Р Е Ш Е Н И Е № 238/2011 София 13.01. 2012 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на пети октомври, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря Т.Кьосева изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 999/2010г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Х., И. Н. П., Н. П. Н. и Т. П. Н. срещу въззивно решение №323 от 12.03.2010г. по гр. дело № 1723/2009г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е признато направеното от ответниците по ревандикационния иск възражение за задържане до заплащане на направените в процесния имот подобрения на основание чл.72 ЗС. С определение от 22.03.2011г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е признато право на задържане на основание §4в ПЗР ЗСПЗЗ вр.чл.72 ЗС в полза на С. Д., Р. Д. и Т. Д. до заплащане от Д. Х., И. П., Н. Н. и Т. Н. на сумата от 31 762 евро, представляваща стойност на направени в имота подобрения. Обжалването е допуснато по въпроса относно приложението на §4в ПЗР ЗСПЗЗ вр.чл.72 ЗС в случаите на прекратено по силата на ЗСПЗЗ право на ползване, което не може да се трансформира в право на собственост и при положение, че строителството в имота е извършено и след влизане в сила на ЗСПЗЗ. Касаторите излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Ответниците по касация С. Д. Д., Р. С. Д. и Т. С. Д. оспорват жалбата като неоснователна. След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на ІІ г.о. приема следното: С обжалваното решение е отменено решение от 14.11.2008г. по гр. дело №64/2006г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 950 лева и лева за забава в размер на 50 лева, както и допълнително решение № 2026 от 25.06.2009г. , с което е отхвърлено направеното от ответниците възражение за заплащане на подобрения - построяване на жилищна сграда с площ 35 кв.м. в размер на 31 762 евро, представляваща стойност на направени в имота подобрения : масивна жилищна постройка, състояща се от една стая с изба, таванско помещение в подпокривното пространство с обща площ 25,4 кв.м. и пристроени антре, стая с баня и тоалет с площ 30 кв.м. на основание чл.72 ЗС и признаване право на задържане до заплащане на сумата. По реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ С. Д. Д., Р. С. Д. и Т. С. Д. са осъдени да заплатят на Д. Н. Х., И. Н. П., Н. П. Н. и Т. П. Н. на основание чл.59 ЗЗД обезщетение за ползване на недвижим имот с лихва за забава по чл.86 ЗЗД; признато е право на задържане на основание §4в ПЗР ЗСПЗЗ вр.чл.72 ЗС в полза на С. Д., Р. Д. и Т. Д. до заплащане от Д. Х., И. П., Н. Н. и Т. Н. на сумата от 31 762 евро, представляваща стойност на направени в имота подобрения : масивна жилищна постройка, състояща се от една стая с изба, таванско помещение в подпокривното пространство с обща площ 25,4 кв.м. и пристроени антре, стая с баня и тоалет с площ 30 кв.м.В останалата част, с която е уважен иск с правно основание чл.108 ЗС , предявен от Д. Н. Х., И. Н. П., Н. П. Н. и Т. П. Н. срещу С. Д. Д., Р. С. Д. и Т. С. Д., за недвижим имот, находящ се в [населено място], кв.Г., м.Р. с площ 755 кв.м. ид.части от ПИ № 2324/с идентификатор по кадастралната карта № 10135.551.2324, целият с площ 819 кв.м. по ПНИ на м.Р., кв.Г., кадастрален район 551, и е отхвърлено възражението за признаване право на задържане до заплащане на подобрения над признатите 31 762 евро, първоинстанционното решение е оставено в сила. Въззивният съд е приел, че в полза на ищците като наследници на А. Х., е налице приключила реституция по ЗСПЗЗ на процесния имот, попадащ в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, съгласно решение на ПК от 08.03.2000г., заповед на кмета по §4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и скица на новообразувания имот – ПИ №2324. По отношение легитимацията на намиращите се в имота ответници е прието, че на наследодателя им С. Д. е било предоставено по реда на ПМС №11/1982г. за ползване място с размер 0.7 дка в [населено място], м.”М.”, който попада в реституирания на ищците имот.В полза на Д. е издадено разрешение за строеж на сезонна постройка от 20 кв.м и през 1985г. в имота е била построена масивна вилна сграда, състояща се от полуподземен етаж, етаж и подпокривно пространство, което е в нарушение на издаденото разрешение за строеж. През 2005г. е констатирано строителство без съответните строителни книжа, изразяващо се в пристройка с площ 20 кв.м. към вилната сграда. Няма доказателства С. Д. да е заплатил стойността на земята, а и това не би могло да бъде сторено поради ограничението на §4б,ал.1 ПЗРЗСПЗЗ. Правото на ползване не се е трансформирало в право на собственост. Прието, че ревандикационният иск е основателен. Възражението на ответниците за признаване право на задържане въззивният съд е приел за основателно съобразно разпоредбата на §4в ЗСПЗЗ, тъй като ползувателите са приравнени на добросъвестни владелци с правата по чл.72 ЗС. Стойността на подобренията е определена на база пазарната стойност на цялостното застрояване на имота, вкл. пристрояването от 2005г. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на решението, настоящият състав приема следното : По отношение подобренията в чужд недвижим имот, в т.ч. относно субекта на правото да получи тяхната стойност, следва да се съобразят разясненията, дадени в т.1 ППВС № 6/1974г., съгласно които разпоредбата на чл.72 ЗС регулира правоотношения, породени от неоснователното обогатяване на собственика с подобренията, извършени само от владелеца на вещта.Тези разпоредби не се отнасят до лица, които не упражняват владение. Съгласно разпоредбата на §4в ЗСПЗЗ лицата, извършили подобрения в подлежащите на връщане земи имат правата по чл.72 ЗС. С оглед така установената от закона фикция - че лицата, направили подобрения в подлежащите на връщане имоти, имат правата на добросъвестни владелци, то на заплащане подлежат само подобренията в имота, които са направени до влизане в сила на ЗСПЗЗ, т.е. до момента до който се счита, че са били добросъвестни владелци. Относно извършените след влизане в сила на закона подобрения, лицата не могат да се считат за добросъвестни владелци, или приравнени на тях подобрители, защото са знаели, че имотите подлежат на възстановяване, или изкупуване. По основателността на касационната жалба. На наследодателя на ответниците е било предоставено по реда на ПМС №11/1982г. за ползване място с размер 0.7 дка в [населено място], м.”М.”, което както е установено от техническите експертизи и писмените доказателства по делото, е идентично с процесния имот. Категорично е установено по делото,в т.ч. от техническата експертиза, че в имота е налице застрояване към влизане в сила на ЗСПЗЗ като е била построена сграда с площ 25 кв.м., състояща се от изба, стая и таванско помещение в подпокривното пространство. Впоследствие, както е констатирано и в акта за незаконно строителство от 2005г., е извършено пристрояване в полуподземната част под терасата, състояща се от антре, стая с баня и тоалет с площ около 30 кв.м. С оглед изложеното по релевантния за делото въпрос по чл.72 ЗС и §4в ЗСПЗЗ, следва да се приемат за основателни релевираните оплаквания в касационната жалба за нарушения на материалния и процесуалния закон- основания за касиране на решението по чл.281,т.3 ГПК. Незаконосъобразно въззивният съд е приел за основателно възражението за задържане до заплащане на сумата 31 762 евро, представляваща увеличената стойност на имота, вследствие на извършените подобрения. Това е така, защото в сумата е включена пазарната стойност на строителството, осъществено след влизане в сила на ЗСПЗЗ. Като не е отграничил подобренията, за които ответникът има право да претендира заплащане и респ. задържане на имота и последващото застрояване,което е извършил, но стойността на което не е легитимиран да претендира по реда на чл.72 ЗС вр.§4в ЗСПЗЗ, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде касирано, поради противоречие с материалния закон. Освен това е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като с правомощията си на въззивна инстанция и съобразно т.10 на ТР№1/04.01.2001г. въззивният съд е следвало да назначи допълнителна техническа експертиза, която да отграничи построеното към влизане в сила на ЗСПЗЗ от последващото строителство и да даде стойността, с която се е увеличил имотът, съобразно изложените по-горе мотиви. Ето защо и доколкото е необходимо да бъдат извършени съдопроизводствени действия, изразяващи се в изслушване на допълнителна техническа експертиза, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд на основание чл.293,ал.3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №323 от 12.03.2010г. по гр. дело № 1723/2009г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е признато право на задържане на основание §4в ПЗР ЗСПЗЗ вр.чл.72 ЗС в полза на С. Д., Р. Д. и Т. Д. до заплащане от Д. Х., И. П., Н. Н. и Т. Н. на сумата от 31 762 евро, представляваща стойност на направени в имота подобрения : масивна жилищна постройка, състояща се от една стая с изба, таванско помещение в подпокривното пространство с обща площ 25,4 кв.м. и пристроени антре, стая с баня и тоалет с площ 30 кв.м. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: