О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 200 гр.София, 08.05.2018 г. Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Светла Димитрова Членове: Геника Михайлова Даниела Стоянова разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 1669 по описа за 2018 г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалвано е определение № 432/ 08.03.2018 г. по ч.гр.д. № 325/ 2018 г., с което Бургаски окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на Я. А. Я. срещу определение № 85/ 06.02.2018 г. по гр.д. № 112/ 2018 г. за прекратяване на производството по иска, предявен от Я. А. Я. срещу Даниела Д. М. на основание чл. 130, вр. чл. 299, ал. 2 ГПК. Определението се обжалва от Я. А. Я. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да даде правна квалификация на иска; за онези твърдения в исковата молба, които задължават съда да разгледа по същество искането за защита по чл. 59, ал. 9 СК и за това дали това задължение отпада, когато родителят, направил искането по чл. 59, ал. 9 СК, е създал пречки за изпълнението на решението по определените по-рано мерки. Оплакването по същество е, че определението противоречи на чл. 59, ал. 9 СК и чл. 299, ал. 2 ГПК. Възможността за писмен отговор по частната жалба от Даниела Д. М., ответник по предявения иск, изключва предвиденото в чл. 130, изр. 2 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с допустим предмет. Въззивното определение е преградило по-нататъшното развитие на производство по иска (изискване от чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК). Постановено е по гражданско дело, решението по което подлежи на касационно обжалване (изискване от чл. 274, ал. 4 ГПК, което е спазено поради това, че искът не попада в изключенията от чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК). Налице е надлежна процесуална легитимация. Касатор е лицето, чието право на иск определението отрича. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната касационна жалба, а повдигнатите въпроси имат претендираното значение. Съображенията са следните: С отправеното до съда искане за защита Я. А. Я. се е позовал на множество обстоятелства, които са от значение за родителските качества на Даниела Д. М. – майка на детето А. Я. Я., родено на 29.09.2011 г. без брак с ответницата, на което Я. Я. е баща. Посочил е също, че с решение № 59/ 15.03.2017 г. по гр.д. № 18/ 2017 г. на Габровски окръжен съд е отменено първоинстанционното решение, а на основание чл. 127, ал. 2 СК е решен първоначално спорът между родителите - упражняването на родителските права е предоставено на майката, определен е режим на лични отношения на детето с бащата и той е осъден да му плаща издръжка. Исковата молба съдържа и твърдения за промяна на обстоятелствата, установени по предходното дело, настъпили в период, когато въззивното решение не е влязло в сила, а неговото изпълнение е било спряно на основание чл. 282 ГПК с определение № 247/ 23.05.2017 г. по ч.гр.д. № 1906/ 2017 г. на ВКС, IV-то ГО. Я. Я. е твърдял, че към подаването на исковата молба (05.02.2018 г.), детето фактически живее с него на адрес в [населено място], а грижите за него полагат той и неговите родители. В [населено място] синът му посещава редовно детска градина (служебна бележка № 159/ 29.01.2018 г.), частни уроци по английски език и тренировки по футбол (7 РКО за плащани от бащата такси в периода м. март – м. декември 2017 г.). Майката се е установила в [населено място], работи в нощно заведение и живее с друг мъж П. Ц.. Когато е при нея, в делничните дни детето не посещава детска градина, не общува с други деца, а майка му го оставя в офис сред чужди хора. То се страхува от непознатия мъж, с когото тя живее на съпружески начала. До бащата е достигнала информация, че той е криминално проявен. Детето не общува с баба си и дядо си по майчина линия, с които майката не контактува. Я. Я. е предложил квалификация на иска - по чл. 127, ал. 2 СК. Поискал е съдът да определи местоживеене на детето при него, да му възложи упражняването на родителските права, да определи режим на лични отношения с майката и издръжка за детето. Първостепенният съд квалифицира искането за защита по чл. 127, ал. 2 СК като такова за първоначално решаване на възникналия спор между родителите и прекратява производството поради абсолютната процесуална пречка от чл. 299, ал. 2 ГПК. Приел е, че пречката осъществява решение № 59/ 15.03.2017 г. по гр.д. № 18/ 2017 г. на Габровски окръжен съд, което е влязло в сила, доколкото с определение № 28/ 15.01.2018 г. по гр.д. № 2974/ 2017 г. ВКС, ГК, IV-то отд. не е допуснато до касационно обжалване. Изложил е мотиви в две групи. Първо, Я. Я. не е поискал изменение на мерките, определени с влязлото в сила решението. А. е почерпил от предложената квалификация на иска (по чл. 127, ал. 2 СК) и от това, че искането е за определяне на първоначални мерки. При това положение е приел, че основните твърдения в исковата молба за липсата на родителски качества на ответницата са за онези обстоятелства, установени по предходното дело, а законът забранява тяхното правно значение съдът да обсъжда повторно. Второ, останалите твърдения в исковата молба не попадат в никой от примерите, дадени в т. V от ППлВС № 1/ 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/ 1974 г., а тълкувателният акт е със запазено (задължително) за съдилищата действие (аналогия от чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Те не са за „коренна“ промяна на съдебно установените обстоятелства, а са за част от процес, търпи несигурно развитие в бъдещето. Предвиденото в чл. 130 ГПК го задължава да прекрати производството по спорната съдебна администрация. В обжалваното пред касационната инстанция определение въззивният съд е споделил мотивите на първата инстанция, а в подкрепа на втората група е добавил, че изнесените от Я. Я. са и обективно негодни да покрият изискванията на чл. 59, ал. 9 СК. Съгласно т. V от ППлВС № 1/ 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/ 1974 г.), съзнателното задържане на детето и създаването на пречки за изпълнението на решението по не е основание за постановяването на нови мерки в полза на виновния родител. Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (нормата, към която чл. 274, ал. 3 ГПК препраща), допускането на касационното обжалване е възможно, ако при постановяване на въззивното определение съдът се е произнесъл по процесуален или материалноправен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния касационен съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС; решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставените от касатора въпроси имат претендираното значение, защото са включени в предмета на обжалване и въззивният съд ги е решил в противоречие с константната практика на Върховния касационен съд и с т. V от тълкувателния акт, който продължава да има задължително за съдилищата действие поради сходство в регулираните от СК от 1968 г. обществени отношения и тези, които днес регулира СК от 2009 г. На поставените въпроси настоящият състав на Върховния касационен съд дава следните отговори: Съдът има задължение да даде правна квалификация на предявения иск. Когато в иницирано производство по спорна съдебна администрация ищецът се е позовал на решение по чл. 127, ал. 2 СК, но също така твърди, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, са настъпили обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото е оставено за отглеждане и възпитание и/ или са настъпили обстоятелства, при които положението на детето би се подобрило при ново разрешение, искането за защита е съобразно предвиденото в чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 СК и е допустимо. За този извод е без значение квалификацията, която ищецът предлага, а искането за защита следва да се квалифицира като такова за изменение на мерките, първоначално определени с решението по чл. 127, ал. 2 СК. Съдът нарушава основното свое правомощие по чл. 117, ал. 1 КРБ и задължението си по чл. 2 ГПК, когато прекратява производството по чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 СК, защото новият факт не попада в примерите в т. V от ППлВС № 1/ 12.11.1974 г. по гр.д. № 1/ 1973 г. (те са неизчерпателни) или макар да попада, осъществява изключението, обсъдено в тълкувателния акт. Същите нарушения съдът допуска и когато прекратява производството по чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 СК, защото новият факт е част от процес, който търпял развитие в бъдещето. Във всеки подобен случай по съществото, а не по допустимостта на иницираното производство, е въпросът, дали новите обстоятелства, въведени от родителя, поискал промяната, действително са се осъществили и как се отразяват на положението на детето и на ефикасността на вече взетите мерки. По него съдът е длъжен да се произнесе с решението по чл. 59, ал. 9 СК, а първостепенно значение имат висшите интереси на детето, чиято закрила държавата провежда при вземането и на тази мярка, възложена от вътрешното право в правомощие на гражданския съд (чл. 14 КРБ, чл. 2 и 3 от Конвенцията за правата на детето и чл. 24, § 2 от Х. на основните права Европейския съюз, вр. чл. 127, ал. 2 и чл. 59, ал. 9 СК). Дадените отговори на поставените от касатора процесуалноправни въпроси не се нуждаят от мотиви, тъй като са синтез на практиката на ВКС и ВС по казуално и нормативно тълкуване. Неправилно е определението, с което въззивният съд ги е решил противоположно. Искането за защита е по чл. 59, ал. 9 СК, към която чл. 127, ал. 2 СК (също) препраща и е допустимо, доколкото в исковата молба от 05.02.2018 г. Я. Я. се е позовал и на изменени (нови) обстоятелства, настъпили след 02.03.2017 г. – датата, на която е приключено съдебното дирене по гр.д. № 18/ 2017 г. по описа на Габровски окръжен съд. Те са обективно годни да се отразят на положението на детето А. Я. и на ефикасността на вече взетите мерки, а за тях предвиденото в чл. 299, ал. 2 ГПК не се прилага. Касационната инстанция е длъжна да отмени неправилното определение, с което въззивният съд е потвърдил първоинстанционното, въпреки че то е в противоречие и на чл. 130 ГПК, а също така осуетява основното правомощие на допустимо сезирания граждански съд по чл. 117, ал. 1 КРБ и обезсмисля задължението по чл. 2 ГПК. Делото следва да бъде върнато на първата инстанция, която е длъжна да връчи препис от исковата молба по чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 СК, като изрично посочи, че писменият отговор следва да е по твърденията в нея за фактите, настъпили след 02.03.2017 г. (датата на приключилото съдебно дирене в производството, по което е постановено влязлото в сила решение № 59/ 15.03.2017 г. по гр.д. № 18/ 2017 г. на Габровски окръжен съд). При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 432/ 08.03.2018 г. по ч.гр.д. № 325/ 2018 г. на Бургаски окръжен съд ОТМЕНЯ определение № 432/ 08.03.2018 г. по ч.гр.д. № 325/ 2018 г., с което е потвърдено определение № 85/ 06.02.2018 г. по гр.д. № 112/ 2018 г. на Несебърски районен съд. ВРЪЩА делото на Несебърски районен съд, който е длъжен да връчи преписа от исковата молба и доказателствата на ответника с указание, че писменият отговор следва да е по твърденията за фактите, настъпили след 02.03.2017 г. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.