4 Р Е Ш Е Н И Е № 91 [населено място] , 13.10.2020 год. В и м е т о н а н а р о д а Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ при участието на секретаря: А.Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 688/20година. Производството е по чл.47, т.2 и т.5 ЗМТА, образувано по иск на „Нелбо”АД, [населено място] за отмяна на постановеното на 02.03.2020г. решение по в.а.д. № 126/18г. на Арбитражен съд при Сдружение „ Правна помощ и медиация”. Ищецът е поддържал, че не е налице валидно договорена арбитражна клауза, поради това, че ответната страна била действала чрез пълномощник, който не е разполагал с представителна власт да сключва арбитражни споразумения. Освен това изпълнителният директор на настоящия ищец също не можел валидно да договаря арбитриране на спора, тъй като такова правомощие не се включвало в действията по обикновено управление на дружеството. Така е направен извод, предвид това, че арбитражното споразумение е различно от договореното по материалното правоотношение и е самостоятелен договор, не е било изрично потвърдено и съответно не може да обоснове компетентност на арбитражния съд. Според дружеството- настоящ ищец, договореният арбитраж се отнасял само до изпълнението на договора, а не и до неговото неизпълнение, като арбитражният съд, в противоречие с възложената му компетентност е разрешил спор, непредвиден в арбитражното споразумение. Така страната е обосновала разбирането си за наличие предпоставките по чл. 47, ал.1, т.5 ЗМТА. Изложени са и кратки оплаквания за неправилност на изводите на арбитражния съд по съществото на спора. Ответникът – „Фърст Естейтс” ООД, [населено място] е на становище, че исковата молба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното : Исковата молба е подадена в срока по чл.48,ал.1 ЗМТА и е процесуално допустима,поради което следва да бъде разгледана по същество. С решение от 02.03.2020г. по в.а.д. №126/18г., арбитър при Арбитражен съд София при Сдружение „Правна помощ и медиация” е постановил решение, с което са уважени предявените от „Фърст естейтс” ООД, [населено място] срещу „ Нелбо „ЕАД, [населено място] искове с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД, чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът, чрез пълномощника си- адв. К. А., е поддържал основание за отмяна на така постановеното арбитражно решение - чл.47, ал.1, т.2, предл. второ ЗМТА. За да е налице това основание, то той следва да установи липсата на валидно сключено между страните арбитражно споразумение, като същото е легално дефинирано от чл.7 ЗМТА, чрез изброяване на предпоставките, на които следва да отговаря, за да се приеме, че е осъществено правото, спорът да бъде разгледан от арбитражен съд. Съобразно тази законова дефиниция арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор между страните, с който те възлагат на арбитраж да реши всичките или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. Съгласно императивната разпоредба на чл.20, ал.1 ЗМТА, възражението за некомпетентност на арбитражния съд следва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба. Силата на пресъдено нещо на абритражното решение, преклудира непредявените в срок възражения на ответника по спора. В тази връзка, в разглеждания случай, с оглед установеното от данните по делото се налага извод, че ищецът в настоящето производство, ответник пред арбитражният съд, не е спазил така установения преклузивен срок. Същият е подал отговор на исковата молба на 04.09.2018г. / с вх. № 112 от същата дата на АС/, с който страната е направила общо шест възражения, свързани с изпълнение на договора между страните, като в заключение е заявено, че не възразява спора да бъде уреден и чрез спогодба. Възражение,обаче, за липса на валидна арбитражна клауза не е направено. С молба от 04.10.2018г. страната- настоящ ищец изрично е взела становище по доказателствата по развитото вече арбитражно производство. Т.е. в срока по чл.20,ал.1 ЗМТА, ищецът в настоящето производство не само не е възразявал, но и се е позовал на наличие предпоставки спора да бъде разгледан именно по този ред. За пълнота на изложението и доводът по същество, за това, че представителят на противната страна нямал изрично пълномощно да подписва арбитражно споразумение, като направено от страна без защитим интерес, тъй като се касае за чуждо представителство, са неотносими към действителността на обективираното в чл.20 от договора арбитражно споразумение. Ищецът е поддържал и основание по чл.47, ал.1 т.5, предл.1-во ЗМТА.Тази хипотеза е налице, когато за спора има сключено арбитражно споразумение, но арбитражният съд е разрешил спор, непредвиден в него. Страната е поддържала, че арбитражният състав се е произнесъл извън договорената арбитражна клауза, поради това, че същата е относима единствено към споровете породени от изпълнение на договора, а не от неговото неизпълнение. При определената вече дефинитивност на основанието, развития от ищеца довод е правно необоснован и съответно без правно значение за наличието му. Чл.20 от договора, предвижда буквално, че- „ Всякакви спорове относно изпълнението, тълкуването, недействителността, прекратяването, попълване празнота на настоящия договор ще се уреждат по взаимно съгласие между страните или ако такова се окаже невъзможно, ще се отнасят до решаване от Арбитражния съд София при Сдружение „Правна помощ и медиация”, съобразно неговия правилник. Следователно, съобразно така уговореното, неизпълнението на задължения по договора, както и предвидените санкционни последици от неизпълнението, очевидно се включват в предметния обхват на така установената арбитражна клауза, като спор относно изпълнението на договора т.е. арбитражния състав се е произнесъл съобразно договореното, като е разглеждал валидно предявените искове, свързани с конкретния договор между страните, по повод, на който е договорен арбитраж– съответно искове с правно основание чл.79, чл.92 и чл.86 ЗЗД. Изложените, като мотивиращи това основание, от ищеца доводи третират въпроси свързани с поддържана от страната неправилност на изводите на състава, поради неправилно изведена фактическа обстановка, което не може да бъде релевирано като основание в настоящето производство. По изложените съображения, предявеният иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. На основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника по иска следва да бъдат присъдени направените и установени от него разноски за настоящето производство в размер на 1269.30лв. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Нелбо”АД, [населено място] против „Фърст естейтс“ ООД, [населено място] иск за отмяна на основание чл.47,ал.1,т.2 и т.5 ЗМТА на постановеното на 02.03.2020г. решение по в.а.д. № 126/18г. на Арбитражен съд при Сдружение „ Правна помощ и медиация”. ОСЪЖДА „Нелбо”АД, [населено място] да заплати на „Фърст естейтс“ ООД, [населено място] направените в настоящето производство разноски в размер на 1269.30лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: