Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
София,21.02.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 865 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.303,ал.1,т.4 ГПК.
Образувано е по молбата на А. В. Д.,действащ като [фирма] за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС,ІІІ ГО,постановено на 26.10.2009г. по г.д.№837/2008г. Поддържа,че е налице друго,влязло в сила съдебно решение,с което е разрешен въпросът досежно факта дали имотът,предмет на сключения на 25.07.1996г. между А. В. Д.,действащ като [фирма] и Ф. С. предварителен договор за продажба е индивидуализиран,а оттам и дали предварителният договор е нищожен.
Ответниците по молбата Н. Т. С.,Д. Ф. С., В. Ф. С. и Ж. Ф. С.,действащ чрез своя законен представител Н. Т. С.,не изразяват становище.
Молбата е подадена в срока по чл.305 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306,ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна,приема следното:
Влязло в сила съдебно решение,с което спорът между страните е решен по същество,може да бъде отменено на основание чл.303,ал.1,т.4 ГПК само ако между същите страни,на същото основание и за същото искане е постановено в друго исково производство влязло в сила решение, което му противоречи. В случая се поддържа,че е налице противоречиво разрешаване на един и същи спорен въпрос в решение, постановено на 01.08.2003г. по гр.д.№6115/2001г. по описа на Софийски районен съд,26 състав.
С решението,отмяна на което се иска,тричленен състав на ВКС,ІІІ ГО е отменил решението на Софийски градски съд от 12.02.2007г. по гр.д.№2768/2006г. и вместо това е осъдил А. В. Д., извършващ търговска дейност под [фирма] да заплати на Н. Т. С. сумата 6865лв. и на Ж. Ф. С., Д. Ф. С. и В. Ф. С. всекиму по 1375лв. на основание чл.70,ал.3 вр. чл.72,ал.1 ЗС ведно със законната лихва от 12.07.2001г. на основание чл.86 ЗЗД,както и общо на четиримата сумата 1710лв. разноски. Прието е,че на 25.07.1996г. между А. В. Д. и наследодателя на ищците е сключен предварителен договор, съгласно който първият обещава да продаде на втория реална част-по-голямото помещение от магазин срещу сумата 6180 /неденоминирани/ лв., от които получава 3590 /неденоминирани/ лева и предава владението на обещаната част,а остатъкът от 2590 неденоминирани лева остава да се дължи при сключване на окончателния договор в 5-годишен срок. След предаване на владението наследодателят на ищците възлага на св.Х. извършването на уговореното по предварителния договор преустройство, отделяне и узаконяване на магазина съгласно одобрен архитектурен проект и акт за узаконяване от 14.11.1996г., както и ремонт на голямото помещение,срещу което е заплатил възнаграждение,надхвърлящо 50000лв. като с извършените работи цената на общия магазин към момента на отстраняване на ищците от владението /04.05.2002г./ се е увеличила с не по-малко от 11000лв. Прието е,че предмет на договора от 25.07.1996г. е по-голямото помещение съгласно одобрения архитектурен проект и акта за узаконяване от 14.11.1996г.,тъй като това са документите,които съдържат изявления на ответника непосредствено след сключването на предварителния договор и изпълнението на уговореното преустройство. Прието е,че обектът на предварителния договор е надлежно индивидуализиран,постигнато е съгласие за предмета на договора и възражението за нищожност поради липса на съгласие е неоснователно.
Доводите на молителя,че така постановеното от ВКС решение противоречи на влязлото в сила решение на Софийски районен съд по гр.д.№6115/2001г. са неоснователни – не е налице идентичност на предмета в двете производства.Предмет на разглеждане в производството по гр.д.№6115/2001г. е обявяването на сключения на 25.07.1996г. предварителен договор за окончателен,докато в производството по гр.д.№837/2008г. на ІІІ ГО на ВКС е разгледан осъдителен иск за присъждане стойността на извършените в имота,предмет на този договор, преустройства и ремонтни работи,довели до увеличението на неговата стойност. Противоречивите констатации на съдилищата за осъществяването на определен факт или за определено обстоятелство /в случая за индивидуализацията на имота,предмет на предварителния договор/,както и правните изводи за последиците от този факт или обстоятелство,не обуславят наличие на основание за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.4 ГПК,ако предметът на разглеждане по делата е различен. Противоречиви са по смисъла на чл.303,ал.1,т.4 ГПК онези решения,които по различен начин разрешават по същество идентичен правен спор,т.е. постановяват различен правен резултат за съществуването на едно и също право. В случая не е налице идентичност нито дори сходство на претенциите, предмет на разглеждане по гр.д.№837/2008г. на ІІІ ГО на ВКС и гр.д.№6115/2001г. по описа на СРС,26 състав - не е налице идентичност нито на основанието,нито на искането. Поради тези съображения следва да се приеме,че предпоставките на чл.303,ал.1,т.4 ГПК не са налице и подадената молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от А. В. Д., действащ като [фирма] молба за отмяна на решение №686/26.10.2009г.,постановено от ВКС,ІІІ ГО по гр.д.№837/2008г.
Председател:
Членове:
|