Р Е Ш Е Н И Е № 239 гр. София, 06 ноември 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 640 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК е образувано по саморъчна жалба на подсъдимия А. Д. А. и по жалба на защитника адв.С. Р. против въззивно решение № 157/06.04.2017 г., постановено по внохд № 171/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата на служебния защитник са посочени и трите касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 -3 от НПК. Според адв.Р. присъдата и въззивното решение са постановени в нарушение на разпоредбата на чл.13 от НПК, като фактите и доказателствата са тълкувани твърде субективно и еднопосочно – единствено в подкрепа на обвинителната теза, като са игнорирани всички аргументи и доводи на защитата. Следствие на така допуснатите нарушения на процесуалните правила предходните съдебни състави са приели фактически изводи, които са твърде различни от обективната истина по делото, което е довело до неправилното и незаконосъобразно осъждане на А. относно деянието по чл.196 от НК и до определянето му на явно несправедливо наказание. Претендира се да се отмени въззивното решение, подсъдимият да бъде оправдан по обвинението за кражба, а относно деянието по чл.249 от НК да се приеме, че същото е с ниска степен на обществена опасност или е извършено е поради лекомислие. Алтернативно се иска да бъдат намалени наложените наказания под предвидения в закона минимум за всяко едно от двете престъпления. В жалбата на подсъдимия се настоява единствено да се редуцират наложените му наказания. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът поддържат жалбите и молят те да бъдат уважени по посочените в тях доводи. Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С присъда № 316/05.12.2016 г. по нохд № 4392/2015 г. на Софийски градски съд подсъдимият А. Д. А. е признат за виновен в извършването на престъпление по: - чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 б. „А” от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на седем години лишаване от свобода. - чл.249 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание от седем години лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 128,44 лв. По жалба на подсъдимия и на защитника е образувано внохд № 171/2017 г. по описа на Апелативен съд - София. С постановеното по същото дело решение е изменена първоинстанционната присъда като е намалено наложеното на подсъдимия наказание за престъплението по: - чл.196 ал.1 от НК на пет години и шест месеца лишаване от свобода - чл.249 ал.1 от НК на три години и шест месеца лишаване от свобода, както и определеното при условията на чл.23 от НК общо най-тежко - на пет години и шест месеца лишаване от свобода като присъдата е отменена в частта, в която е постановено изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода да е в затвор. Наведените в касационната жалба възражения от защитника за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са напълно идентични с поддържаните от адв.Р. такива и пред апелативния съд. Те са получили изключително подробен отговор във въззивното решение, който се споделя изцяло и от настоящия състав. Внимателният прочит на материалите по делото води до категоричен извод, че не са допуснати претендираните нарушения, а решението е постановено при стриктно спазване на изискванията на процесуалния закон. Значимите за установяване на обективната истина фактически обстоятелства са възприети, без да е налице избирателно кредитиране на доказателствените източници, надценяване на значимостта на някое от тях, игнориране или превратно тълкуване, като са взети всички мерки за разкриване на обективната истина, съобразно изискванията не само на чл.13 от НПК, както е посочено в жалбата, но и на чл.14 и чл.107 от НПК. Не може да бъде споделено изразеното от защитника несъгласие с фактическите констатации в мотивите на решението и с изводите на апелативния съд относно достоверността на показанията на пострадалата свидетелка Н. А.. Действително от факта, че тя не е предявила граждански иск и не е конституирана като частен обвинител по делото не може да се правят изводи, че тя като пострадал не е заинтересована от изхода на делото. Същевременно с това обаче, в мотивите на обжалваното решение показанията на свидетелката, както дадените пред първоинстанционния съд, така и тези, депозирани на досъдебното производство, приобщени по предвидения процесуален ред, са подложени на внимателен и обстоен анализ. Показанията й са анализирани съвкупно, в логическото им единство като съдът е подходил внимателно и задълбочено към информацията, съдържаща се в тях. Установено е еднопосочното и безпротиворечиво пресъздаване при това по различно време на случилото се на инкриминираната дата. Съществен аргумент в подкрепа на извода, че следва да бъде кредитирано заявеното от нея, а не обясненията на подсъдимия се явява отчетеното използване на банковите карти непосредствено – около час, след напускането на жилището на пострадалата. От вниманието на предходните инстанции не е убягнало и сходството в облеклото на лицето, отразено във видеозаписа от банкомата и даденото от свидетелката описание на дрехите на лицето, проникнало в апартамента й в кв.Борово, на [населено място]. В този смисъл показанията на свидетелката са ценени не само поради тяхната последователност, подробност и логичност, но и поради подкрепата им чрез другите доказателствени източници. От показанията на пострадалата, наред с извършеното от нея разпознаване, а не на последно място и намерените и иззети десет дни по-късно предмети от обитаваното от А. жилище в [населено място], Пловдивска област - устройство за удостоверяване посредством смарт карта /електронен подпис/ и свързаната с него флаш памет, собственост на св.А., водят до извода, че именно подсъдимият е лицето проникнало в апартамента на пострадалата и отнело намиращите се в дамската й чантата инкриминирани вещи. Опитът на защита да изгради алиби на подсъдимия относно начина, по който са се озовали в негово владение намерените и иззети вещи, правилно е преценен като неуспешен. В този смисъл лишено от основание е твърдението на защитника, че съдът безкритично се е доверил на показанията на тази свидетелка. Неоснователни се явяват и доводите на защитата за процесуална негодност на извършеното разпознаване по снимков материал. Действително странно е заявеното от двете поемни лица по време на разпита им пред първоинстанционния съд, но очевидно това се дължи на изминалия период от време – повече от година и половина и на причината, поради която те са се озовали в полицейското управление, а именно – решаването на техни лични проблеми. Същевременно всеки един от двамата свидетели разпознава положения от него подпис на протокола на извършеното процесуално-следствено действие, поради което не може да се приеме, че при съставянето му не са били спазени предвидените в чл.169 - 171 от НПК изисквания. Изложените от апелативния съд пространни съображения са правилни, обективират вярно тълкуване на процесуалните норми, поради което касационната инстанция няма законово основание протоколът за извършеното разпознаване да бъде изключен от доказателствената съвкупност или да не бъде кредитиран като годен да обоснове изводите относно авторството на деянието. На следващо място, неоснователно е твърдението на защитата, че въззивният съд е обсъдил едностранчиво показанията на брата на подсъдимия - св.Б. И. и жената, с която той живее на съпружески начала - св.С. С., които били очевидци на намирането на чантата на св.А.. Предходните инстанции са направили прецизен разбор на така получената информация, като са установили множество противоречия в заявеното от двамата свидетели, а и в обясненията на подсъдимия, относно часа на намирането на веща, броя на откритите разплащателни карти и описанието на самата чанта. Свидетелските показания са анализирани съвкупно, в логическото им единство, като са посочени детайлните разминавания и противоречия, които обусловят като цяло тяхната неубедителност, неистинност и мотивират решаващите състави да не ги кредитират. С оглед на гореизложеното касационният състав не констатира да са допуснати нарушения при процесуалната дейност на въззивния съд по събирането, проверката и оценката на доказателствата, довели до неправилен на извод относно авторството на кражбата, което е установено по несъмнен начин при спазване на предвидения процесуален ред. В случая осъщественият от съда правен анализ с основание го е довел до изводите му за съставомерност на поведението на подсъдимия като престъпление по чл.196 и по чл.249 от НК. Настоящият състав намира, че законосъобразно от действията на А. са изведени всички елементи от обективната и субективната страна на визираните две престъпления. Не може да се приеме, че извършеното деяние квалифицирано по чл.249 ал.1 от НК е с „малка” степен на обществена опасност. В продължение на около три минути А., въпреки че не е бил оправомощен от титуляра на съответния платежен инструмент – св.Н. А. или съпруга й св.М. К., но въпреки това ги е използвал - оперирал е с тях по предназначение, като това е станало очевидно без съгласието на двамата свидетели. Визираното престъпление е на формално извършване, тъй като в състава му не е предвиден престъпен резултат, т.е. без значение е дали избраната операция е успешна или не. Въпреки че, в случая не се стигнало до осъществяването на желаните от А. транзакции с четирите дебитни карти, с оглед броя на деянията, с които е осъществено продължаваното престъпление, не може да се приеме, че е налице малозначителност на деянието или да се обоснове негова явно незначителната степен на обществена опасност. В заключение следва само да се отбележи, че към момента на извършване на деянията подсъдимия А. е бил на 32 години, т.е. не е бил непълнолетен и по отношение на него чл. 61 от НК не е приложим. В саморъчната жалба на подсъдимия и в жалбата на защитника, въпреки че се претендира наличието на явна несправедливост на наложените наказания не са изложени каквито и да било доводи в подкрепа на визираното касационно основание. Определените от апелативния съд санкции за всяко едно от двете престъпленията са отмерени в рамките на очертаните от закона предели, при условията на чл.54 от НК. Отчетени са всички обстоятелства от значение за определяне на съответното наказание, като не е игнорирано което и да било от тях. Правилно е прието, че те не сочат на изключителност или многобройност по смисъла на чл. 55 от НК. В случая не се установява очевидно несъответствие между определените от въззивния съд наказания от една страна и наличните и отчетени смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства - от друга, т.е. наложените наказания са съобразени, както с обществената опасност на инкриминираните престъпления, така и с личността на техния извършител и като такива се явяват справедливи, поради което не се налага тяхното допълнително изменение в желаната от жалбоподателя и защитника насока. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да остави в сила обжалваното въззивно решение, поради което и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение № 157/06.04.2017 г., постановено по внохд № 171/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: