О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 412 Гр. София, 14.05.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 193/2020 год. Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. С. П., чрез пълномощника адвокат Е. Х., срещу въззивно решение № 187/23.10.2019 г., постановено по в.гр.д. № 499/2019г. по описа на Сливенски окръжен съд, в частта, с която след отмяна на решение № 229/15.07.2019г., постановено по гр.д. № 461/2019г. по описа на Новозагорски районен съд в частта за предоставяне на родителските права върху двете малолетни деца,тяхното местоживеене, режима на лични контакти и издръжката им, е постановено, че упражняването на родителските права по отношение на децата И. – [дата на раждане] , и К. – [дата на раждане] , е предоставено на бащата И. Д. И., при който да е местоживеенето на децата, а по отношение на майката К. С. П. е определен режим на лични отношения и същата е осъдена да заплаща месечни издръжки в размер 140 лв. за детето И. и 125лв. за детето К.. Въззивното решение в останалата му част не е предмет на касационното производство. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна в обжалваната част. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът повдига материалноправния въпрос „за комплекса от предпоставки, обуславящи интереса на малолетните деца кой от двамата родители да упражнява родителските права и при кого да живеят“ и процесуалноправният въпрос „за задължението на въззивния съд да обсъди и прецени по свое убеждение доказателствата и доводите на страните“. Във връзка с тези въпроси поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като счита, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по тях в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Позовава се на ППВС № 1/12.11.1974 г. и на практика на ВКС по чл.290 ГПК. Ответната страна И. Д. И. в представен писмен отговор чрез адв. М.П. взема становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а по същество – за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Предмет на разглеждане са претенциите на двете страни за упражняване на родителските права по отношение на малолетните им дъщери, местоживеенето на децата, режима на лични контакти и издръжката им. От анализа на събраните писмени и гласни доказателства в двете съдебни инстанции, в това число докладите на съответните социални служби, становището на родителите при изслушването им, въззивният съд е обосновал извод, че интересът на децата налага родителските права да бъдат предоставени на бащата, при когото последните да живеят, а по отношение на майката да се определи разширен режим на лични контакти. За да обоснове решаващия си извод е приел, че отявлено предимство по отношение на възможностите и условията за отглеждане на децата няма никой от двамата родители – значително по-високите доходи на бащата се компенсират с по-удобното към момента работно време на майката, но помощта от бабите и дядовците, елиминира риска момичетата да остават без надзор и грижа; че друг критерий, по който следва да извърши преценката си и той да е значим за интереса на децата е отношението на родителя към децата и отражението му върху тях; че от доказателствената съвкупност се налага изводът, че бащата последователно и трайно се е утвърдил като родителя, полагащ лично и съвестно грижите в най-широк диапазон, включващи и ежедневните, рутинни домакински дейности;че е постоянно и неотменно до децата и представлява авторитетната фигура, на която могат да разчитат за помощ, подкрепа и съвет, с него се чувстват обичани, сигурни и защитени; че той проявява търпение, а при нужда – твърдост, а характерът му е спокоен и уравновесен, което допринася за по-леко преодоляване на конфликтни ситуации, както и за приобщаването към средата, в която децата живеят, и на техните баби и дядовци по майчина и по бащина линия; че бащата е проявявал и добри възпитателски качества, като един от изразите на това е запазване на спокойствие по време на дрязгите с майката, че не е реагирал пред децата с грубо или обидно поведение, нито е въздействал върху мнението им за нея;че липсват както индикативи, така и доказателства, че той се отнася лошо или безразлично към момичетата, че влияе зле на възпитанието им, че им вреди морално или им създава неподходящи, непристойни, или обществено неприемливи навици, както и че не им отделя внимание; че напротив - почти цялото му свободно време е организирано така, че да може максимално гъвкаво да реагира на нуждите на децата и не само, че не ги ограничава от контакти с родителите на съпругата си, а ги насърчава и включва активно помощта им. Съдът е посочил, че тези констатации се извличат от показанията на свидетелите не само на ответника, но и на ищцата – нейните сестра и майка вплитат данни за това поведение дори когато фокусират изявленията си върху друг аспект от семейния живот – коментирайки въпросите, касаещи отношенията между съпрузите и стремейки се да обосноват брачна вина, на заден план се проявяват именно фактите, свързани с действията и отношението на всеки от двамата родители към малките деца. Приел е и това, че натежаващ в полза на майката фактор са полът и възрастта на децата, но само при положение, че се установи тъждественост по отношение на горния критерий, което в случая не е налице, доколкото е установено, че майката, давайки предпочитание на своите лични интереси, нужди и удобство, е свела грижите си за децата до минимум, отнася се към тях по-скоро като към тежест, допуска настроението й да влияе върху поведението й към децата, проявява рязкост, раздразнение или грубост, демонстрирала е пред тях негативно и неуважително отношение към баща им, понякога е показвала равнодушие спрямо преживяванията и емоциите им, проявявала е непостоянство и неохота към ежедневните домакински дейности, включващи и битовите нужди на децата. Отчел е, че характеровите и поведенчески особености на всеки от двамата родители са отразени в социалните доклади, приети като доказателство по делото, че препоръките на съответните социални служители не са задължителни за съда, още повече, че в случая такива на практика липсват, с оглед недостатъчния брой срещи, както и, че преценката на специалистите съвпада и с личните и непосредствени впечатления на съда, изградени в резултат на изслушването на двамата родители. Посочил е, че за бащата може да се направи извод, че той има спокойно и уравновесено поведение, проявява искрена привързаност и грижа за децата, демонстрира готовност да съхрани тяхното душевно спокойствие с цената на търпение и дори жертви от своя страна, като поставя тяхното щастие пред своите непосредствени желания, не коментира личността и поведението на майката. От своя страна майката показва напрежение и раздразнение, насочва изявлението си към поведението на бащата и своето мнение за него, не представя чувствата и емоциите си спрямо децата, не коментира своето отношение или бъдещи намерения, пречупени през техния интерес, а прави критика на постъпките на другия родител. По отношение на децата съдът е приел, че те са разколебани в чувствата си към майката, тъй като едновременно с естествената обич към нея изпитват страх и притеснение, докато по отношение на баща си нямат резерви; че това тяхно отношение се констатира посредством гласните доказателствени средства, събрани в о.с.з. в първоинстанционното производство, а данни за наличие на конфликт на лоялност се извличат и от представените социални доклади; че няма никакви индиции, че децата са били заплашвани, настройвани или манипулирани от бащата, но колебанието в избора им при кого биха живели се дължи не толкова на съмнение относно желанието им, а на притеснение да не огорчат когото и да е от родителите си; че поради това категорично е счел, че не следва да изслушва 11 годишното дете И., тъй като не може да си позволи да възложи върху крехкото му съзнание представата, че е предало и разочаровало майка си или баща си, след като има достатъчно, макар и косвени, но убедителни доказателства за детската нагласа. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Поставеният процесуалноправен въпрос, не обуславя въззивното решение, тъй като съдът не е постановил в него, че не е длъжен да обсъди доводите на страните и доказателствата по делото по свое убеждение, нито фактически се е отклонил от изпълнението на това си задължение. Материалноправният въпрос обаче обуславя решението и е разрешен в противоречие със задължителната за съдилищата практика - ППВС № 1/12.11.1974 г. , както и с практиката на ВКС по чл.290 ГПК. Изложеното, ведно със задължението на съда служебно да следи за интереса на малолетните деца и за спазването на императивните материалноправни норми, обуславя извод, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 т.1 ГПК по материалноправния въпрос „за комплекса от предпоставки, обуславящи интереса на малолетните деца кой от двамата родители да упражнява родителските права и при кого да живеят“ . С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 187/23.10.2019 г., постановено по в.гр.д. № 499/2019г. по описа на Сливенски окръжен съд, в частта, с която след отмяна на решение № 229/15.07.2019г., постановено по гр.д. № 461/2019г. по описа на Новозагорски районен съд в частта за предоставяне на родителските права върху двете малолетни деца,тяхното местоживеене, режима на лични контакти и издръжката им, е постановено, че упражняването на родителските права по отношение на децата И. – [дата на раждане] , и К. – [дата на раждане] , се предоставя на бащата И. Д. И., при който да е местоживеенето на децата, а по отношение на майката К. С. П. е определен режим на лични отношения и същата е осъдена да заплаща месечни издръжки в размер 140 лв. за детето И. и 125лв. за детето К.. Указва на касатора К. С. П. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 235,80 лв (двеста тридесет и пет лева и осемдесет стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната. Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, след представяне на документ за внасяне на дължимата държавна такса. При неизпълнение на указанието делото да се докладва на съдията докладчик. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: