Р Е Ш Е Н И Е № 133 гр. София, 10 октомври 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Николай Любенов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 588/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от подсъдимия М. Д. А., чрез защитника си адв.Д. срещу решение №78 от 03.05.2018 г., постановено по внохд №112/2018 г. по описа на Варненски апелативен съд. В жалбата се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК. Твърди се, че независимо от обемните и задълбочени мотиви на обжалваното решение, в частта относно наказанието се констатират противоречия и липса на преценка от страна на въззивния съд на всички обстоятелства, имащи отношение към правилното му отмерване, както и неправилна интерпретация на някои от доказателствата, което според защитата обосновава касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК,а именно липса на мотиви. По-нататък, оспорва се извода на съда, че като отегчаващо отговорността обстоятелство е прието миналото на подсъдимия като водач на МПС, както и заключението му, че отегчаващите отговорността обстоятелства превалират над смекчаващите. Изразява се несъгласие и с преценката на въззивната инстанция ,свързана с обстоятелствата, касаещи постигане целите по чл.36 от НК. Акцентът в жалбата е поставен по отношение отказа на Варненски апелативен съд да приложи института на условното осъждане. Моли се да бъде изменено атакуваното решение, като бъде приложена разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК-изтърпяването на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено за максимално предвидения в закона срок, алтернативно- делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на подсъдимия –адв.Д. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направените искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение. Прокурорът посочва, че независимо от добрата професионална и личностна характеристика на подсъдимия и факта ,че не е осъждан, данни за личността му се извеждат и от спецификата на конкретно извършеното престъпление. А тя сочи на допуснати от подсъдимия груби нарушения на правилата за движение по пътищата. Счита, че не следва да бъде подминаван и факта на многократното му санкциониране по административен ред за нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, което го характеризира като системен нарушител и показва липса на ефективно въздействие на административните наказания върху поведението му като водач на МПС. В обобщение пледира, че целите на наказанието, визирани в закона налагат подсъдимия да изтърпи наказанието си ефективно. Повереникът на частния обвинител М. Н., адв.С. се присъединява към становището на прокурора, заявявайки ,че решението на апелативната инстанция е законосъобразно и изключително добре мотивирано. Моли да не бъде уважавана касационната жалба.Претендира и разноски. Упражнявайки правото си на последна дума, подсъдимият М. Д. А. изказва съжаление за стореното и моли да му се даде възможност да се поправи. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №13 от 09.02.2018 г., постановена по нохд №1548/2017 г., Варненски окръжен съд е признал подсъдимия М. Д. А. за виновен в това, че на 02.04.2017 г. в [населено място], при управление на МПС „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] нарушил чл.21 ал.1 и чл.6 ал.1 от ЗДвП и чл.37 ал.7 т.1 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С. А. Н., поради което и на основание чл.343 ал.1 б.“в“ във вр.с чл.342 ал.1 и чл.58а ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. С присъдата, на основание чл.343г от НК на подсъдимия А. е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.В негова тежест са възложени направените по делото разноски. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия, който чрез своя защитник я е обжалвал пред Варненски апелативен съд. С решение №78 от 03.05.2018 г., постановено по внохд №112/2018 г., АС-Варна е изменил първоинстанционната присъда, като е оправдал подсъдимия А. за това да е нарушил правилото на чл.6 т.1 от ЗДвП. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Претенцията на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, намерило израз в липса на мотиви на въззивното решение в частта относно наказанието, не може да бъде удовлетворена. Такъв недостатък не се констатира. Мотивите на съда се характеризират с изчерпателност и детайлност, макар и да страдат от известна хаотичност, която обаче в никакъв случай не ги прави неразбираеми или пък да поставя под съмнение действителната воля на въззивния съдебен състав. Впрочем, не съществува пречка въз основа на едни и същи фактически обстоятелства, въззивната инстанция да коригира извода на първостепенния съд относно степента на обществената опасност на деянието и/или дееца, в случаите, когато установи неправилност в неговата преценка, като разбира се изложи собствени мотиви за това. Няма пречка да направи и нова оценка, като изключи от кръга на смекчаващите или отегчаващите отговорността обстоятелства някои, които според него незаконосъобразно са били отчетени. Точно това е сторил и АС-Варна, изразявайки несъгласие единствено с извода на първостепенния съд, че направеното самопризнание от подсъдимия следва да бъде преценено като смекчаващо вината обстоятелство. В тази насока изложените съображения от контролираната съдебна инстанция се възприемат от настоящия съд. По отношение на останалите смекчаващи обстоятелства, отчетени от ОС-Варна, въззивният съдебен състав е посочил „че не е установил пропуск“ в дейността на решаващия съд. За разлика от първата инстанция, АС-Варна е приела, че отегчаващите отговорността обстоятелства превалират над смекчаващите, но липсата на съответен протест/жалба от частното обвинение не му е позволила да завиши размера на вече определеното наказание лишаване от свобода от три години, редуцирано на две години, което е било изрично отразено в мотивите на решението. В жалбата и в пледоарията на защитника на подсъдимия се поставя акцент върху законосъобразността на отказа на въззивната инстанция да приложи института на чл.66 от НК. В тази насока е и първото и основно искане, във връзка с което настоящият касационен състав намира следното: Наказателният кодекс подчертава преобладаващото значение на задачата за поправяне на престъпния деец, при преценката относно приложението на института на условното осъждане, без разбира се да игнорира въздействието, което последното ще окаже върху останалите членове на обществото. Съдебната практика също е постоянна във виждането си, че за приложението на института на условното осъждане е необходимо да се разгледа преди всичко въпроса, дали подсъдимият може да бъде поправен без ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като съдът е длъжен да направи тази преценка и с оглед нуждите на генералната превенция, защото и тя е цел на наказанието. Следователно необходимо е диалектически да се съчетаят изискванията на специалната превенция с тези на генералната. Ето защо, когато съдът преценява дали наказанието да бъде изтърпяно ефективно или условно, той трябва да вземе предвид, както личните качества на подсъдимия, така и конкретната обществена опасност на престъплението. В актуалната съвременност транспортните престъпления се характеризират с изключителна динамика и разпространеност, което в принципен план предпоставя налагане на такова наказание, което да осигури психическо въздействие не само върху дееца , но и върху другите членове на обществото. Това въздействие следва да бъде разгледано в две насоки: 1.възпитателно и 2. предупредително -насочено към създаване на условия, мотивиращи въздържане от действия, които могат да предизвикат престъпни последици. Разбира се, във всеки отделен случай подлежи на преценка конкретната обществена опасност на деянието и дееца и дали с оглед на нея, целите по чл.36 от НК ще се постигнат чрез ефективно или условно изтърпяване на наказанието. Прилагането на института на условното осъждане всякога е свързано с изграждането на положителен извод,че целите на наказанието ще бъдат постигнати и без въдворяването на лицето в пенитенциарно заведение. Съдебната практика познава случаи, в които независимо от положителната характеристика на личността, тя не е в състояние да превалира над тежестта на извършеното, така че да изисква по-благоприятно наказателно-правно третиране на извършителя. Действително по настоящето дело подсъдимият е с отлични характеристични данни, социално адаптирана и трудово ангажирана личност, като деянието по настоящето дело се явява инцидентно в неговия живот. От друга страна обаче, не може да се пренебрегне факта, че данни за личността на дееца произтичат и от спецификата на конкретно извършеното от него престъпно деяние. В този смисъл не следва да бъдат подминати без внимание обстоятелствата, свързани с това, че подсъдимият А. е извършил две от най-тежките нарушения на правилата за движение по пътищата, а именно управление на превозно средство с превишена скорост и преминаване на червен сигнал на светофара. Разгледано само по себе си всяко едно от тези нарушения е с изключителна степен на тежест, а кумулирането им прави деянието особено опасно, абсолютно неприемливо и в крайна сметка води до завишаване и на личната обществена опасност на дееца. Осъществявайки тези две нарушения, подсъдимият не само е отнел живота на един млад човек, чието поведение на пътното платно е било правомерно /намирал се е на разделителен остров между двете платна за движение/, но е поставил в опасност и други лица- пътуващите в правомерно движещия се л.а. „марка“, сред които са били и две деца, както и намиращия се в близост до пострадалия на разделителния остров друг пешеходец. В допълнение, от значение се явяват и обстоятелствата, че деянието е извършено в централната част на [населено място], в оживен район с интензивно движение на хора и превозни средства, в час от денонощието- около 19 часа, който предполага усилен автомобилен и човешки трафик. Не без значение е и величината, с която подсъдимият е превишил скоростта на движение, която е почти два пъти допустимата от закона. И на последно място, на преценка подлежи и поведението на подсъдимия като водач на МПС, което видно от приложената на л.91-92 от Д.П справка, не се отличава с акуратност и дисциплинираност. Вярно е,че болшинството от наложените му санкции по административен ред са с голяма давност, но са налице и такива /фишове от 2012 г.,2013г.,2014г./, които не попадат под горната квалификация, и не могат да бъдат пренебрегнати, още повече,че две от тях касаят отново управление на МПС с превишена скорост. Съвкупността от посочените обстоятелства налага извод, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на дееца се налага изолирането на А. от обществото и въдворяването му в пенитенциарно заведение, макар и за относително кратък срок, какъвто е срокът на наложеното му наказание лишаване от свобода- две години. Ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода ще спомогне за ефективната преоценка и осмисляне на поведението на подсъдимото лице в посока бъдещо недопускане на нарушения при управление на МПС, а от друга -ще въздейства възпиращо спрямо другите членове на обществото. Ето защо, ВКС намира искането за приложение на института на условното осъждане, за неоснователно. Пред касационната инстанция, повереникът е поискал осъждането на подсъдимия за разноските, направени от частния обвинител на всички съдебни инстанции, позовавайки се на основанието по чл.38 ал.2 във вр.с ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК, когато подсъдимият е признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските, направени от частния обвинител, ако последният е направил такова искане. В настоящия случай, повереникът на частния обвинител в съдебното заседание пред ВКС е направил искане за присъждане на разноските. От друга страна обаче, ВКС е компетентен да се произнесе единствено по разноските, които са направени в касационното производство. По отношение на разноските, сторени пред първата и втората инстанция, процесуалния ред е чл.306 от НПК, тъй като в противен случай, произнасянето на ВКС би лишило страните от възможността коментирания въпрос да бъде разгледан на две съдебни инстанции. Ето защо, претенцията на повереника на частния обвинител за разноските, направени пред ОС-Варна и АС-Варна следва да бъде разгледан по реда на чл.306 от НПК от първоинстанционния съд. По-нататък, съгласно чл.38 ал.2 от ЗА, в случаите на безплатна адвокатска помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът го определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати. От представеното пред ВКС пълномощно е видно, че оказаната адвокатска помощ в касационното производство е била безплатна за частния обвинител. При тези съображения, поисканите разноски в размер на 800 лв. /минималния размер по Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения- чл.13 т.3/ следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия М. А.. В заключение, ВКС намери, че не са налице претендираните касационни основания, поради което прие, че касационната жалба на подсъдимия следва да бъда оставена без уважение. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦЕОНЕН СЪД, трето н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №78 от 03.05.2018 г., постановено по внохд № 112/2018 г. по описа на Варненски апелативен съд, НО. ОСЪЖДА подсъдимия М. Д. А., [ЕГН] да заплати на адв. Н. В. В. от АК-Варна направените разноски за адвокатска помощ на частния обвинител М. Т. Н. пред ВКС, в размер на 800 /осемстотин/ лева. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/