3 Р Е Ш Е Н И Е 191 гр.София, 06.10.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 24 септември 2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 496 по описа за 2015 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 533 от 6.11.2014 г., постановено по в.гр.д. № 580 по описа за 2014 г. на Плевенския окръжен съд, ІІІ-ти състав, Гражданска колегия, с което е отменено решение № 181 от 27.12.2012 г. по гр. д. № 130 по описа за 2012 г. на Районен съд-гр.Кнежа и е постановено друго за отхвърляне на предявения от касатора против Т. Д. Б. иск за заплащане на сумата от 5 305,02 лв., представляваща стойността на незаплатена вода за периода от 5.03.2009 г. до 27.10.2011 г. Касаторът твърди, че решението на Плевенския окръжен съд е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон, поради което моли настоящата инстанция да го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Ответникът по жалбата Т. Б. я оспорва и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Плевенския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна/ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 5 305,02 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 459 от 23.04.2015 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса как се определя количеството на доставена и изразходвана вода. В глава шеста на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи/ДВ, бр.88 от 2004 г./ подробно се урежда отчитането на изразходваната от потребителите вода, като по принцип това става по показанията на съответните общи и индивидуални водомери. В настоящия случай обаче е установено по делото, че водомерът в къщата на ответника е бил повреден, поради което неговите показания не могат да послужат за отчитане на количеството изразходвана вода. Все пак неизправността на измервателното средство не освобождава потребителя от задължението да заплаща водата, която е била изразходвана в имота. Обстоятелството, че вода е била ползвана, се установява от свидетелските показания, според които имотът е бил обитаван известно време и е имало теч в резултат от авария. Следователно искът е доказан по основание, поради което съобразно чл.162 от ГПК съдът е длъжен да определи неговия размер. Ето защо следва да се приложи разпоредбата на чл.39, ал.5 от Наредбата, според която при липса на водомер при нетоплофицирано жилище се начисляват по пет куб.м. месечно количество за всеки обитател. В същия смисъл е и клаузата на чл.24, ал.2 във връзка с чл.23, ал.5, т.1 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от [фирма], [населено място]/стр.79 по описа на РС-гр. Кнежа/. Тази клауза предвижда, че при повреждане на индивидуален водомер на потребителя количеството изразходвана вода се определя по реда на чл.23, ал.5 от Общите условия-като при липсващ водомер За исковия период от 5.3.2009 г. до 27.10.2011 г. за тридесет и един месеца и двадесет и два дни определеното по този начин количество изразходвана вода възлиза на 158,6 куб.м. Цената на един куб.м. вода, изчислена по данните на проформа фактура № 15 от 27.03.2012 г., е 1,43 лв., поради което дължимата от ответника сума е равна на 226,80 лв. За тази сума обжалваното въззивно решение трябва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което Т. Б. да бъде осъден да я заплати на касатора. В останалата обжалвана част, с която е отменено първоинстанционното осъдително решение над размера от 226,80 лв. до 5 305,02 лв. и е постановено друго, с което искът е отхвърлен, решението на Плевенския окръжен съд трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касаторът дължи на Т. Д. Б. 861,67 лв. разноски по компенсация. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 533 от 6.11.2014 г., постановено по в.гр.д. № 580 по описа за 2014 г. на Плевенския окръжен съд, ІІІ-ти състав, Гражданска колегия, В ЧАСТТА, С КОЯТО е отменено решение № 181 от 27.12.2012 г. по гр. д. № 130 по описа за 2012 г. на Районен съд-гр.Кнежа и е постановено друго за отхвърляне на предявения от [фирма] против Т. Д. Б. иск за заплащане на сумата 226,80 лв., представляваща стойността на незаплатена вода за периода от 5.03.2009 г. до 27.10.2011 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Т. Д. Б., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], сумата 226,80/двеста двадесет и шест лева и осемдесет стотинки/ лв., представляваща изразходвана вода за жилището, находящо с в [населено място], [улица], за периода от 5.03.2009 г. до 27.10.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 12.04.2012 г. до окончателното и изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 533 от 6.11.2014 г., постановено по в.гр.д. № 580 по описа за 2014 г. на Плевенския окръжен съд, ІІІ-ти състав, Гражданска колегия в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на Т. Д. Б., ЕГН [ЕГН], сумата 861,67/осемстотин шестдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/ лв. разноски по компенсация. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: