Ключови фрази
Обективна отговорност за деликт при или по повод извършване на работа * вреди от ексцес * доказване на вреди * обсъждане на доказателства от въззивния съд * експертиза


5





Р Е Ш Е Н И Е

№ 142
София, 20.06.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в открито заседание на девети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Ванюша Стоилова и в присъствието на прокурора....................като изслуша докладваното от съдията С. Бояджиева гр.дело № 3673 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:


Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на МБАЛ [фирма] [населено място] срещу решение № 73 от 3.05.16г.,постановено по в.гр.дело № 129/16г.на Варненския апелативен съд.С него е потвърдено решение № 1688 от 16.10.15г.,постановено по гр.дело № 3659/13г.на Варненския окръжен съд в частта,с която МБАЛ [фирма] е осъдено да заплати на Д. Б. Д.,починал в хода на процеса,с правоприемници Г. Д. Д.,Б. Д. Д. и М. Д. Б.,сумата от 39 973.35 лв,от които 26 000лв,представляващи неимуществени вреди, вследствие влошаване на здравословното му състояние/ексцес/,а сумата 13973.35 лв-обезщетение за забава върху главницата за периода от 25.12.2008г.- 20.12.13г.,ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 20.12.13г.; ведно с обезщетение за имуществени вреди в размер на 7192.15 лв,представляващи разходи за лечение на влошеното му здравословно състояние,ведно със законната лихва,считано от 20.12.13г.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 140 от 8.02.17г.,на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК,по въпроса относно задължението на въззивния съд да направи оценка на заключението на вещото лице и да го обсъди заедно с другите доказателства по делото, като разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 113 от 28.02.11г.по гр.дело № 1062/10г.на ІV г.о.; решение № 108 от 16.05.11г.по гр.дело № 1814/09г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК и др.
Според задължителната съдебна практика заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – 202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД за успешното провеждане на иска.Прието е,че фактът на увреждането е установен с влязло в сила решение № 473 от 13.09.10г.по гр.дело № 1329/09г.на ІІІ г.о.на ВКС,с което съдът е осъдил МБАЛ [фирма] да заплати на Д. Д. обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на нехуманно отношение на лекарския екип на спешния кабинет на ІІ-ро хирургическо отделение на болницата,на 19.01.05г.по време и след смъртта на съпругата му Койна Г. Д.,което е довело до влошаване на здравословното му състояние – исхемична болест на сърцето и хипертония,за което е инвалидизиран с решение на Т. от 8.02.2006г.Спорно било по делото налице ли е връзка между увреждането на здравословното състояние на Д. Д. през 2005 г.и последващия ексцес през 2008г.Съдът е възприел заключението на СМЕ,според което влошаването след 25.12.2008г.е в непосредствена причинно следствена връзка с първоначалното увреждане,свързано със смъртта на съпругата му на 19.01.2005г.Прието е,че и трите заболявания на сърцето – исхемична болест,предсърдно мъждене и сърдечна недостатъчност,представляват усложнения в здравето му и са вследствие преживяната от него психотравма от смъртта на съпругата му.Направен е извод от съда,че е налице ексцес и съответно ново вземане за обезщетение,което следва да се съобрази със състоянието на Д. след 2008г.и претърпените от него болки и страдания,довели до летален изход.Като е съобразил,че влошеното здравословно състояние на Д. е наложило постоянно,ежедневно лечение,тежки за понасяне интервенции,проведени няколко операции,настъпила некроза на крайниците,реалната опасност от ампутация и настъпилата смърт,съдът е присъдил сумата 26 000 лв обезщетение за неимуществени вреди.Уважена е и претенцията за имуществени вреди в доказания от писмените доказателства и от заключението на С. размер.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Поддържа се,че въззивният съд не е обсъдил противоречията в заключенията на двете вещи лица от назначените по делото две експертизи,както и не е взел предвид и наличието на съпричиняване от ищцовата страна,изразяващо се в установеното от двете заключения на вещите лица неправилно проведено лечение,с което пострадалият е създал реална възможност за настъпване на вредата,дори и да няма вина.Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Ответниците по касационната жалба Г. Д. Д. и Б. Д. Д. молят да бъде потвърдено въззивното решение.Излагат съображения,че със сила на пресъдено нещо касаторът е признат за виновен в това,че на 19.01.05г./датата на смъртта на съпругата му/е причинил увреждане на ищеца,в резултат на което последният е претърпял неимуществени вреди.Считат,че по делото е установено от представената медицинска документация и СМЕ,че след 15.12.08г.здравословното състояние на наследодателя им сериозно се е влошило,което е в причинна връзка със смъртта на съпругата му,т.е.налице е ексцес,за който се дължи ново обезщетение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като взе предвид събраните доказателства по делото и доводите на страните,и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.293 ГПК,приема следното:
Касационната жалба е основателна.
Въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила,довело до необоснованост.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт,елементи на който са: деяние/действие или бездействие,вреда,противоправност на деянието,причинна връзка и вина.Причинната връзка е обединяващия елемент на всички останали,за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане.Чл.45 ал.2 ЗЗД презумира само вината,но не и причинната връзка при непозволено увреждане.Тя не се предполага,а следва да се доказва.Вредите подлежат на възстановяване само,ако са в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца.
За да приеме ,че е налице причинна връзка между деликта,извършен от служители при ответника през 2005г.,доказан със сила на пресъдено нещо и последващият ексцес през 2008г.,съдът се е позовал на съдебно-медицинската експертиза,изготвена от д-р И. И.,според която психотравмата от смъртта на съпругата на ищеца е довела до влошаване на здравословното му състояние - високи стойности на кръвното налягане,исхемична болест на сърцето и предсърдно мъждене в много тежка форма,което до този момент е било в границите на нормата,като и трите заболявания са зависими от психическото състояние на човека.
При анализа на съдебно-медицинската експертиза се налага извод,че ексцесът в здравословното състояние на Д. Д. е в пряка причинна връзка с психотравмата,която е преживял от смъртта на съпругата си.Неправилно обаче въззивният съд не е обсъдил заключението на вещото лице във връзка със съдебното решение по гр.дело № 1329/09г.на ІІІ г.о.на ВКС,като формално е приел,че по отношение на фактическия състав на чл.49 ЗЗД е налице сила на пресъдено нещо.В посоченото решение е прието,че е налице състав на деликтна отговорност, за причинени неимуществени вреди на ищеца вследствие на нехуманно отношение на лекарския екип на спешния кабинет на ІІ-ро хирургическо отделение на болницата,на 19.01.05г.по време и след смъртта на съпругата му Койна Г. Д.,независимо,че от медицинска гледна точка не е налице противоправно поведение от страна на лекарския екип в спешния кабинет и ІІ хирургическо отделение на МБАЛ [фирма].Възприето е заключението на комбинирана експертиза – в психологическата й част, от което е установено,че усложненото психосоматично заболяване/хипертония/ и психогенната абнормна реакция на скръб се дължат на психовременното преживяване от страна на ищеца на начина, по който медицинския персонал е реагирал в контакт по време и след смъртта на съпругата му.
При ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение,различно от първоначално предявеното,което произтича от новото му състояние,свързано с появата на ново страдание или съществено усложняване на старите страдания.Обезщетението е за новите вреди,без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание.Необходимо е вредите да са в резултат на виновното противоправно действие или бездействие на лицата,ангажиращи отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД,както и да са настъпили по повод и във връзка с възложена от ответника работа.В разглеждания случай неправилно въззивният съд е приел,че е установена пряка причинна връзка между поведението на служители при ответника и вредоносния резултат,за който се претендира обезщетение по това дело.Доказано е,че здравословното състояние на ищеца се е влошило поради смъртта на съпругата му,която не е в резултат на виновни действия или бездействия от лекарския екип при ответното дружество.Не е установена пряката причинна връзка между лошото отношение на медицинския персонал при доказана липса на допусната лекарска грешка по предходното дело и настъпилия ексцес в здравословното състояние на Д..
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че следва да отмени обжалваното решение на основание чл.293 ал.2 ГПК и следва да постанови ново решение по същество,с което да отхвърли като недоказан предявения иск.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.8 ГПК ответниците по жалбата следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя разноските по делото за трите инстанции в размер на 2786.64 лв,от които 900 лв юрисконсултско възнаграждение,определено по реда на чл.37 от Закона за правната помощ и 1886.64 лв държавни такси.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 73 от 3.05.16г., постановено по в.гр.дело № 129/16 г.на Варненския апелативен съд.
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от Д. Б. Д.,починал в хода на процеса,с правоприемници Г. Д. Д.,Б. Д. Д. и М. Д. Б. против МБАЛ [фирма],за сумата от 39 973.35 лв,от които 26 000лв,представляващи неимуществени вреди, вследствие влошаване на здравословното му състояние/ексцес/,а сумата 13973.35 лв-обезщетение за забава върху главницата за периода от 25.12.2008г.- 20.12.13г.,ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 20.12.13г.; ведно с обезщетение за имуществени вреди в размер на 7192.15 лв,представляващи разходи за лечение на влошеното му здравословно състояние,ведно със законната лихва,считано от 20.12.13г.
ОСЪЖДА Г. Д. Д.,Б. Д. Д. и М. Д. Б. да заплатят на МБАЛ [фирма] сумата 2786.64 лв/две хиляди седемстотин осемдесет и шест лв и шестдесет и четири ст/ разноски за трите инстанции.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.