РЕШЕНИЕ № 551   София, 15. юли 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на десети юни две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ:           Красимира Харизанова                               Марио Първанов   при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 64 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд от 31.10.2008 г. по гр.д. № 666/2008, с което е потвърдено решението на Р. районен съд от 09.05.2008 г. по гр.д. № 325/2007, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправния въпрос за допустимите средства за доказване на употребата на алкохол и по материалноправния въпрос за значението на употребата на алкохол за безопасността на условията на труд и за способността да се изпълняват трудовите задължения. По повдигнатия процесуалноправен въпрос едни съдилища приемат, че употребата на алкохол не може да бъде доказана чрез изследването с уред, който не може да установи съдържанието на алкохол в кръвта, а други съдилища – че употребата на алкохол може да се доказва с всички доказателствени средства в т.ч. признания и свидетелски показания. Правилно е второто разрешение. ГПК урежда доказването на фактите и обстоятелствата, които пораждат, променят или прекратяват граждански субективни права чрез различни доказателствени средства. Такива са свидетелските показания, обясненията на страните, писмените доказателства, заключенията на вещи лица, огледът и освидетелстването. Ограничения в начина на доказване са уредени единствено по отношение на свидетелските показания. Те са лимитативно посочени и сред тях няма правило, ограничаващо начините на доказване на извършването но нарушение на трудовата дисциплина.потребата на алкохол и степента на повлияване могат да се доказват в гражданския процес с всички доказателствени средства, в т.ч. признания на страните и свидетелски показания. По повдигнатия материалноправен въпрос едни съдилища приемат, че употребата на алкохол може да не позволява да се изпълняват трудовите задължения, но ако това се случи еднократно нарушението не е тежко, а други съдилища – че при преценката на тежестта на нарушението трябва да се отчита и значението на употребата на алкохол за безопасността на условията на труд. Правилно е второто разрешение.потребата на алкохол по време на работа и явяването на работа в състояние след употреба на алкохол са нарушения на трудовата дисциплина. Тежестта на нарушението обаче е различна в зависимост от вида и количеството на употребения алкохол, отражението на алкохолното повлияване върху способността да се изпълняват трудовите задължения и за безопасността на условията на труд. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е уволнен, защото през работно време е установено наличието на алкохол в кръвта му, изследването е проведено с уред, който не може да установи това и без да е взета кръвна проба. Наказанието е наложено за неспазване на правилата по охрана на труда, а нарушението, ако е извършено, е явяване на работа в състояние, което не позволява да се изпълняват трудовите задължения, еднократно е и не е така тежко. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел, че дисциплинарното наказание е наложено поради наличието на алкохол в кръвта на ищеца. Това обстоятелство е посочено в заповедта за уволнение, но в нея е посочено също, че ищецът е бил повлиян от употребата на алкохол в работно време, което е нарушение на Правилника за вътрешния трудов ред и Инструкцията за общите правила по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Също в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел, че употребата на алкохол в работно време и състоянието на алкохолно повлияване е установено единствено чрез вземането на проба с апарат “Д”, която е показала 0,91 ‰ съдържание на алкохол в дъха, без да обсъди признанията на ищеца, подписал констативния протокол без възражения и свидетелските показания за обстоятелства, при които е взета пробата. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. От събраните доказателства по делото се установява, че на 06.11.2007 г. час и половина преди края на работното време е извършена проба за употреба на алкохол, при която с техническо средство е установено наличието на летливи вещества в дъха на ищеца, при което е съставен протокол, установяващ наличието на 0,91 ‰ съдържание на алкохол в дъха. Протоколът е подписан без възражения от ищеца, който в депозираните на 08.11.2007 г. обяснения по случая и в исковата молба не отрича употребата на алкохол, но твърди, че поради болки в стомаха е изпил 1 – 2 супени лъжици камфоров спирт. Съдът намира, че по време на работа ищецът е употребил алкохол, с което е намалил способността си да изпълнява своите трудови задължения и е нарушил правилата по охрана на труда. Наличието на следи от употреба на алкохол час и половина преди края на работното време доказва, че алкохолът е употребен след началото на работния ден. Количеството на употребения алкохол не е установено, тъй като по делото не са събрани свидетелски показания за видимото състояние на ищеца при вземането на пробата, но с признанието на констатацията в подписания от него протокол ищецът е направил излишно събирането на такива доказателства от работодателя. Видно от изложеното извършеното нарушение на трудовата дисциплина, макар и единствено, е тежко. Освен, че намалява способността на работника да изпълнява трудови си задължения, то повишава риска от трудова злополука (ищецът е машинен оператор вулканизиране на каучукови изделия), а работодателят е длъжен да създава нетърпимост към нарушаването на правилата за охрана на труда. Тежестта на наложеното наказание е съответна на тежестта на извършеното нарушение, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а на ответника – присъдени всички разноски по делото, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение, както се претендира. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   РЕШИ:   ОТМЕНЯ решението на Старозагорския окръжен съд от 31.10.2008 г. по гр.д. № 666/2008. ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Т. С. от с. Б., община Р. срещу М. “М” ЕАД, клон Р. “Т”, с. Т. за незаконност на уволнението със Заповед № 166/12.11.2007 и за възстановяване на предишната работа на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. ОСЪЖДА Д. Т. С. от с. Б., община Р. да заплати на М. “М” ЕАД, клон Р. “Т”, с. Т. сумата 530,00 лева разноски за всички инстанции.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.