Ключови фрази
Частна касационна жалба * съдебни разноски * адвокатско възнаграждение * иск за установяване и удостоверяване на факти по съдебен ред * трудов стаж


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 247

София, 29.04.2014 г.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1579/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Г. М. като процесуален представител на ОУ ”Ч. Х.”- [населено място], общ. С., против определение № 72 от 30.01.2014 г. по ч.гр.д. № 24/2014 г. на Сливенския окръжен съд. С него е потвърдено определението на Сливенския районен съд, постановено на 09.12.2013 г. по гр.д. № 2614/2013 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
В частната касационна жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят счита, че същото следва да се допусне до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1,т. 2 и 3 ГПК по въпроса дали разпоредбата на чл. 9, ал.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/ изключва при отхвърляне на иска или прекратяване на делото отговорността на ищеца за разноски за адвокатско възнаграждение, направени от ответната страна.
В писмен отговор на частната касационна жалба насрещната страна К. Г. Х. изразява становище, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и не следва да се допуска до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че исковата претенция е за установяване на трудов стаж по съдебен ред и производството се развива по реда на специален закон- ЗУТОССР, в чл. 9, ал.3 от който посочено, че по делата за установяване на трудов стаж не се плащат такси и разноски от ищеца. Оттук е направил извод, че след като ищецът е освободен от заплащане на разноски, то при прекратяване на делото такива не могат да бъдат присъдени на ответника на основание чл. 78, ал.4 ГПК.
Въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от жалбоподателя правен въпрос, тъй като той е обусловил крайния резултат по делото и е от значение за точното прилагане на закона.
Съгласно чл. 9, ал.3 ЗУТОССР, ищците по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по реда на този закон, не плащат такси и разноски. Като съдържание тази разпоредба е аналогична на разпоредбата на чл. 359, изр.2 КТ, според която работниците и служителите не плащат такси и разноски по производството по трудови дела. По приложението на чл. 359 КТ има формирана трайно установена съдебна практика, че при отхвърляне на предявения от работника иск с предмет трудов спор, заплатените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат на основание чл. 78, ал.4 ГПК. Разпоредбата на чл. 359 КТ се тълкува в смисъл, че работниците и служителите се освобождават от дължимите към съда такси и разноски, които включват държавната такса и разноските за призоваване на свидетели, за вещи лица и по извършване на оглед / чл. 75 ГПК/, но не ги освобождава при отхвърляне на иска от отговорността за разноски за адвокатско възнаграждение, направени от насрещната страна по делото. Разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК, която регламентира подлежащите на присъждане разноски в исковото производство, обособява заплатеното от страната възнаграждение за адвокат като самостоятелно перо, отделно от заплатените такси и други разноски.
Предвид това, че нормата на чл. 357, ал.1 КТ дефинира установяването на трудов стаж по съдебен ред като “трудов спор”, същото разрешение следва да намери приложение и при тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 9, ал.3 ЗУТОССР. По силата на препращата норма на чл. 10 ЗУТОССР за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на ГПК. Тъй като специалният закон не урежда отговорността за разноски при отхвърляне на иска за установяване на трудов стаж и при прекратяване на делото, в тези случаи следва да намерят съответно приложение разпоредбите на чл. чл. 78, ал.3 и 4 ГПК.
С оглед на изложеното, обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него бъде постановено друго, с което К. Г. Х. бъде осъдена да заплати на ОУ ”Ч. Х.” [населено място], общ. С. направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим от гореизложеното съдът


О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 72 от 30.01.2014 г. по ч.гр.д. № 24/2014 г. на Сливенския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 72 от 30.01.2014 г. по ч.гр.д. № 24/2014 г. на Сливенския окръжен съд и потвърденото с него определение на Сливенския районен съд от 09.12.203 г. по гр.д. № 2614/2013 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. Г. Х. да заплати на основание чл. 78, ал.4 ГПК на ОУ” Ч. Х.” [населено място], общ. С. сумата 150 лв./ сто и петдесет лв./, представляваща направени разноски по делото за един адвокат.




ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: