не са налице / жалбоподателят не е осъден за несъставомерно деяние /. Липсата на нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Военноапелативния съд, а искането в тази насока не може да бъде уважено. Не е налице и релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наказанието е индивидуализирано при балансиращи отговорността обстоятелства, като е отчетена завишената степен на обществена опасност на деянието и ниската степен на обществена опасност на дееца. Определеното наказание една година и шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, е съобразено и с целите по чл. 36 НК. Следователно, наложеното наказание отговаря на законовия критерий за справедливост, залегнал в чл. 348, ал. 5 НПК, поради което не може да бъде уважено искането за неговото смекчаване. Правилно са решени и въпросите, касаещи гражданската отговорност. Определените обезщетения за неимуществени вреди в полза на наследниците на пострадалия / негови дъщери / са съобразени с принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Не са налице основания за редуциране на размерите на уважените граждански искове, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение на Военноапелативния съд № 50 от 28.12.2012 г, по ВНОХД № 47/12. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: