Ключови фрази
Иск за плащане на цена * договор за търговска продажба * действия от името на търговец без представителна власт

Р Е Ш Е Н И Е

№ 46

София 27.03. 2009 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, ІІ отделение, в публично заседание на 25.03.2009 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ

КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

при секретар Ирена Велчева

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ

т. д. № 454/2008 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК и е образувано по касационна жалба на “С” А. гр. С., ул. “М” № 15, подадена против решение № 277/17.04.2008 год. по гр. д. № 1372/2007 год. на Софийския окръжен съд, с което се отхвърлят исковете му против “А” А. гр. Б., ул. “. № 37, предявени с правно основание чл. 327 ал. І ТЗ за сумата 7356,61 лв., претендирана като цена на доставени стоки, и по чл. 86 ал. І ЗЗД за 1000,00 лв. за забавено плащане на главницата.

В жалбата се правят оплаквания за наличие на касационни основания по чл. 281 т. 3, предложение 1 и 3 от ГПК.

Необосновано, според касатора, въззивният съд е приел, че липсвала воля между страните за сключване на договор за доставка на материали – бетон и циментова замазка. Последните са получавани от представител на ответника, като заявките за необходимите материали са давани по телефона, а са получавани на място. Издадени били фактури по които ответникът не е възразил и същите са били осчетоводени, което е установено от закл. на вещото лице, а доколкото лицата подписали за “приел” стоката не са представители на ответника, както било прието от СОС, касаторът счита, че е налице хипотезата на чл. 301 ТЗ.

Предвид горното касаторът моли за отменяване на въззивното решение и постановяване на решение по същество, с което исковете се уважат в пълния им предявен размер, ведно със законните последици. В с. з. жалбата се поддържа от юрисконсулт Б. и по съображения изложени в писмена защита, като се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация “А” А. гр. Б., ул. “. № 37, не е заявил становище по реда на чл. 287 ал. І ГПК.

ВКС ІІ т. о. намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Въззивният съд е приел исковете за заплащане на цена на доставени стоки по 9 бр. ДДС фактури, и за заплащане на мораторна лихва, за неоснователни, като е изложил съображения, че ищецът не е доказал твърденията на които основава претенциите си. Според СОС, макар и договорът за продажба да е неформален договор и писмената форма да не е условие за неговата действителност, в случая ищецът не е доказал наличие на създадени договорни отношения с ответната страна – прието е, че въпреки издадените фактури, не е установено от доказателствата по делото ищецът да е предал, а ответникът да е приел процесните стоки - бетон, варов разтвор и циментова замазка.

Въззивното решение е неправилно.

Същественият материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. І ГПК по който се е произнесъл съдът и който е от значение за спора, е този за възникване на договорни правоотношения между страните по делото и за изпълнение на доставките по тези договори.

Правилно СОС е приел, че договорът за продажба е неформален договор и писмената форма не е условие за неговата действителност, но необосновано с оглед доказателствата по делото е приел, че в случая ищецът не е доказал че е в договорни отношения с ответната страна. Без значение е начинът на договаряне, същественото е съвпадането на насрещните воли на страните за продажба /в случая на бетон, варов разтвор и циментова замазка/, за да се приеме, че между страните се учредява валидно облигационно правоотношение. Разбира се само наличието на последното не е достатъчно за да се приеме, че е налице основание за плащане, тъй като основанието ще възникне при изпълнението на договора – с извършване на доставката за продавача ще възникне правото да иска престиране на цената от страна на купувача. Доказателствата по делото налагат извод за извършени от ищеца доставки на бетон, варов разтвор и циментова замазка по които са издадени 9 броя ДДС фактури, като една от тях – ф-ра № 00080111955/14.04.2005 год. е подписана от Х. А. , която е разпитана по делото като свидетел. Другите фактури са подписани от лицето И. П. , като в тях не е отбелязано същата упълномощена ли е от ответника и в трудовоправни отношения ли е с него. Издадените експедиционни бележки са подписани от различни лица, като е установено, че превозът е извършван с транспорт на ищеца. От заключението на ССЕ е установено, че в дневниците за покупките при ответника са записани процесните фактури, като две от тях са отнесени в месеца следващ този за който се отнасят. В дневниците e записано и това, че за 7 фактури е теглен данъчен кредит в пълен размер ДДС – общо 2 114,69 лв.

Установено е, че общата доставка е на стойност 13 764,10 лв. /вж. ССЕ, лист 6-ти, раздел ІV, І. т. 1/, като част от нея в размер на 6 407,49 лв. е платена по две извършени от ответника частични плащания.

Съгласно чл. 301 ТЗ, счита се, че търговецът потвърждава действията на лице действувало от негово име без представителна власт, ако не се противопостави веднага след узнаването на тези действия.

В процесния случай, макар от подписите положени върху фактурите да не може да се направи извод, че лицата които са ги подписали са били упълномощени от ответника да получи стока, безспорно e, че той е узнал за техните действия – в случая знанието не се презумира, а се установява по безсъмнен начин не само от вписването на фактурите в дневниците за покупките, не само от извършеното частично плащане по някои от тях, но и от това, че за фактурите е теглен данъчен кредит в пълен размер ДДС.

Предвид горното ВКС, ІІ т. о. приема, че ищецът доказва обстоятелствата на които основава иска си досежно главницата и затова този иск следва да се уважи в пълен размер.

По отношение на иска за мораторни лихви настоящият състав приема, че същите са дължими в посочения от в. лице размер - 983,83 лева, с оглед на направеното от него неоспорено изчисление, съобразено с размера на задължението и времето на забавата. Искът до размера на 1 000,00 лв. е неоснователен, и затова решението на СОС в тази му част следва да се остави в сила, като на ищеца следва следва да се присъдят съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78 ал. І и ал. VІІІ от ГПК.

Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 277/17.04.2008 г. по гр. д. № 1372/2007 год. на Софийския окръжен съд в частта му с която се отхвърлят исковете по чл. 327 ал. І ТЗ и чл. 86 ал. І ЗЗД на “С” А. гр. С. против “А” А. гр. Б. за сумите 7 356,71 лева и 983,83 лева, и вместо него постановява:

ОСЪЖДА “А” А. гр. Б., ул. “. № 37 да заплати на “С” А. гр. С., ул. “М” № 15, на основание чл. 327 ал. І ТЗ сумата 7 356,71 лева, представляваща стойността на 111,23 куб. м. бетон, 19,68 куб. м. варов разтвор и 8,25 куб. м. циментова замазка, доставени през периода 09.04.2005 год. – 17.06.2005 год., ведно със законната лихва върху нея считано от 25.04.2006 год. до окончателното й плащане, на основание чл. 86 ал. І ЗЗД сумата 983,83 лева, както и 660,53 лева съдебни разноски направени във всички досегашни съдебни производства, и 473,64 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 277/17.04.2008 г. по гр. д. № 1372/2007 год. на Софийския окръжен съд в останалата му обжалвана част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: