Р Е Ш Е Н И Е
№ 137
С., 02.03.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на десети февруари две хиляди и десета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 20 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 516 от 28.05.2009 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване на решение № 594 от 06.11.2008 година по гр.д. № 733/2008 година на Русенски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от С. П. М. от [населено място] против [фирма], [населено място] за отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение № 282 от 14.12.2007 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2620,92 лева. Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 193, ал. 3 вр. с ал.2 КТ.
В обжалваното въззивно решение на Русенски съд е прието, че уволнението е било извършено в нарушение на чл. 193, ал.1 КТ, тъй като искането за представяне на писмени обяснения е връчено на работника в деня на издаване на заповедта за уволнение, без да му е предоставен достатъчен срок за изготвяне на обясненията, поради което и на основание чл. 193, ал.2 КТ, съдът е отменил дисциплинарното наказание без да разглежда спора по същество.
В противоречие с това становище, в решение № 878 от 14..11.1990 г. по гр.д. № 783/1990 г.; решение № 568 от 26.08.1988 г. по гр.д. № 472/1988 г. и решение № 678 от 24.10.1988 г. по гр.д. № 415/1988 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение е прието, че разпоредбата на чл. 193, ал.2 КТ не се прилага, когато обясненията на работника не са били изслушани или взети по негова вина; че изискването на чл. 193, ал.1 КТ е работодателят да приеме обясненията на работника преди налагане на дисциплинарното наказание.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно следното становище.
Съгласно чл. 193, ал.1 КТ, преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е длъжен да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение. Неизпълнението на това задължение води до отмяна на уволнението при условията на чл. 193, ал.2 КТ, без да се разглежда трудовият спор по същество - презумира се, че наказанието е наложено без да са преценени всички обстоятелства във връзка с дисциплинарното нарушение и без възможност за защита на работника.
Съгласно чл. 193, ал.3 КТ, разпоредбата на чл. 193, ал.2 КТ не се прилага, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Обясненията на работника не са били изслушани или дадени по негова вина във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат обяснения. Текстът на чл. 193, ал.3 КТ е приложим и във всички случаи, когато работодателят е поставен в невъзможност да поиска обяснения от работника, в т.ч. случаите, когато работникът не може да бъде намерен на адреса, който е съобщил на работодателя си; не се е явил, за да получи препоръчаната пратка, съдържаща искане за даване на обяснения или по какъвто и да е начин е осуетил възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да достигне до него. Искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не е формален акт – въведено е с оглед осигуряване възможност на защита на работника и същевременно – с оглед възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. Дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай. Безспорно, когато исканите обяснения са относно обстоятелства - действия или бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде. Когато обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения и такива не са били дадени. В този случай, с искането за даване на обяснения, работодателят е изпълнил изискването на чл. 193, ал.1 КТ, поради което разпоредбата на чл. 193, ал.2 КТ е неприложима.
Във въззивното решение на Русенски окръжен съд е прието, че трудовото правоотношение между ищеца С. П. М., изпълняващ длъжността “машинен оператор” в цех “Механичен на [фирма], [населено място] е било прекратено от работодателя със заповед за дисциплинарно уволнение № 282 от 14.12.2007 г. Дисциплинарното наказание е наложено за това, че работникът не се е явявал безпричинно на работа в периода от 07.11.2007 г. до 03.12.2007 година. С писмо от 14.02.2008 г. работодателят е изискал от работника да даде обяснения за неявяването си на работа. Същия ден му е била връчена и заповед за наложеното дисциплинарно наказание уволнение. Прието е за установено и че в периода на отсъствието му, от работника са били искани обяснения за неявяването му на работа по телефона, каквито не са били получени. Уволнението е било извършено без да се иска мнение на ТЕЛК и разрешение на инспекцията по труда, въпреки, че на работодателя е било известно, че с решение № 0581 от 14.02.2007 г. на ТЕЛК, на ищеца е определена трайно намалена работоспособност 71 % за срок до 01.02.2008 година с препоръки лицето да не полага тежък физически труд, нощен труд и да извършва работа без психоемоционално напрежение. При така установените факти, съдът е приел, че уволнението е извършено в нарушение на чл. 193, ал.1 КТ, тъй като искането за представяне на писмени обяснения е връчено на работника в деня на издаване на заповедта за уволнение, без да му е предоставен достатъчен срок за изготвяне на обясненията, поради което и на основание чл. 193, ал.2 КТ, съдът е отменил дисциплинарното наказание без да разглежда спора по същество. Приел е, че уволнението е извършено незаконно и поради нарушение на чл. 333, ал.1, т.2 КТ – без да е взето предварително мнение на ТЕЛК и разрешение на инспекцията по труда за прекратяване на трудов договор с работник, който е трудоустроен.
В касационната жалба против въззивно решение на Русенски окръжен съд по гр. д. № 733/2008 г. се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 193, ал. 2 КТ, тъй като работодателят многократно е искал обяснения за безпричинното отсъствие на ищеца от работа, а липсата на обяснения е единствено по вина на работника. Поддържа се, че съдът е приложил неправилно и чл. 344, ал. 3 КТ, тъй като към момента на уволнението, работникът не се е ползвал с предварителна закрила по чл. 333, ал.1, т.2 КТ.
Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания за неправилно приложение на чл. 193, ал.2 КТ за основателни. Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 193 КТ, неправилни са формираните от въззивния съд изводи, че налагането на дисциплинарното наказание в деня на искане на обясненията за допуснатото нарушение съставлява нарушение на чл. 193, ал.1 КТ. Работникът е разполагал с възможност да даде обясненията си непосредствено след искането за това, тъй като причината за отсъствието му от работа в период около месец не налага каквито и да било справки, проверки или подготовка за даване на обясненията. Работникът е бил известен, че следва да даде обяснения и в периода на отсъствието му, чрез проведен с него телефонен разговор. Независимо от това, добросъвестното осъществяване на трудовите права и задължения (чл. 8, ал.1 КТ) налага работникът да извести работодателя си за причините за отсъствието му от работа и без нарочно запитване за това, а след отправено запитване да даде незабавни обяснения.
Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил обжалваното решение в нарушение на чл. 193, ал.2 и ал. 3 КТ.
Основателни са и касационните оплаквания за допуснато нарушение на чл. 344, ал. 3 КТ вр. с чл. 333, ал.1, т.2 КТ. Въведената в чл. 333, ал.1, т.2 КТ предварителна закрила е по отношение на работник или служител, който е трудоустроен. Когато с решението на ТЕЛК е определен процент на намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд, работникът е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал.1, т.2 КТ - наличието на заболяване, налагащо трудоустрояване е установено по законния ред и от органа по чл.1, ал.1 от Наредбата за трудоустрояване (ДВ, бр.7 от 27.01.1987г.). Без правно значение за обхвата на предварителната закрила по чл. 333, ал.1, т.2 КТ е и дали работникът заема длъжност, определена за трудоустроени. Трудоустрояването на работника се изразява в съобразяване на изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването му, респ. преместването му на подходяща работа, поради което, когато изпълняваната работа е подходяща за здравословното състояние на служителя, трудоустрояването му е фактически изпълнено. Задължението за вземане на предварително становище на ТЕЛК и разрешение на инспекцията по труда за предстоящото уволнение е с оглед преценката за евентуалното отражение на смяната на работата върху здравословното състояние на трудоустроения работник и възможностите му за адаптация на ново работно място, предвид което предварителната закрила по чл. 333, ал.1, т.2 КТ за трудоустроени работници и служители обхваща всички случаи, когато лицето страда от заболяване, налагащо облекчени условия на труд, независимо дали заема длъжност, определена от работодателя за трудоустроени.
Съгласно Наредбата за трудоустрояване, трудоустрояването на работника или служителя бива за определено време или за неопределен срок. Когато инвалидизирането на работника е пожизнено, уволнението му може да бъде извършено само при спазване изискванията за предварителна закрила. В този случай прекратяването на трудовия договор без мнение на ТЕЛК и разрешение на Инспекцията по труда е в нарушение на закона и без доказателства за последващо преосвидетелстване. Когато обаче трудоустрояването е за определен срок, след изтичане на срока работникът следва да бъде преосвидетелствуван, като с новото решение на органа по чл.1, ал.1 от Наредбата за трудоустрояване, трудоустрояването му може да бъде продължено. Когато такова преосвидетелствуване не е извършено, след изтичане на срока за трудоустрояване, работодателят няма задължение за изпълнение на изискванията за предварителна закрила.
С решение № 0581 от 14.02.2007 г. на ТЕЛК, на ищеца е определена трайно намалена работоспособност за срок до 01.02.2008 година. Последващо трудоустрояване е било извършено след уволнението му – с експертно решение № 0671 от 05.03.2008 г., предвид което към момента на извършване на уволнението – 14.02.2008 година, работникът не се е ползвал с предварителна закрила по чл. 333, ал.1, т.2 КТ – срокът на инвалидизацията му е изтекъл без да е имало последващо преосвидетелствуване.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал.3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск за отмяна на дисциплинарното уволнение се отхвърли като неоснователен. С оглед обусловеният им характер от изхода на спора по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и обективно съединените искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 594 от 06.11.2008 година по гр.д. № 733/2008 година на Русенски окръжен съд. с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от С. П. М. от [населено място] против [фирма], [населено място] за отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение № 282 от 14.12.2007 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2620,92 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. П. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение № 282 от 14.12.2007 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2620,92 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1