Ключови фрази

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 161

гр. София, 20.04.2022 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втората година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4427/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Я. К. срещу решение № 244/21г., постановено по в.гр.д. 1374/21г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен искът му, на основание чл. 439, ал.1 ГПК, че не дължи на „Айкарт“АД следните суми: 25000лв. главница, ведно със законната лихва от 05.05.2011г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 1672,24лв., за които суми са издадени изпълнителни листа през 2013г..
Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
В срока за отговор ответникът е изложил писмени възражения срещу касационната жалба и изложението.

За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, съдът взима предвид характера на правния спор, фактическите и правни изводи на въззивния съд, касационните основания за обжалване, и накрая наличието или липсата на предпоставките, съдържащи се в хипотезата на правната норма, която урежда поддържаното в изложението основание.
С исковата молба, подадена от И. Я. К. срещу „Айкарт“АД, е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, че не дължи сумите от 25000лв., заедно със законната лихва от 05.05.2011г. до окончателното плащане и сумата от 1672,24лв.- присъдени разноски, поради изтекла 5- годишна давност, които вземания са предмет на изп.д. 654/19г. на ЧСИ К. П., с рег.№824, с район на действие Пловдивски окръжен съд.
В срока за отговор ответникът е възразил, че е подал заявление на 05.05.2011г. за сумата от 25000лв., заедно със законната лихва; издадена е заповед по чл. 410 ГПК; поради подадено възражение, с влязло в сила решение № 6725/13.06.2013г. на СРС, по чл. 422 ГПК, е установено, че ищецът дължи сумата от 25000лв., заедно със законната лихва от 05.05.2011г. и е присъдил разноски 1672,24лв.; снабдил се е с два изпълнителни листа за тези суми и е подал молба от 02.06.2014г. за образуване на изпълнително дело и за прилагане на конкретни изпълнителни способи; образувано е изп.д. 1535/14г. на ЧСИ К. П.; през м.06.2016г. са наложени запори на дружествени дялове на длъжника, и запори върху банкови сметки; през м.06.2016г. е поискано изпълнение върху движими вещи на длъжника; поради изложеното към 16.01.2019г. не е изтекъл 5- годишния давностен срок; изпълнителното дело от 2014г. е прекратено, но преди да изтече давността е образувано нова изпълнително дело №654/19г., а с молбата за образуването му са поискани нови изпълнителни способи и са наложени запори върху банкови сметки на длъжника.
Въззивният съд е приел, че давността е била прекъсната с молбата от 02.06.2014г. за образуване на изпълнителното дело от 2014г., тъй като с нея е поискано да се насочи изпълнението върху трудовото възнаграждение на длъжника и върху банковите му сметки. След като е прекратено изпълнителното дело от 2014г., с молба от 11.03.2019г. дружеството е поискало образуване на ново изпълнително дело, с предмет същите изпълнителни листове, и в молбата е поискало изпълнение върху трудовото възнаграждение на длъжника и върху банковите му сметки. Според въззивния съд между двете дати от 02.06.14г. и 11.03.19г. не е изтекла 5- годишната давност.
В касационната жалба, подадена от ищеца, са посочени следните касационни основания: давността не е била прекъсната, тъй като поисканите изпълнителни действия не са били осъществени; давността е запознала да тече на 15.07.13г. (влизане в сила на решението по чл. 422 ГПК) и е изтекла на 15.07.2018г..
В изложението към жалбата са поставени следните въпроси: Действия, които прекъсват давността по правило, но са извършени след перемция, прекъсват ли давността? Какво е значението, за прекъсването на давността, на искането за провеждане на определен изпълнителен способ, прекратяването на изпълнителното дело и образуването на ново изпълнително дело?

Настоящият състав на ВКС счита, че е налице основание за спиране на производството съгласно чл. 292 ГПК, тъй като има образувано и е висящо т.д. №3/20г. на ОСГТК по следния въпрос:Как се прилага нормата на чл.115 ал.1 б.”ж” ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/ 2013 г., ОСГТК, ВКС?“.
В случая първоначалното изпълнителното дело е било образувано през 2014г.,, т.е. преди 26.06.2015г., но е прекратено поради перемция през 2019г., когато е образувано новото изпълнително дело, с предмет същите изпълнителни листа, а периодът за който се претендира изтичане на давността на вземането е от 15.07.13г. (влизане в сила на решението по чл. 422 ГПК) до 15.07.2018г..
Въпросите, които ще бъдат разрешени с тълкувателното дело касаят възможността да тече давност за вземането, предмет на образувано изпълнително дело, до 26.06.2015г., а те се обуславящи за изхода на настоящото дело, поради което е налице основанието на чл. 292 ГПК.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА гр.д. 4427/21г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, до приключването на т.д. №3/20г. на ОСГТК.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: