18 Р Е Ш Е Н И Е
№ 50013
София, 24.03.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд - Търговска колегия, I т.о., в открито заседание на тринадесети февруари, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:Председател: Евгений Стайков
Членове: Ирина Петрова
Елена Арнаучкова
при секретар Ина Андонова
след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 855 по описа на ВКС за 2022г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по подадената чрез юрисконсулт М. В. касационна жалби на ЗК „Лев инс“ АД (предпочитан ответник) и подадената чрез адв.А. Д. касационна жалба на Б. А. А. (подпомагаща страна ответниците ЗК „Лев инс“ АД и Гаранционен фонд), срещу решение № 325 от 02.04.2021г. по възз.гр.д. № 2638/2020г. на САС и по подадената чрез адв. Елена Петрова касационна жалба на Б. А. А. срещу решение № 891/23.07.2021г. за изменение и допълване по реда на чл.248 и чл.250 ГПК на решение № 325 от 02.04.2021г. по възз.гр.д. № 2638/2020г. на САС.
С определение № 50641/30.11.2022г. по т.д.№ 855 по описа на ВКС за 2022г. е допуснато касационно обжалване на измененото и допълнено решение № 325 от 02.04.2021г. по възз.гр.д. № 2638/2020г. на САС в частта, с която е отменено решение № 285/13.01.2020г. по гр.д.№ 10590/2017г. на СГС за отхвърляне на иска на Н. К. против ЗК „Лев инс“ АД, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000лв., и е постановено друго за осъждане на ЗК „Лев инс“ АД да заплати на Н. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.07.2017г. до окончателното изплащане, в частта, с която е обезсилено решение № 285/13.01.2020г. по гр.д.№ 10 590/2017г. на СГС за осъждането на Гаранционен фонд да заплати на Н. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000лв., ведно със законната лихва, считано от 11.04.2017г. до окончателното изплащане и в частта за разноските.
Касационното обжалване е допуснато на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по материалноправния въпрос: За наличието на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл.483, ал.5 КЗ в случаите, когато използването на МПС с временни табели с регистрационен номер е в несъответствие с установения към момента на сключване на застрахователния договор специален регистрационен режим в Наредба № I –45 от 24 март 2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства/ обн. ДВ бр.31/2000г./, както и на основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по материалноправния въпрос: За приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Като необжалвано, измененото и допълнено решение № 325 от 02.04.2021г. по възз.гр.д. № 2638/2020г. на САС е влязло в сила в частта, с която е потвърдено решение № 285/13.01.2020г. по гр.д.№ 10 590/2017г. на СГС за отхвърляне на иска на Н. К. за обезщетение за неимуществени вреди против ЗК „Лев инс“ АД за размера над 120 000лв. до пълния предявен размер от 170 000лв., и в частта, с която е обезсилено решение № 285/13.01.2020г. по гр.д.№ 10 590/2017г. на СГС за отхвърляне на иска на Н. К. за обезщетение за неимуществени вреди против Гаранционен фонд за размера над 120 000лв. до пълния предявен размер от 170 000лв.
Касаторът ЗК „Лев инс“ АД релевира оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.Въвежда доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, че поведението на Б. А., като водач на МПС, е било противоправно, че временните табели с регистрационен номер са били правомерно използвани за управлявания от него лек автомобил „Форд Мондео“ и произтичащите от тях изводи за наличие на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на деликтната отговорност на Б. А. и за наличие на предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на касатора. Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за отхвърляне на предявените срещу касатора искови претенции, както и за присъждане на разноски.
В подадените писмени отговори ищцата Н. К. и евентуалният ответник Гаранционен фонд оспорват касационната жалба на ЗК „Лев инс“АД. Претендират за присъждане на разноски.
В касационната жалба на Б. А. срещу решение № 325 от 02.04.2021г. по възз.гр.д. № 2638/2020г. на САС са релевирани оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Въведени са доводи за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в нарушение с чл.52 ЗЗД. Оспорват се изводите на въззивния съд, че поведението на Б. А., като водач на МПС, е било противоправно, както и, че е ирелевантно дали и водачът на спрелия автомобил „ВАЗ 2121“ е извършил противоправно деяние, като не го е спрял на безопасно място и не го е сигнализирал чрез пътен триъгълник. Искането е за отмяна на решението и за отхвърляне на исковете, евентуално – за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди, при съобразяване на процента на съпричиняване.
В касационната жалба на Б. А. против допълнителното решение № 891/23.07.2021г. са релевирани оплаквания за недопустимост, основани на доводи за постановяването му по молба, подадена извън срока по чл.248 и чл.250 ГПК.
Не са постъпили в срок писмени отговори на касационните жалби на Б. А..
В откритото съдебно заседание процесуалният представител на ответно застрахователно дружество ЗК „Лев инс“ АД юрисконсулт М. В. поддържа въведените в касационната жалба на дружеството доводи за липса на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и за наличие на съпричиняване. Претендира за присъждане на разноски и възразява за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ищцата.
В откритото съдебно заседание пълномощникът на ищцата Н. К. адв.Й. Й. претендира за отхвърляне на касационната жалба на ЗК „Лев инс“АД и за присъждане на разноски.
Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по по чл.290 ГПК, след като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел за установено от представения по делото констативен протокол с пострадали лица от 26.11.2016г. настъпването на 26.11.2016г., ок.1.45ч., на пътно-транспортно произшествие с участието на управлявания от подпомагащата страна Б. А. лек автомобил „Форд Мондео“, с временен рег. № 005Б860, като този регистрационен номер е бил преди това предоставен на водача Б. А. от управителя на „М.-Й.“ ЕООД, и автомобил „ВАЗ 2121“, с рег. [рег.номер на МПС] , в резултат на което е причинена смъртта на три лица, едно от които - М. Н.. От заключението на САТЕ по делото решаващият състав е установил, че ПТП е настъпило на пътя между [населено място] и [населено място], на ок.185 м след табелата за [населено място], на продължителен прав участък, с влажна асфалтова пътна настилка от наличието на мъгла, която е намалявала далечината на видимостта, при следния механизъм на ПТП: Въззивният съд е приел, че лекият автомобил „ВАЗ 2121“ е бил спрян с включени фарове на къси светлини срещу посоката си на движение в лентата за насрещно движение, с левите си колела на левия банкет, в посока от [населено място] към [населено място], а пътуващите в него, сред които и водачът М. Н., са били излезли от автомобила и са били застанали зад него, организирайки изваждането от канавката на друг, катастрофирал преди това, лек автомобил.Установил е, че в този момент управляваният от Б. А. лек автомобил „Форд Мондео“ се е движел в дясната пътна лента в посока към [населено място], на къси светлини, със скорост ок.100-101 км./ч., която скорост е била по-висока от технически безопасната за условията на реалната метеорологична видимост от 62 км./ч., като водачът не е видял своевременно фаровете на спрелия срещу него лек автомобил „ВАЗ 2121“ и се е поставил в невъзможност да задейства спирачките, и, без да спира, го е ударил челно със скорост ок 100 км./ч., като в резултат на удара лекият автомобил „ВАЗ 2121“ е бил отблъснат назад със скорост от ок.56 км./ч, с която е ударил стоящите зад него четирима пострадали. От заключението на САТЕ решаващият въззивен състав е приел за установено, че причини за настъпване на пътното произшествие са както действията на водача на лекия автомобил „ВАЗ 2121“ М. Н., изразяващи се в спиране на автомобила в лентата за насрещно движение, без да постави предупредителен светлоотразителен триъгълник на безопасно разстояние, така и действията на водача на лекия автомобил „Форд Мондео“, изразяващи се в движение със скорост ок.100км./ч, която е над разрешената и значително по-висока от технически безопасната при движение при наличие на мъгла и собствените му възможности, както и в управление на МПС с концентрация на алкохол 1.63 промила. Въззивният съд е приел за установено, че водачът на автомобила „Форд Мондео“ не е имал възможност да види пострадалите пешеходци, дори и те да са били със светлоотразителни жилетки, тъй като те са се намирали зад автомобила „ВАЗ 2121“, а видимостта е била намалена от мъглата. Установил е от заключението на СМЕ по делото, че М. Н. е получил в резултат от ПТП тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма, която е причинила смъртта му. От показанията на свидетеля С. К. въззивният съд е приел за установено, че ищцата Н. К. е живяла на съпружески начала с М. Н. в продължение на 20 години и по време на съжителството им се родило дете, двамата са имали добри взаимоотношения, разбирали са се и заедно са се грижили за детето си, а ищцата е приела тежко смъртта на М. Н., който е осигурявал основно доходите на семейството и се е променила след нея, постоянно е плачела и е получавала задушавания, налагащи използването на успокоителни медикаменти. Счел е за установено от представената по делото справка от ИЦ на ГФ, че за автомобил с рег.№ 005 В 860 е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица BG/22/116002600835, със срок на застрахователното покритие от 07.10.2016г. до 06.10.2017г., като застрахователният договор е бил сключен между „М.-Й.“ ЕООД и ЗК „Лев инс“ АД, за автомобил AVA с шаси № [ЕГН] и с временен рег. № 005 В 860.Приел е за установено, че ищцата е предявила застрахователна претенция пред ЗК „Лев инс“ АД на 11.01.2017г., както и пред ГФ на 11.04.2017г., който е отказал изплащане на обезщетение, поради наличие на застраховка „Гражданска отговорност“.
Въз основа на тази фактическа обстановка въззивният съд е приел, че причина за настъпването на ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил „Форд Мондео“. Счел е, че той е допуснал да настъпи процесното ПТП, тъй като, макар да е бил длъжен и е могъл, не е изпълнил задължението си по чл.20, ал.2 ЗДвП да избере скорост, съобразена с характера и интензивността на движението, както и с конкретните условия на видимост, която да му позволи да намали скоростта и да спре пред всяко предвидимо препятствие, като той е могъл и да е бил длъжен да забележи спрелия в неговото платно автомобил с включени къси светлини, но не е предприел дори спасителна маневра чрез аварийно спиране и навиване на волана наляво, за да избегне сблъсъка. По тези съображения и, тъй като, на осн. чл.45, ал.2 ЗЗД, вината се предполага, въззивният съд е приел, че е налице фактическият състав на непозволеното увреждане, пораждащ деликтната отговорност на подпомагащата страна Б. А., като водач на лекия автомобил „Форд Мондео“.Приел е за ирелевантно дали и водачът на спрелия автомобил е извършил противоправно деяние, като не го е спрял на безопасно място и не го е сигнализирал чрез пътен триъгълник, предвид солидарната отговорност, съгласно чл.53 ЗЗД, при причиняване на увреждането от неколцина.Изводът, че ответното застрахователно дружество е обезпечавало деликтната отговорност на собственика, ползвателите, държателите вкл. водачите на лекия с поставени временни табели, обект на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, е основан на представената по делото справка от ИЦ на ГФ, извършена по временен рег. № 005 В 860, заедно с установената в чл.574, ал.12 КЗ оборима презумпция за достоверност на данните в ИЦ на ГФ, приемайки, че по делото не е представена застрахователната полица, обективираща договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.В подкрепа на този извод въззивният съд е посочил, че застрахователната полица в справката на ИЦ на ГФ е описана и в констативния протокол; временните регистрационни номера не са били отнети от владението на управителя на дружеството неправомерно, а са били предоставени доброволно от застраховащия на делинквента „за придвижване на горепосочения автомобил до работната площадка по седалище на дружеството с цел евентуалното закупуване на същия; чл.30 от Наредба № 1045 от 24.03.2000г.няма посоченото от застрахователя съдържание; отклоняването на водача на автомобила с временни табели от задължението да го управлява само за посочените цели в чл.30 от Наредба № I –45 от 24 март 2000г. не може да освободи нито него, нито застрахователя му от отговорност, както и, по арг. от чл.8, ал.2 и чл.9 от Наредба № 49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане…., обхватът на застраховката „ГО“, издадена от застраховател по регистрационен номер на временни табели, се разпростира във всички случаи на причиняване на вреди при управлението на автомобила с временни номера. При определяне на размера на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, на осн.чл.52 ЗЗД, въззивният съд е съобразил силната, дълбока и хармонична емоционална връзка на ищцата с пострадалия М. Н., изградена на взаимно разбирателство и подкрепа, като между съпрузи, внезапната и неочаквана загуба на морална и духовна подкрепа и високият интензитет и продължителността на изпитаните от ищцата страдания.
По въпроса за застрахователното покритие по чл.483, ал.5 КЗ :
Отговорът му изисква анализ на приложимата нормативна уредба към момента на сключване на застрахователния договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в случая към 06.10.2016г.
Съгласно разпоредбата на чл.483, ал.5 КЗ, търговците по смисъла на Търговския закон, извършващи внос и продажба на моторни превозни средства, които получават временни табели с регистрационен номер, са длъжни да сключат задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за тези временни табели. Застраховката се сключва само по регистрационния номер на временните табели за срока на валидност на временните табели, но не повече от една година.
Подробна поднормативна регламентация за условията и реда за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях се съдържа в Наредба № I –45 от 24 март 2000г. на МВР за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства( обн. ДВ бр.31/2000г. от 14 април 2000г.).Редът и процедурата за издаване на временни табели с регистрационен номер, както и правилата за тяхното използване са регламентирани подробно в чл.30 от наредбата. Съгласно ал.1 на чл.30 от наредбата, временни табели с регистрационен номер за срок от 1 година се предоставят на лице-търговец по см. на ТЗ, извършващо внос и продажба на превозни средства, за ползване при управление на МПС на територията на страната за тестване, придвижване до съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от един търговски обект до друг и до официално обявено изложение. Съгласно ал.10 на чл.30, временните табели се получават след представяне на дневник за завеждането им и пътни книжки, съобразно заявения брой табели, а, съгласно чл.30, ал.11 за всеки комплект временни табели се издава разрешение за временно движение. В ал.13 на чл.30 се съдържат изисквания за отразяване в дневника и пътните книжки на подробна информация за всички получени табели - серия и номера на документите за временното движение и срокът, за който са издадени, дата и час (от до) на използването, маршрут, цел на използване на табелите, трите имена на водача, представителя на търговеца и данните за марка, модел, номер на рама и цвят на превозното средство, както и изисквания за отразяване в пътната книжка на дата на ползване на табелите, пореден № от дневника, марка, модел, цвят и номер на рама на ползваното ПС, маршрут и цел на придвижването, час на излизане и час на връщане, име и фамилия и подпис на водача. Съгласно ал.13, т.2 на чл.30 от наредбата, пътната книжка трябва да се носи винаги при използването на ПС с временни табели с регистрационен номер и данните в нея трябва да съответстват на данните, записани в дневника. Изрично е предвидено ал.15 на чл.30 от наредбата, че временните табели с регистрационен номер се използват само за МПС, собственост на търговеца, от лицата, определени от него при подаване на заявлението, а в ал.16 на чл.30 от наредбата се съдържа изискване при използването на ПС с временните табели с регистрационен номер в ПС( или в теглещото МПС) задължително да присъства представител на търговеца, на който са предоставени табелите.
При анализ на посочените разпоредби се налагат следните изводи: Предмет на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл.483, ал.5 КЗ са временните табели с регистрационен номер, които да издадени по реда на чл.30 от Наредба на министъра на вътрешните работи № I –45 от 24 март 2000г. на търговец, извършващ внос и продажба на МПС. Застрахователното покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл.483, ал.5 КЗ не се отнася за конкретно МПС, а - за неограничен брой определяеми МПС, които са внесени в страната от търговеца, извършващ внос и продажба на автомобили, и предназначени за продажба, на които е монтирана временната регистрационна табела, издадена на търговеца по реда на чл.30 от Наредба № 1-45.Застрахователното покрие по чл.483, ал.5 КЗ се предоставя за временните табели с регистрационен номер при използването им за управление на МПС на територията на страната с цел тестване, придвижване до съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от един търговски обект до друг и до официално обявено изложение, както и при използването им в съответствие и с останалите изисквания на чл.30 от Наредба на министъра на вътрешните работи № I –45 от 24 март 2000г.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че отговорът на материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е: Не е налице застрахователното покритие по чл. 483, ал.5 КЗ, когато издадените временни табели с регистрационен номер на търговеца, извършващ внос и продажба на превозни средства, не са използвани в съответствие с чл.30 от Наредба на министъра на вътрешните работи № I –45 от 24 март 2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства( обн. ДВ бр.31/2000г. от 14 април 2000г.
По въпроса за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД:
Отговорът следва да се изведе от формираната по приложението на чл.51, ал.2 ГПК постоянна съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, обективирана в ППВС № 17/63, решение № 92/24.07.2013г. по т.д.№ 540/2012г., I т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г., II т.о., решение № 151 от 12.11.2012г. по т.д. № 1140/2011г., II т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/2012г., II т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/2013г., I т.о., решение № 206 от 12.03.2020г. по т.д. № 35/2009г., II т.о., и мн. други.В нея се приема, че, за да бъде намалено дължимото обезщетение при приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване. Надлежно възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ГПК в първоинстанционното производство може да бъде направено и след изтичане на срока за отговор на ИМ, ако е налице хипотезата на чл.147, т.1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението. Приносът на пострадалия трябва да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, съответно обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по чл.51, ал.2 ЗЗД също трябва да са конкретни. Ако застрахователят не е могъл да узнае за тези обстоятелства преди изтичането на срока за отговор на ИМ, те могат да бъдат наведени в първоинстанционното производство и след изтичането на този срок, съгласно чл.147, т.1 ГПК ( решение № 98/29.06.2016г. по т.д.№ 1499/2015г., I т.о., решение № 66/01.06.2017г. по т.д.№ 650/2016г., I т.о. решение № 134/18.11.2020г. по т.д.№ 1422/2019г., II т.о.).Ако ответникът не е направил в срока по чл.131 ГПК възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, но такова е релевирано своевременно от привлеченото от него трето лице – помагач (делинквента), ответникът има право да се позове на възражението за съпричиняване във въззивната жалба, като изложи доводи във връзка с правилността на първоинстанционното решение в тази част, и въззивният съд дължи произнасяне по него( решение № 163/31.10.2013г. по т.д.№ 82/2012г., II т.о., решение № 378/15.01.2016г. по гр.д.№ 1629/2015г. IV г.о.). Материалноправните предпоставки да намаляване на обезщетението при приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД са две:1) пострадалият обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно или не и 2) да е налице пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, като самото намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на общата вреда. При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие.
По същество и на въведените основания за касационно обжалване:
По делото е установено от фактическа страна следното:
Съгласно представеното по делото писмо от сектор ПП ОДМВР - В.Търново, временните табели с регистрационен № 005В860 са издадени на търговеца „М. –Й.“ ЕООД, в съответствие с чл.30 от Наредба № I –45 от 24 март 2000г.на МВР.В подадения в срок отговор на ИМ ответникът ЗК „Лев инс“ АД изрично е оспорил използването на валидно основание към момента на ПТП на тези временни табели за лекия автомобил „Форд Мондео“. Съгласно постъпилата в изпълнение на задължението по чл.192 ГПК молба от третото неучастващо по делото лице „М. –Й.“ ЕООД, то никога не е придобивало автомобила „Форд Мондео“ с рама № WF04XXGBB46S60685 и не може да представи документ за придобиването му и за предоставянето му за изпробване; официално не го е снабдявало с временен рег. № 005 В 860, а управителят на дружеството го е предоставил на 25.11.2016г. неофициално за ползване на Б. А. „за придвижване на автомобила до работната площадка по седалището на дружеството в [населено място], с цел евентуалното му закупуване“. Съгласно допълнителна молба от 10.08.2018г. на управителя на третото неучастващо лице, фактическото предоставяне на временния регистрационен номер на Б. А. не е отразявано в съставените от дружеството документи, няма приемо-предавателен протокол, разписка, договор и ли др. подобни документи, предаването на табелите не е отразено в нарочната книга за записване на подобни действия, не може да посочи обикновен маршрут на придвижване на лекия автомобил – от колко часа на конкретна дата и не е имало уговорка конкретно лице да извърши „пробно управление“. От представените по делото фактура за продажба от 08.07.2016г., данни за регистрация на прехвърляне на собствеността от 08.07.2016г., писмо до Б.А. от 11.07.2016г., и удостоверение за смяна на собствеността от 27.10.2016г. във връзка със свидетелство за управление, талон и свидетелство за регистрация се установява, че към ПТП на 26.11.2016г.лекият автомобил „Форд Мондео“ с рама № WF04XXGBB46S60685 е бил собственост на Б. А., респективно са опровергани данните в констативния протокол от 26.11.2016г., че този автомобил е бил собственост на търговеца „М.-Й.“ ЕООД.От представеното по делото заверено копие от застрахователна полица № BG/22/116002600835/06.10.2016г., описана и в констативния протокол от 26.11.2016г., се установява сключването на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ЗК „Лев инс“ АД и „М. –Й.“ ЕООД за лек автомобил „AVA“, с шаси № [ЕГН], с предназначение на автомобила за търговска дейност, за срок от 07.10.2016г.-06.10.2017г.Съгласно допълнително представеното по делото от ЗК „Лев инс“ АД копие от договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от фирми, извършващи внос и продажба на превозни средства за предоставени им временни регистрационни табели, неразделна част от който е застрахователна полица № BG/22/116002600835/06.10.2016г., обектът на застраховане по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ са причинени имуществени и неимуществени вреди на трети лица, в резултат на експлоатация на МПС с временни регистрационни табели, издадени в съответствие с Наредба № 1-45, чл.30; предмет на застраховане е „Гражданската отговорност“ на автомобилистите по чл.249, ал.1 КЗ на неограничен брой леки автомобили с оформен временен или постоянен внос, придвижвани на собствен ход с монтирана временна регистрационна табела № 005В860, както и са възпроизведени изискванията за използване на временната регистрационна табела, предвидени в чл.30 от Наредба № 1-45. От приложените към ИМ две справки от ИЦ на ГФ се установява справката по временния регистрационен номер дава резултат активна застраховка „Гражданска отговорност“ със застраховател ЗК „Лев инс“ АД за периода 07.10.2016г.-06.10.2017г., с полица № BG/22/116002600835, а справката по номера на рамата на лекия автомобил „Форд Мондео“ дава резултат липса на активна застраховка „Гражданска отговорност“.
Така, по делото е установено от фактическа страна, че монтираните към момента на ПТП на управлявания от Б.А. негов собствен лек автомобил „Форд Мондео“временни табели с регистрационен № 005В860 са издадени в съответствие с Наредба № 1-45, чл.30 на търговеца „М.-Й.“ ЕООД, осъществяващ внос и продажба на превозни средства, и са предмет на сключения на 06.10.2016г. между „М.-Й.“ЕООД и ответното застрахователно дружество едногодишен застрахователен договор и застрахователна полица за ЗЗ „ГО“ на автомобилистите.
Основателно е оплакването в касационната жалба на застрахователя за неправилност на изводите на въззивния съд за правомерно използване на временните табели с регистрационен № 005В860МПС за управлявания от Б.А. лек автомобил към момента на ПТП.По делото е установено, че, в нарушение на подзаконовата нормативна уредба, чл.30 от Наредба № I –45 от 24 март 2000г. на МВР, предаването на временните табели с регистрационен номер на Б. А. не е отразено в дневника и пътната книжка на търговеца„М.-Й.“ЕООД, както и, че в лекия автомобил „Форд Мондео“ не е присъствал представляващият или служител на търговеца „М.-Й.“ ЕООД.Настоящият състав намира, че, в нарушение на подзаконовата нормативна уредба, чл.30 от Наредба № I –45 от 24 март 2000г. на МВР, временните табели с регистрационен номер не са били използвани при управление на лекия автомобил „Форд Мондео“ за тестване, придвижване до съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от един търговски обект до друг и до официално обявено изложение, като установеното „доброволно“ предоставяне от третото неучастващо лице на Б. А. на 25.11.2016г. „за придвижване до работна площадка ... с оглед евентуално закупуване“ не попада в кръга на целите, за които, съгласно по чл.30, ал.1 от Наредбата, биха могли да бъдат ползвани временни табели с регистрационен номер при управление на МПС на територията на страната. Същевременно, по делото е установено, че временните табели са били монтирани на лек автомобил „Форд Мондео“, който към момента на ПТП не е бил собственост и не е предмет на търговската дейност на търговеца „М.-Й.“ЕООД. От друга страна, по делото е установено, че към момента на ПТП лекият автомобил „Форд Мондео“ е бил собственост на делинквента Б. А., подлежал е на регистрация, но не е бил регистриран, както и за него не е изпълнено произтичащото от чл.483, ал.1, т.2 от КЗ задължение на Б. А. за сключване на ЗЗ „ГО“ на автомобилистите. Настоящият състав намира, че неизпълнението на задълженията на Б. А. да регистрира и застрахова лекия автомобил „Форд Мондео“ не може да бъде преодоляно и санирано чрез ползване на „доброволно отстъпени“временни табели с регистрационен номер, които са под специален режим.
С оглед изложеното за неправомерно използване на временните регистрационни табели за управлявания от Б. А. лек автомобил „Форд Мнодео“, са основателни и оплакванията в касационната жалба на застрахователя за неправилност на изводите на въззивния съд за наличие на застрахователно покритие. В тази връзка по делото е установено от представената по делото застрахователна полица BG/22/116002600835 наличието на застрахователно покритие по ЗЗ „ГО“ на автомобилистите за лек автомобил, различен от управлявания от Б. А., а именно марка AVA, шаси № [ЕГН].Доколкото от представените по делото застрахователен договор и справка в ИЦ на ГФ при въвеждане на номера на временните табели се установява наличието на застрахователно покритие за временните регистрационни табели с № 005 В 860, настоящият състав намира, че не е налице застрахователно покритие на деликтната отговорност на водача на лекия автомобил „Форд Мондео“, на който те са били монтирани към момента на ПТП, тъй като използването им е било неправомерно, както се посочи, и с оглед на дадения отговор на въпроса за застрахователното покритие по чл.483, ал.5 КЗ. Изводът за липса на застрахователно покритие на деликтната отговорност на водача на лекия автомобил „Форд Мондео“се потвърждава от справката в ИЦ на ГФ по номера на рамата за липса на активна застраховка.
Налага се извод за неправилност и на крайните изводи за наличие на предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното застрахователното дружество.Поради неоснователност на иска против застрахователя, е безпредметно обсъждането на доводите в касационната му жалба за неправилност на изводите за наличие на противоправно поведение на Б. А. и за липса на съпричиняване.Не следва да се обсъждат и доводите в касационната жалба на Б. А. за неправилно определяне на размера на дължимото от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди, както и безпредметно разглеждането на касационната му жалба срещу допълнителното въззивно решение.
Неоснователността на иска против застрахователя - първи предпочитан ответник е вътрешно-процесуално условие за разглеждане на иска против евентуалния ответник - Гаранционен фонд.
Настоящият състав намира, че са налице всички кумулативни предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на подпомагащата страна Б. А.. От извършената служебна справка се установява, че Б. А. е признат за виновен с влязла в сила на 25 май 2021г. присъда по НОХД № 324/ 2017г. на ОС - Велико Търново за това, че при управлението на лекия автомобил „Форд Мондео“ с временен рег.№ 005В860 е нарушил правилата за движение по пътищата (чл.20, ал.2 ЗДвП) и е допуснал ПТП със спрелия в неговата пътна лента лек автомобил „ВАЗ 2121“ с рег. № ВТ 1577, в резултат на което, по непредпазливост, е причинил смъртта на намиращите се на пътното платно зад лекия автомобил „ВАЗ 2121“ три лица, едно от които - М. Н.. Предвид задължителната, на осн. чл.300 ГПК, сила на присъдата, са неоснователни доводите в касационната жалба на Б. А., че поведението му не е било противоправно. Ищцата, за която е безпротиворечиво установено, че е съжителствала с пострадалия М. Н., е активно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му, тъй като е в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, съгласно ППВС № 5/1969г.Установено е, че с писмо от 10.04.2017г. евентуалният ответник Гаранционен фонд е отказал плащане на предявената от ищцата на 06.04.2017г. застрахователна претенция за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. Н. в претендирания размер от 200 000лв., поради липса на условията на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ, предвид застрахователно покритие по ЗЗ „ГО“ на автомобилистите за лекия автомобил „Форд Мондео“. Ето защо и, тъй като, както вече се посочи, застрахователно покритие по чл.483, ал.5 КЗ не е налице, са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ за ангажиране на имуществената отговорност на евентуалния ответник Гаранционен фонд. Размерът на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи, съобразно установените от съдебната практика критерии по чл.52 ЗЗД, при преценка на следните установени по делото конкретни правно-релевантни обстоятелства: установената от показанията на св.К. дългогодишна връзка на ищцата с пострадалия М. Н., изградена на взаимно разбирателство и подкрепа, като между съпрузи, внезапната и неочаквана загуба на морална и материална подкрепа, високия интензитет и продължителност на изпитваните от ищцата страдания. Следва да се вземат предвид и икономическата конюнктура към момента на настъпване на ПТП –26.11.2016г., ориентир за която са нивата на застрахователно покритие, както и принципът за недопускане на неоснователно обогатяване. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че справедливото по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 120 000лв.
С оглед дадения отговор на правния въпрос за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, настоящият състав намира, че липсва основание за намаляване на определеното обезщетение за неимуществени вреди, дължимо от ГФ.
Както вече се посочи, за да бъде намалено дължимото обезщетение при приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД, е необходимо да е надлежно релевиран конкретен принос на пострадалия, изразяващ се в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, като бъдат наведени конкретни обстоятелства. В случая нито ответникът Гаранционен фонд, нито неговата подпомагаща страна Б. А. са релевирали надлежно в производството пред първоинстанционния съд конкретен принос на пострадалия М. Н. за настъпване на вредите. Надлежно и своевременно възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия М. Н. е направено единствено от застрахователя в подадения в срок писмен отговор на ИМ.В него e поддържано, че, като пешеходец и като водач на спрелия лек автомобил „ВАЗ 2121“, М. Н. не е бил облечен в светлоотразителна жилетка и не е имало светлинен източник, обозначаващ местонахождението му.Евентуалният ответник Гаранционен фонд не е обжалвал първоинстанционното решение, с което е ангажирана отговорността му за причинените на ищцата неимуществени вреди, нито е подал касационна жалба срещу въззивното решение.Първоинстанционното и въззивното решение са обжалвани от Б. А., имащ качеството на подпомагаща страна както на Гаранционен фонд, така и на застрахователя. Дори да се приеме, че Б. А., в качеството си на подпомагаща страна на застрахователя, е имал право в подадената от него въззивна жалба да се позове на направеното от застрахователя възражение за съпричиняване, в случая това не е направено. Направеното възражение за съпричиняване в подадената от Б. А. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е основано на друг конкретен принос на пострадалия за настъпване на вредите, различен от въведения от застрахователя, а именно изразяващ се това, че е паркирал лекия автомобил „ВАЗ 2121“ в насрещното платно за движение при ограничена видимост. От друга страна, за въведените за първи път във въззивната жалба на БисерАрсов факти, на които е основаван конкретния принос на пострадалия, не е налице хипотезата на чл.147, т.1 ГПК, предвид участието на А. в наказателното производство и постановяване на присъдата на 12.07.2019г., което е преди подаване на въззивната жалба. Настоящият състав намира, че във въззивната жалба на Б. А. е направено за първи път възражение за съпричиняване на М. Н., което, като основано на факти, които не попадат в хипотезата на чл.147, т.1 ГПК, е преклудирано.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че, дори приносът на М. Н., изразяващ се в паркиране на лекия автомобил „ВАЗ 2121“ в насрещното платно за движение при ограничена видимост, да беше надлежно релевиран, липсва една от материалноправните предпоставки за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, а именно причинна връзка със смъртта на М. Н., тъй като към момента на ПТП пострадалият М. Н. не се е намирал в спрения лек автомобил, а е бил пешеходец на пътното платно.
Ето защо, искът за обезщетение за неимуществени вреди против ГФ е основателен и следва да се уважи за размера от 120 000лв., която сума следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от претендирания начален момент -11.04.2017г., който е последващ датата на предявяване на застрахователната претенция от ищцата пред ГФ на 06.04.2017г., до окончателното изплащане на сумата.
Поради всичко изложено, въззивното решение следва да бъде отменено в допуснатите до касационно обжалване части, включително в частта за разноските, и да бъде постановено друго, с което предявеният от Н. М. К. против ЗК „Лев инс“ АД иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000лв. да бъде отхвърлен и да бъде осъден Гаранционен фонд да заплати на Н. М. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000лв., ведно със законната лихва, считано от 11.04.2017г.
С оглед на изхода от делото ГФ следва да бъде осъден да заплати разноски, както следва:
На СГС - разноски за ДТ и възнаграждения за вещи лица разноски в общ размер 3429.88лв.
На адв. Й.Й. - адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ЗА, за предоставената на Н.К. безплатна правна помощ в размер на 3480лв. пред първоинстанционния съд и 3930лв. пред въззивния съд или адвокатско възнаграждение в общ размер 7410лв.
На ищцата - разноски за ДТ за въззивно обжалване в размер на 180лв. и за адвокатско възнаграждение пред касационния съд в размер на 6000лв., чийто размер, преценяван спрямо фактическата и правна сложност на делото, не се явява прекомерен, или разноски в общ размер 6180лв.;
На ЗК „Лев инс“ АД - разноски в първоинстанционното производство в размер на 340 лв. за вещи лица, свидетел и юрисконсултско възнаграждение, разноски във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. и разноски в касационното производство за ДТ в общ размер 2430лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. или разноски по делото в общ размер 3070лв.
Мотивиран от това, съставът на I т.о.:
Р Е Ш И:
Отменя решение № 325 от 02.04.2021г., изменено и допълнено с решение № 891/23.07.2021г., по възз.гр.д. № 2638/2020г. на САС, в частта, с която е отменено решение № 285/13.01.2020г. по гр.д.№ 10590/2017г. на СГС за отхвърляне на иска на Н. К. против ЗК „Лев инс“ АД, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000лв., и е постановено друго за осъждане на ЗК „Лев инс“ АД да заплати на Н. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.07.2017г. до окончателното изплащане, в частта, с която е обезсилено решение № 285/13.01.2020г. по гр.д.№ 10 590/2017г. на СГС за осъждането на Гаранционен фонд да заплати на Н. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000лв., ведно със законната лихва, считано от 11.04.2017г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските, и вместо него постановява:
Отхвърля предявения от Н. М. К. против ЗК „Лев инс“ АД иск за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния съжител на фактически начала М. К. Н. при ПТП на 26.11.2016г., настъпило в резултат от виновното и противоправно поведение на Б. А. А. като водач на лек автомобил „Форд Мондео“, с рег. № 005Б860, в размер на 120 000лв.
Осъжда Гаранционен фонд да заплати на Н. М. К. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния съжител на фактически начала М. К. Н. при ПТП на 26.11.2016г., настъпило в резултат от виновното и противоправно поведение на Б. А. А. като водач на лек автомобил „Форд Мондео“, с рег. № 005Б860, в размер на 120 000лв. (сто и двадесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2017г. до окончателното изплащане, както и направените разноски в общ размер 6180лв.(шест хиляди сто и осемдесет лева).
Осъжда Гаранционен фонд да заплати на адв.Й. Й. от АК - Велико Търново адвокатско възнаграждение за оказаната на Н. М. К. в първоинстанционното и въззивното производство безплатна правна помощ във формата на процесуално представителство в общ размер 7410лв.(седем хиляди четиристотин и десет лева)
Осъжда Гаранционен фонд да заплати на ЗК „Лев инс“ АД направените разноски по делото в общ размер 3070лв.(три хиляди и седемдесет лева).
Осъжда Гаранционен фонд да заплати на СГС за ДТ и възнаграждения за вещи лица разноски --в общ размер 3430( три хиляди четиристотин и тридесет лева).
Постановено с участието на Б. А. А., като подпомагаща страна ЗК „Лев инс“ АД и Гаранционен фонд, както и на ЗАД „Армеец“, като подпомагаща страна ЗК „Лев инс“ АД,
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
|