4 Р Е Ш Е Н И Е № 100 гр. София, 02 юни 2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ:СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 164/2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод касационна жалба, подадена от подсъдимия И. Б. Д., чрез защитника му – адвокат Кр. Д., срещу въззивно решение № 3/13.01.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 325/2021 г., по описа на Апелативен съд – Велико Търново. В нея жалбоподателят твърди, че при постановяване на въззивния съдебен акт са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, като на това основание се прави искане за отмяната му. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и прави искане за уважаването й по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира същата да бъде оставена без уважение. Подсъдимият И. Д. поддържа жалбата си и моли тя да бъде уважена. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 11/01.07.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 221/2021 г., по описа на Окръжен съд - Плевен, подсъдимият И. Б. Д. е признат за виновен в това, че на 27.05.2020 г., в [населено място], обл. Плевен дал дар – банкнота с номинал 100 лева, със сер. № АЕ 6611203, на длъжностно лице – полицейски орган – Л. К. Х. – полицейски инспектор „Пътен контрол“ в група „Охранителна полиция“ при РУ – Долна Митрополия на ОД на МВР – Плевен, за да не извърши действие по служба – да не му състави акт за извършено нарушение по чл. 140, ал.1, изр.1 от ЗДвП, за това, че като водач е управлявал товарен автомобил „Ф. .“, с рег. [рег.номер на МПС] , с прекратена служебно регистрация по чл. 143, ал.15 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 304а, вр. с чл. 304, ал.1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на пет месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, както и глоба в размер на 500 лева. Подсъдимият останал недоволен от първоинстанционната присъда и я обжалвал пред въззивната инстанция. С въззивно решение № 3/13.01.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 325/2021 г., по описа на АС – Велико Търново, предмет на настоящото производство, присъдата на окръжния съд е потвърдена изцяло. Подадената срещу въззивното решение касационна жалба е допустима, тъй като е депозирана от страна, която има право на това, в законния срок за обжалване и срещу съдебен акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл. 346, т.1 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Релевираното от касатора оплакване за допуснато нарушение на процесуалния закон се аргументира с довода, че контролираният съд е дал вяра на отразеното в докладната записка, изготвена от св. Х., което било недопустимо, както и единствено на показанията му, дадени при първия му разпит на досъдебното производство, без да вземе предвид тези депозирани при последващите му разпити. При това въззивният съд не съобразил показанията на другия свидетел – И. Г., който не давал информация, подкрепяща изложеното от св. Х.. Формулираните в касационната жалба оплаквания, макар и представени като процесуални нарушения, по същество изразяват недоволството на касатора от обосноваността на въззивния съдебен акт. Необосноваността не е сред основанията, визирани в разпоредбата на чл. 348 от НПК, които могат да бъдат предмет на касационен контрол. От компетентността на ВКС е изключена възможността да прави самостоятелен анализ и оценка на доказателствената съвкупност и на тази основа да приема фактически положения, различни от установените от въззивната инстанция. В правомощията на касационния съд е единствено да провери доколко проверявания съд е изградил вътрешното си убеждение по фактите въз основа на точно и стриктно прилагане на наказателнопроцесуалните норми. В този аспект настоящият съдебен състав не констатира допуснати нарушения на правилата, регламентиращи събирането, проверката и анализа на доказателствените източници, във връзка с изясняване на всички факти включени в предмета на доказване. Контролираният съд в обжалваното въззивно решение е оценил доказателствените материали по делото, съобразно изискванията на чл. 13, чл.14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Приетите от него за установени факти са изведени в резултат на извършен обективен анализ на наличната по делото доказателствена съвкупност. Обсъдени са показанията на свидетелите Х. и Г. / л. 5 и л.6 от възз. реш./, като в изпълнение на задълженията си произтичащи от разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК, контролираният съд е отговорил на направените от защитата възражения относно достоверността на изложените от тях данни. Въззивната инстанция е интерпретирала вярно дадената от свидетелите информация при проведените им отделни разпити. Правилно е констатирала пълното съответствие на посочените гласни доказателства, както помежду им, така и с останалите доказателствени източници - протоколи за оглед на местопроизшествие, ДНК експертиза на биологичен материал, иззет от инкриминираната банкнота и останалите писмени доказателства. Изводите на контролирания съд по фактите са изградени изцяло по правилата на формалната и правна логика, въз основа на годни доказателства, поради което упрекът към доказателствената и аналитичната дейност му дейност са неоснователни. Логична последица от вярната и законосъобразна интерпретация на фактите е признаването на подсъдимия Д. за виновен в извършване на престъпление по чл. 304а, вр. с чл. 304, ал.1 от НК. Правните изводи на проверявания съд в този смисъл са законосъобразни и изцяло се приемат от настоящия съдебен състав. Обективно подсъдимият е осъществил посочения престъпен състав като е предоставил /дал/ банкнотата от 100 лева / дар/ на полицейски орган - св. Х., която не му се следва, за да не изпълни действие по служба, в кръга на неговата компетентност и правомощие – да не му състави акт за административно нарушение на разпоредба на ЗДвП. Субективно деецът е съзнавал, че действията му са противоправни и че предназначението на пуснатата от него банкнота в автомобила на полицейските служители е да мотивира полицейския орган да не му състави акт за административно нарушение. В тази връзка настоящият съдебен състав намира за законосъобразно и правилно заключението на контролирания съд за това, че без значение за субективната страна на деянието е последващата отмяна на издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Към момента на осъществяване на престъпната проява подсъдимият не е могъл да знае дали и на какво основание ще бъде отменено наказателното постановление. Последното обстоятелство е настъпило след деянието и няма отношение към неговата съставомерност, поради което твърдението на касатора, че то незаконосъобразно не е взето предвид от въззивния съд, не се споделя от касационния съд. Материалният закон е приложен правилно, поради което претенцията на жалбоподателя за отмяна на решението не следва да бъде уважена, тъй като е неоснователна. В заключение следва да се посочи, че отсъствието на заявените от жалбоподателя касационни основания обуславя оставянето на въззивното решение в сила. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 3/13.01.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 325/2021 г., по описа на Апелативен съд – Велико Търново. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.