7 Р Е Ш Е Н И Е № 76 гр.София, 23 февруари 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдия И. касационно дело № 21 по описа за 2011 г Производството е образувано по искане на осъдения Д. Ц. М., депозирано на 6.01.2011 г, за възобновяване на ВНОХД № 91/10 по описа на Габровския окръжен съд, по което е постановено решение № 92 от 5.07.10, с което е изменена присъда на Севлиевския районен съд № 50 от 22.04.10, по НОХД № 45/10, като е увеличено обезщетението за неимуществени вреди на 8 000 лв, а искът е отхвърлен до пълния му размер от 20 000 лв, подсъдимият е осъден да заплати разноските от въззивното производство и увеличения размер на държавната такса, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, подсъдимият Д. Ц. М. е признат за виновен в това, че на 30.08.2009 г, в[населено място] колиби, общ. С., е причинил на И. С. П. средна телесна повреда, изразяваща се в дълбока порезна рана на дясната предмишница в горната й трета с порязване на мускули, довело до трайно затрудняване движението на дясната ръка, прерязване на лъчевата и лакетната артерии, съчетано с остра кръвозагуба и хеморагичен шок, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, с оглед на което и на основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, отложено, по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, както и е осъден да заплати на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 3 000 лв, заедно със законните последици. С искането се релевират основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Изтъкват се следните съображения: Допуснато е съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата, не са събрани доказателства, оневиняващи осъдения, не са иззети ножовете, с които е разполагало домакинството на пострадалия, за да бъде проверена възможността нараняването да е причинено от св. Д., не е иззето средството, с което пострадалият е нанасял удари. Не е назначена експертиза за изследване принадлежността на кръвта, намерена върху ножа, калъфа за нож и дрехите на подсъдимия, отказано е изслушването на СМЕ относно телесните повреди на подсъдимия. Игнорирани са показанията на св. К., че пострадалият е наранен от св. Д.. Гласните доказателства са преценени едностранчиво, не са взети предвид противоречията, съдържащи се в показанията на св. И. П., св. Илиева, св. Д., игнорирана е частта от показанията на пострадалия, според която той се е самонаранил. Не е отговорено на доводите във въззивната жалба, не са изяснени надлежно признаците от състава на престъплението. Материалният закон е приложен неправилно. Не е взето предвид, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана. Не е обсъдена хипотезата на чл. 132 НК. Наложеното наказание е явно несправедливо. Не са налице основания за уважаване на гражданския иск. Иска се да бъдат отменени постановените съдебни актове, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато на прокуратурата, за попълването му с необходимите доказателства. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият не участва лично в производството. Гражданският ищец или негов представител не изразяват становище по искането. Представителят на ВКП счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е подадено от лице, имащо право на това, в законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. По делото фигурират както уличаващи подсъдимия доказателства, така и такива, които го оневиняват. Цялостната им преценка е извършена в съответствие с процесуалните изисквания и правилата на формалната логика, тоест, липсва порок във формираното вътрешно убеждение по релевантните факти. Гласните доказателствени източници са анализирани детайлно и прецизно, като е мотивирано подробно на кои от тях е дадена вяра и защо. Вярно са интерпретирани показанията на пострадалия, св. Илиева, св. Д., свидетелите Дочеви, св. Х., между които липсват противоречия, а и техните твърдения кореспондират на СМЕ, респективно, на приложените веществени доказателства. Правилно са отхвърлени обясненията на подсъдимия, показанията на св. Л., св. Х., св. Й., св. К., с аргумента, че, от една страна, съдържат значими вътрешни противоречия, а, от друга страна, се опровергават от ясните, последователни и логични показания на пострадалия и на свидетелите, на които е дадена вяра. Пострадалият е заявил, че при защитата срещу ударите с ножа е получил порезни рани по ръцете, но не и това, че се е самонаранил. В същото време, СМЕ е дала категоричен отрицателен отговор на възможността получените увреждания да са резултат от самонараняване. Съществено за правилното решаване на делото е изземването на ножа, с който е извършено престъплението, което е сторено. За изясняване на обективната истина не е било наложително претърсване на дома на пострадалия, с цел изземване на ножовете, ползвани от домакинството, тъй като не е установено пострадалият или някой от лицата, живеещи заедно с него, да е използвал нож по време на инцидента / твърдението на св. К., че пострадалият е бил наранен от св. Д., е отхвърлено като недостоверно /. За изхода на делото е без правно значение дали е приобщено като веществено доказателство парчето дърво, с което пострадалият се е отбранявал. Съществено е да бъде установено кога и по какъв повод е станало това, което е направено / изяснено е с помощта на гласни доказателствени източници /. Принципът на чл. 13 НПК не е нарушен с отказа да се изслуша СМЕ относно уврежданията на подсъдимия, тъй като изготвянето на такава се е оказало обективно невъзможно / в медицинското свидетелство на Д. М. са отразени множество увреждания, без посочване на специфичните им характеристики /. Инстанциите по фактите са събрали възможните и необходими за правилно решаване на делото доказателства, поради което принципът по чл. 13 НПК не е накърнен. Обективната истина е разкрита от приложените доказателствени източници, поради което не се е налагало назначаване на експертиза, касаеща произхода на кръвта върху ножа, с който е извършено деянието / изяснено е обстоятелството, че кръвта произхожда от пострадалия /. Въззивният съд е обсъдил релевираните от защитата доводи срещу правилността на присъдата, мотивирайки защо намира същите за неоснователни. В решението се съдържат обстойни правни съображения, обсъдена е обективната и субективната страна на деянието, тоест, въззивният акт отговаря на изискванията по чл. 339 НПК. От фактическа страна по делото е прието, че на инкриминираната дата, подсъдимият и св. Л., повлияни от употреба на алкохол, преминали покрай дома на пострадалия. Последният отправил забележка към св. Л. да не стреля с въздушна пушка по конете му. По този повод между двамата възникнало спречкване, прераснало във взаимна размяна на удари. Подсъдимият се намесил на страната на св. Л.. Насочил се към пострадалия, замахнал с юмрук към него, но не успял да го удари. Св. Л. също се опитал да го удари, но не успял. Подсъдимият и св. Л. били повлияни от алкохола, поради което не успявали да нанасят сполучливи юмручни удари, а залитали и падали на земята. Подсъдимият извадил ножа, който носел в калъф, прикрепен на колана, насочил се към пострадалия и започнал да му нанася удари с ножа. Пострадалият се отбранявал, но паднал на земята. След като се изправил, подсъдимият продължил да му нанася удари с ножа. В резултат му причинил телесни увреждания по ръцете и по гръдния кош, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота. При изложените факти, релевираното нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не е допуснато. Подсъдимият не може да се позовава на неизбежна отбрана, тъй като е липсвало непосредствено и противоправно нападение, срещу което да предприеме защитни действия. Спречкването между пострадалия и св. Л. е прераснало в сбиване, с последвала взаимна размяна на удари. Дори първоначално да е имало нападение, то е било неутрализирано, а участниците в конфликта са разменили ролите си, като отбраняващият се е предприел агресия, а агресорът, защитни действия. Намесвайки се в инцидента, подсъдимият сам е поставил началото на нападение, срещу което пострадалият е разполагал с право на активна защита / в този момент нападнатият е използвал парчето дърво, тоест, действал е правомерно /. Деянието не е съставомерно по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК, тъй като не е установено деецът да се е намирал в особено емоционално състояние, предизвикано от пострадалия по указания в закона начин. При това положение, законосъобразната правна квалификация е тази по чл. 129 НК / отделен е въпросът дали увреждането с нож в областта на гръдния кош не съставлява опит за убийство, но, доколкото такова обвинение не е повдигнато, това би имало отношение само към степента на обществена опасност на извършеното престъпление /. Релевираното нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не е допуснато. Инкриминираното деяние е със завишена степен на обществена опасност, предвид характера и тежестта на причинените увреждания. Наложеното наказание е съобразено с комплекса от релевантни за наказателната отговорност обстоятелства и с целите по чл. 36 НК. Не са налице условията на чл. 55 НК, тъй като липсват многобройни или смекчаващи отговорността обстоятелства, а и определеното наказание не е несъразмерно тежко на извършеното. Деянието покрива признаците на деликта, по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поради което гражданската отговорност на подсъдимия е ангажирана правилно. Законосъобразно във въззивната инстанция е завишен размерът на обезщетението за неимуществени вреди, при отчитане значителната степен на засягане здравето на пострадалия, както и продължителния период, необходим за неговото възстановяване. Определеното обезщетение от 8 000 лв отговаря на критерия по чл. 52 ЗЗД. Липсата на съществени процесуални нарушения препятства възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Неоснователно е искането за отмяна на съдебните актове и връщане на делото на прокурора за събиране на нови доказателства. Ако бъде констатирано, че в съдебната фаза, делото не е попълнено с необходимите за разкриване на обективната истина доказателства, това би било нарушение по чл. 13 НПК, за отстраняването на което е отговорен съдът, а не прокурорът. От друга страна, с оглед правомощията на въззивния съд, ако бъде констатирано, че е нарушен чл. 13 НПК, това би обусловило връщане на делото във въззивната инстанция. По изложените съображения, искането следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАНИЕ искането на осъдения Д. Ц. М. за възобновяване на ВНОХД № 91/10 по описа на Габровския окръжен съд, приключило с решение № 92 от 5.07.10, с което е изменена присъда на Севлиевския районен съд № 50 от 22.04.2010 г, по НОХД № 45/10. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: