4 Р Е Ш Е Н И Е № 166 София, 14.05.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на девети май две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: З. А. БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 994 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 162 от 05.02.2013 година е допуснато касационно обжалване на решение № 984 от 09.06.2012 година по гр.д. № 4215/2012 година на Софийски апелативен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявени от К. Б. Ч. и В. Б. К. против Т. С. Б., всички от [населено място] Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 59 ЗЗД вр. с чл. 7 ЗВСОНИ относно момента, от който се дължи обезщетение на реституирания собственик за ползване на имота без основание. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 32 от 28.02.2011 г. по гр.д. № 595/2010 г. на ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, обезщетение за ползване на имот без основание се дължи на реституирания собственик по чл. 7 ЗВСОНИ от момента на влизане в сила на съдебното решение, с което се признава за установено, че e собственик по отношение на придобилите го след одържавяването лица. Преди влизане в сила на решението по иска по чл. 7 ЗВСОНИ, с което се прогласява нищожността на придобивната сделка от държавата, лицата, от които имотът е бил одържавен не могат да се легитимират като собственици; да ревандикират имота от трети лица, съответно да пропуснат ползи от имота. Същият извод следва и от възприетата постановка в Тълкувателно решение № 1 от 1995 г. ОСГК ВС, съгласно която собствениците на одържавени имоти не могат да искат пропуснати ползи и добиви от имотите за времето, през което са били одържавени, но не дължат и разноските, които са били направени за поддържане или подобряване на имота. В обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е прието за установено, че ищците са собственици по отношение на ответницата на апартамент № 18 в сградата на [улица], [населено място] - с решение от 15.07.2004 г. по гр.д. № 407/2003 г. на Софийски градски съд, оставено в сила с решение № 509 от 11.07.2006 г. по гр.д. № 127/2005 г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд, правото им собственост върху имота по отношение на ответницата е признато на основание чл. 7 ЗВСОНИ. В периода от 08.12.2003 г. до 08.12.2006 г. процесният апартамент е бил ползван от ответницата. При така установените факти в решението е прието, че ответницата е ползвала имота без основание, поради което дължи на ищците обезщетение в размер на пазарният наем на имота, което с оглед предявения петитум се дължи в размер на 15072 лева. Прието е, че обезщетението се дължи от момента на влизане в сила на ЗВСОНИ; че за реституирания собственик след успешно проведен иск по чл. 7 ЗВСОНИ отпадането на пречката за реституция е от влизане в сила на съдебното решение, с което е признато правото му на собственост, но правото за обезщетение за ползване без основание на реституирания имот е от датата на влизане на закона в сила – 25.02.1992 г. Прието е, че направеното от ответницата възражение за прихващане със стойността на извършени в имота подобрения е основателно до размер на 5800 лева, която сума е прихваната от дължимото обезщетение от 15072 лева и на основание чл. 59 ЗЗД е присъдена сумата 9272 лева. Като основателен е уважен и предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 1300 лева, съставляващи обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение от 9272 лева за периода от 08.12.2003 г. до 08.12.2006 г. За разликата до предявения размер от 15072 лева искът с правно основание чл. 59 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен. В касационната жалба против решението на Софийски апелативен съд, постъпила от Т.С. Б. се поддържа, че съдът е формирал неправилен извод относно началният момент, от които се дължи обезщетение по чл. 59 ЗЗД за пропуснати ползи от имота. Изложени са доводи и за необоснованост на извода, че ответницата е ползвала имота през процесния период. Ответниците по касационната жалба К. Б. Ч. и В. Б. К. я оспорват като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въведените с касационната жалба оплаквания относно определянето за началния момент на обезщетението по чл. 59 ЗЗД са основателни. Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 59 ЗЗД вр. с чл. 7 ЗВСОНИ, неправилен е формираният във въззивното решение извод, че обезщетение се дължи от влизане в сила на ЗВСОНИ. Съдебното решение по гр.д. № 407/2003 г. на Софийски градски съд е влязло в сила на 11.07.2006 г. с потвърждаването му с решение № 509 от 11.07.2006 г. по гр.д. № 127/2005 г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд, поради което за периода от 08.12.2003 г. до 11.07.2006 г. искът е неоснователен. Обезщетение в размер на месечния наем се дължи за времето от 12.07.2006 г. до 08.12.2006 г. или за четири месеца и двадесет и шест дни при месечен наем от 995 лева се дължи общо сумата 4842,34 лева. Решението е неправилно и в частта му, с която е уважено направеното от ответницата възражение за прихващане за извършени в имота подобрения през 1997 г. Реституираният по чл. 7 ЗВСОНИ собственик не може да претендира за пропуснати ползи от имота до влизане в сила на съдебното решение, с което отпада пречката за реституция, но не дължи и разходите за извършени преди решението подобрения в имота. Касационното оплакване за необоснованост на извода, че ответницата е ползвала имота в процесният период е неоснователно. Въззивният съд е формирал изводите си въз основа на доказателствата по делото, в т.ч. показания на свидетелите М. Б. и Р. Р., съгласно които след 2003 година ответницата е ползвала имота, отдавайки го под наем на трети лица. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД се отхвърли като неоснователен над размер от 4842,34 лева. Като неоснователен следва да се отхвърли и искът с правно основание чл. 86 ЗЗД поради липса на доказателства за покана за плащане на обезщетение преди датата на завеждане на иска. С оглед изхода на делото, решението следва да бъде изменено и в частта му за съдебните разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат редуцирани до размер от 376 лева, платими от ответницата и 304 лева, дължими от ищците, като на касатора се присъдят, съобразно уважената част от иска и разноски пред касационната инстанция в размер на 876,58 лева или след изчисление на разноските по делото по компенсация на ответницата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 804,38 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 984 от 09.06.2012 година по гр.д. № 4215/2012 година на Софийски апелативен съд в частта му, с която предявените от К. Б. Ч. и В. Б. К. против Т. С. Б. искове с правно основание чл. 59 ЗЗД са уважени над размер от 4842,34 лева до 9272 лева, съставляващи обезщетение за ползване на апартамент № 18 в сградата на [улица], [населено място] за периода от 08.12.2003 г. до 11.07.2006 г.; частта, с която е присъдено на основание чл. 86 ЗЗД обезщетение в размер на 1300 лева, както и в частта му за съдебните разноски. ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Б. Ч. и В. Б. К. против Т. С. Б. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД над размер от 4842,34 лева до 9272 лева, съставляващи обезщетение за ползване на апартамент № 18 в сградата на [улица], [населено място] за периода от 08.12.2003 г. до 11.07.2006 г.; частта, както и н частта, с която е присъдено на основание чл. 86 ЗЗД обезщетение в размер на 1300 лева. ОСЪЖДА К. Б. Ч. с ЕГН [ЕГН] и В. Б. К. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на Таня С. Б. с ЕГН [ЕГН] сумата 804,38 лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: