1 Р Е Ш Е Н И Е № 442 София, 02 ноември 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 2287/2011 година Производството е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искане на осъдения М. С. С. за възобновяване на производството по ВНОХД № 592/2010 г. по описа на Окръжен съд –Благоевград. В искането за възобновяване се поддържа, че решението на въззивния съд и потвърдената с него присъда са постановени при съществено нарушение на процесуалния и материалния закони, а наложеното наказание е несправедливо. Отправеното искане е за отмяна на съдебните актове и оправдаване на осъдения С.. В съдебното заседание осъденият М. С. не се явява, редовно призован. Гражданският ищец и частен обвинител А. Б. Д. не се явява, редовно призован. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, установи следното : І. С първоинстанционната присъда № 4355/14.06.2010 г. по НОХД № 299/2009 г. по описа на Районен съд - Благоевград подсъдимият С. е бил признат за виновен в това, че на 19.07. 2008 г. е причинил на А. Д. средна телесна повреда – престъпление по чл. 129, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК. Наложеното наказание е девет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Ангажирана е и гражданската отговорност на подсъдимия С., като същият е осъден да заплати на пострадалия Д. обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на 6 000 лева. По жалба на подсъдимия С. е постановено въззивно решение № 134/13.06.2011 г. по ВНОХД № 592/2010 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград и с него присъдата е потвърдена. І. В искането за възобновяване се претендира необективност на извършения доказателствен анализ на доказателствените средства, като се акцентира върху достоверността на показанията на пострадалия Д.. Излагат се съображения за неправилна квалификация на деянието поради отхвърляне на възраженията за неизбежна отбрана, респективно нейното превишаване. Конкретни възражения за явната несправедливост на наложеното наказание не се излагат. Искането за възобновяване на производството по делото е направено в срок и е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Доводите на осъдения С. за съществени нарушения на процесуалните правила при установяване на фактическите данни, относими към предмета на доказване, не се подкрепят от данните по делото. Безспорно е, че централно място в доказателствената съвкупност заемат показанията на пострадалия Д., в които последният описва ударите, нанесени му от осъдения. Опитът да се разколебае достоверността им със собствена на осъдения интерпретация на доказателствените източници е неуспешен. Достоверността на показанията на пострадалия Д. е утвърдена, след като е извършен надлежен анализ, установена е тяхната последователност и убедителност, както и доказателствената им подкрепа, съдържаща се в показанията на свидетелите очевидци – Р. и Д., възприели отделни моменти от развитието на инцидента, в това число и нанесените удари от осъдения С. върху пострадалия. Обсъдените гласни доказателствени източници са в синхрон с експертната оценка за вида, характера и начина на причиняване на телесната увреда на Д.. Версията на осъдения, че увреждането на пострадалия е причинено по различен механизъм, е била надлежно обсъдена и с основание отхвърлена. В основата на отхвърлянето й са не само показанията на пострадалия Д., но и експертното становище по този въпрос (виж, допълнителна съдебно-медицинска експертиза – л. 52 и сл. от досието на досъдебното производство). Въззивният съд не е подминал данните за “разкъсана риза” на осъдения С., с които се свързват твърденията за реализирано нападение от пострадалия. Тези данни са обсъдени в контекста на целия доказателствен материал. Пораженията върху дрехата на осъдения С. са свързани с физическия му контакт с жертвата, но останалите доказателства не са давали основание това да бъде квалифицирано като “непосредствено нападение”. Осъденият С. е нанесъл удар в лицето на Д., от който удар същият е повален върху терена. Последвало е така нареченото от свидетелите “боричкане”, при което осъденият С. се е намирал върху тялото на пострадалия, продължавайки да му нанася удари. Правилно установената фактическа обстановка изключва квалификацията на деянието като извършено при неизбежна отбрана (или нейното превишаване – чл. 132, ал.2 от НК), поради липса на данни за непосредствено противоправно поведение, осъществено от пострадалия Д. срещу осъдения С., провокирало действия на защита. Заявеното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК не самостоятелно аргументирано, а и ВКС не намери да са налице основания за намеса. В предвид на горните съображения и на основание чл. 424 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. С. С. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в сила въззивно решение № 134/13.06.2011 г., постановено по ВНОХД № 592/2010 г. от Окръжен съд –Благоевград. . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.