О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   №500        София, 23.06.2010 год.     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и десета година в състав:                                                      Председател: Таня Райковска                                                             Членове: Дария Проданова                                                                               Тотка Калчева   като изслуша докладваното  от съдията    Проданова  ч.т.д.N 146  по описа  за 2010   год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на „Р”АД срещу О. № 938 от 06.11.2009 год. по ч.гр.д. № 858/2009 год. на Плевенския окръжен съд. С него е потвърдено разпореждането от 31.08.2009 год. по гр.д. № 4770/2009 год. на Плевенския районен съд. С това разпореждане първоинстанционният съд е оставил без уважение (отхвърлил) искането на банката за издаване на основание чл.417 т.3 ГПК на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за парично вземане по нотариално заверен договор за финансов лизинг срещу З. С. Ц.. Ч. жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу определение, даващо разрешение по същество на друго производство и по отношение на него съгласно чл.274 ал.3 ГПК намира приложение чл.280 ал.1 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав приема следното: На 18.04.2008 год. между „ лизинг България”АД и З. Ц. е сключен договор за финансов лизинг на пътно превозно средство – „Тойота-RAV 4” при размери на 49-те месечни лизингови вноски съобразно П. № 1, съставляващо неразделна част от договора. Позовавайки се на обстоятелството, че Ц. е неизправна при плащането на 7 лизингови вноски (от 10 до 16 вкл.) лизингодателят „Р”АД е депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата 5548.69 евро, ведно със законната лихва. Сумата е формирана както следва: 3661.95 евро – просрочени лизингови вноски; 836.04 евро – 3 бр. вноски по застраховка „А”; 1050.70 евро – неустойка за разваляне на договора. Поискал е присъждането на деловодни разноски и юрк.възнаграждение 500 лв. Квалифицирал е искането си като такова по чл.417 т.3 ГПК. За да постанови отказ, Плевенският районен съд е приел, че основанието по чл.417 т.3 ГПК не е налице, доколкото в договора и приложения тарифен план не са посочени суми, които се дължат за наказателна лихва и неустойка. Сезиран с частната жалба на „Р”АД, Плевенският окръжен съд също е счел, че договорът за лизинг, макар и с нот.заверка на подписите не съдържа конкретно задължение на длъжника З. Ц. за заплащане на точно определени парични задължения с фиксиран падеж. Позовал се е ни това, че макар и съставляващи неразделна част от договора, П. № 1 и П. № 2 не са с нот.заверка на подписите. В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният жалбоподател „Р”АД се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по отношение на обуславящия по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос: “Договорът за финансов лизинг (ведно с приложенията към него), съставлява ли документ по чл.417 т.3 ГПК, удостоверяващ изискуемо парично притезание”. Приложил е решение по ч.гр.д. № 208/2009 год. на ОС-Велико Т. , постановено по реда на чл.25 ЗДР, както и постановени на основание и по реда на чл.274 ал.3 ГПК определения по ч.т.д. № 236/2008 год. на ВКС-ТК, І т.о. и по ч.т.д. № 447/2009 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о. с които касационен контрол не е допуснат. Настоящият съдебен състав счита, че основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице, доколкото цитираните съдебни актове не съставляват задължителна практика по смисъла на ТР № 1/2009 год. Налице е основанието по т.3, обаче, доколкото не е налице задължителна практика по поставения въпрос – включва ли се приложението на договора за лизинг с нот.заверка на подписите в обхвата на чл.417 т.3 ГПК. Становището на настоящият съдебен състав е, че ако договорът за финансов лизинг е с нот.заверка на подписите, той е включен в обхвата на т.3 на чл.417 ГПК. Доколкото по отношение на размера и падежа на лизинговите вноски, договорът съдържа изрично препращане към погасителен план (съставляващ приложение към него, което е подписано и от двете страни), то това приложение е елемент на самия договор. Не може да бъде споделено становището, че договорът и неговото приложение съставляват отделни основания за плащане, независимо, че договорът е материализиран в 2 документа. Чл.417 т.3 ГПК няма предвид „документ с нот. заверка на подписите”, а договор. Ще следва да се отбележи и това, че не може по отношение на договора (вкл. приложението към него) да бъдат въвеждани изисквания за реквизити като тези по т.2 на чл.417 ГПК, както това е сторено в конкретния случай. Не следва да бъдат въвеждани и изисквания към заявлението и/или към документа сходни на тези по чл.127 ГПК, поради обстоятелството, че се касае за специално производство в което не бива да бъде привнасяна тежестта за установява/оспорване на обстоятелствата на исковото такова. В конкретния случай, съгласие относно размера и падежа на вноските е постигнато, както и относно разходите по застраховането на автомобила. Видно от приложената по делото нот.покана, връчена лично на З. Ц. на 18.08.2009 год., лизингополучателят е уведомен за естеството и размера на просрочените задължения по договора, както и за развалянето му. Определението на Плевенския окръжен съд и разпореждането на Плевенския районен съд следва да бъдат отменени и ВКС се произнесе по заявлението, като допусне издаването на заповед за изпълнение. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.   О П Р Е Д Е Л И:   ОТМЕНЯ О. № 938 от 06.11.2009 год. по ч.гр.д. № 858/2009 год. на Плевенския окръжен съд и разпореждането от 31.08.2009 год. по гр.д. № 4770/2009 год. на Плевенския районен съд, вместо което постановява: ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 т.3 ГПК за заплащане от З. С. Ц. ЕГН-8010113971 от гр. П., ул.”Мур” № 29 вх. В ет.3 ап.9 на “Р”ООД, гр. С., ул."Н. В. Г. ” № 1* на сумата 5548.69 евро (пет хиляди петстотин четиридесет и осем евро и 69 евроцента), произтичаща от неизпълнение на сключен на 18.04.2008 год. договор за лизинг, ведно със законната лихва, считано от 26.08.2009 год. и до окончателното плащане, както и сумата 840.80 лв., представляваща направени по делото разноски (340.80 лв. държавни такси + 500 лв.юрк.възнаграждение) пред трите инстанции. ВРЪЩА делото на Плевенския районен съд за изготвяне на заповед за изпълнение. Определението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: 1.       2.