Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 572   гр. София,  04 февруари  2009 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в публично заседание на осми декември през две хиляди и осма година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Лиляна Методиева      2. Жанина Начева     при секретаря … Н. Цекова …………………………… в присъствието на прокурора … Михайлова ………………………………..... изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………..... наказателно дело № 569 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Ч. М. П. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 617/08 г. по описа на Пловдивския окръжен съд и отменяване на въззивно решение № 293 от 11.07.2008 г., с което е изменена присъда № 30 от 6.02.2008 г. по н. о. х. д. № 521/07 г. на Пловдивския районен съд, влязла в законната си сила. От съдържанието на искането за възобновяване могат да се изведат доводите на осъдения за съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди, че съдът го е лишил от законното му право да обжалва, неправилно е отменил приложението на чл. 55 НК и не е отчел смекчаващите отговорността обстоятелства при индивидуализация на наказанието. В съдебно заседание защитникът поддържа искането. Счита, че делото е повторно разгледано без нов обвинителен акт на прокурора, с което допълнително са били ограничени правата на осъдения П. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно - липсва съществено процесуално нарушение, а наложеното наказание е справедливо. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 30 от 6.02.2008 г. по н. о. х. д. № 521/07 г. Пловдивският районен съд е признал подсъдимия Ч. М. П. за виновен в това, на 14.01.2007 г. в гр. П. при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство- отверка, да е направил опит да отнеме чужда движима вещ – СД плейър JVC-КД G 402 на стойност 235 лева от владението на Р. В. Р. без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” вр. чл. 18, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, на основание чл. 47, б. „б” от ЗИН. Съдът е приспаднал задържането и се е разпоредил с веществените доказателства. В тежест на осъдения е възложил разноските по делото. С въззивно решение № 293 от 11.07.2008 г. по в. н. о. х. д. № 617/08 г. Пловдивският окръжен съд е изменил присъдата, като е увеличил наложеното наказание от две години на три години лишаване от свобода с първоначален строг режим на изпълнение. В останалата част е потвърдил присъдата. Направеното в срока по чл. 421, ал. 3 НПК процесуално допустимо искане за възобновяване на наказателното производство е НЕОСНОВАТЕЛНО. Осъденият твърди, че въззивният съд го е лишил от възможност да упражни правото си на обжалване. Разпоредбата на чл. 346 НПК обаче изключва от предмета на касационно обжалване решенията по дела, разгледани от окръжния съд като въззивна инстанция. Затова правото на защита на осъдения не е могло по този начин да бъде накърнено в проявната му форма, каквато е правото на обжалване. Неоснователен е и следващият довод на осъдения. След отменяване на първата поред присъда, делото е върнато за ново разглеждане поради допуснати от съда нарушения. Затова напълно логично е то да продължи по същия обвинителен акт, въз основа на който съдебното производство е било образувано. По протест на прокурора Пловдивският окръжен съд е определил наказанието на осъдения при условията на чл. 54 НК и го е увеличил на три години лишаване от свобода. Не е пренебрегнал задълженията си и законосъобразно е обсъдил възможността по чл. 58, б. „а” НК за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Отчел е обстоятелствата по чл. 18, ал. 2 НК – високата степен на осъществяване на намерението и причините да остане недовършено самото престъпление. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че осъденият Ч. М. П. е успял да проникне в лекия автомобил на св. Р чрез разбиване на стъклото и с помощта на отверка да отдели част от аудио уредбата, закрепена на таблото. Задържан бил от полицията в резултат на активната намеса на собственика. Затова, като е определил наказанието при условията на чл. 54 НК окръжният съд не е нарушил закона, а го е приложил правилно. Липсва явна несправедливост на наложеното наказание. То е било индивидуализирано в минималния предвиден размер на лишаването от свобода за извършеното престъпление, отчитайки и смекчаващите отговорността обстоятелства, които се изтъкват от осъдения П. Искането за отменяване на въззивното решение по реда на възобновяването следва да бъде оставено без уважение. При така изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ч. М. П. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 617/08 г. по описа на Пловдивския окръжен съд и отменяване на въззивно решение № 293 от 11.07.2008 г. Настоящето решение не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: